„Ти си нощта” от Франсеск Миралес

„Този Рай води в ада” се пееше в една песен, чийто текст неволно изплува в паметта ми, докато четях „Ти си нощта” на испанския писател Франсеск Миралес (изд. „AMG Publishing”). Честичко посягам към Young Adult заглавия. Повечето от тях винаги са били в превод от английски, но днешната книга ми даде възможност за разнообразие.

Докато Рай прекарва месец август сам в Барселона, защото родителите му са предприели дълго пътуване, една злополука го среща с Лусия – осемнайсетгодишно момиче, направило опит за самоубийство. Силно привлечен от нея, Рай се озовава в „Катакомбите на любовта“ – таен клуб, посещаван от онези, които са решили да въстанат срещу дневната светлина и живеят единствено нощем. Начело на странната група от хора, посветили се на мрака, е Евън, млад нихилист, основател на „Института на нощта“ – регистър, в който участниците споделят промените, настъпващи в организма с натрупването на денонощия без слънчева светлина. Една седмица е минималното време, за да бъде посветен някой, а след две седмици се дава изключителната възможност за достъп до кладенец под „Катакомбите“, наречен Клетката на мрака. Там, сред непрогледната тъмнина, живее някой, решил да изпълни крайния тест. А срещата с него е изпитание, след което никой не се връща същият. Погълнат от любопитство и решен да разбере какво е тайнственото същество, живеещо в Кладенеца, Рай се втурва в опасно приключение, което е напът да го промени завинаги. 

Франсеск Миралес дава напълно ново значение на израза „нощен живот”. „Ти си нощта” започва като апатичното лутане на един наранен тийнейджър, продължава като интригуваща игра с предизвикателни правила, но преди да сте се усетили романът се е превърнал в мрачно предупреждение за изпадането в деструктивни зависимости. Подборът на главен герой от страна на Миралес вече изглежда повече от логичен, защото кой е по-податлив на негативно влияние и по-склонен към самоунищожителни експерименти от един млад човек, който се чувства захвърлен.

И така, Рай действително поема по пътя към ада, при това доста по-буквално от очакваното. Пътят му нагоре в йерархията на „Института на нощта” всъщност води все по-надолу – към дълбините на „Катакомбите”, но и към душевното дъно.

Дори идеята за отхвърлило слънчевата светлина тайно общество да ви се стори пресилена, нужно е да хвърлите просто един поглед към заглавията за всевъзможни опасни за живота и здравето интернет предизвикателства, за да осъзнаете, че „Ти си нощта” всъщност е далеч по-актуална, от колкото ни се иска да признаем. Съществуването на нихилистична секта, впиваща се в отчаяните и изгубените, привличаща и насърчаваща склонните към самоубийство, уви, не е идея, която присъства единствено във фикцията. Разгледана е и склонността на младите (и не само на младите) хора да издигат в култ мисли, идеи и личности, които често им предлагат път, не винаги ги водят към нещо добро.

Франсеск Миралес е развил един наистина смразяващ кръвта сюжет. Имам известни забележки относно изграждането на героите му и техните реакции в някои сцени, понякога ми беше просто трудно да приема определени думи и действия, и ми се струва, че финалът би могъл да бъде по-различен, но… не мога да навляза в подробности без да издам ключова за сюжета информация, а предпочитам да оставя ревюто без спойлери.

Поздравявавм „AMG Publishing” за страхотната концептуална корица – почти изцяло черна, с лъскав, гланциран слой за заглавието! Идеята на графичния дизайнер Ромина Михайлова е много грабваща и наистина привлича внимание. Един поглед към книжното тяло е достатъчен, за да буди любопитство.

Книголина

Още за книгата: https://amgbooks.bg/ti-si-noschta.html

Още едно ревю:

https://thebilingualreader1.blogspot.com/2018/10/blog-post_20.html