„Танос печели“ от Дони Кейтс, Джеф Шоу, Антонио Фабела

Когато през 90-те героите на Марвел започнаха да навлизат у нас, единственото място, от което някой можеше да знае Танос е ако беше налял достатъчно жетони в играта “Marvel Super Heroes” на Capcom и беше успял да стигне последния бос. Но днес, всеки който следи кино-подвизите на Отмъстителите и Пазителите на галактиката знае точно кой е Танос. И тъй като в момента популярността му е вероятно по-голяма от всякога, няма по-подходящ момент да получи и свое издание на български, благодарение на изд. „Студио Арт Лайн”. „Танос печели“ събира пет броя от поредицата, стартирала през 2016 г., в които, както вероятно се досещате и от заглавието, виждаме какво точно става на края на всичко. Докъде довеждат безбройните битки, породени от болната амбиция за власт на титана? Ами, хей, спойлерът е още в заглавието – Танос печели.  Но какво идва на дневен ред след победата?

„Деми-монд: Лято” от Род Рийс

Лятото дойде през декември! Е, не астрономическото, разбира се. Едно друго Лято, което е изпълнено с не по-малко емоции и приключения от мечтаната ваканция. Ето, че достигнахме и до третия роман от квартета „Деми-монд” на Род Рийс и изд. „Студио Арт Лайн”.

„Венъм: Рекс“ от Дони Кейтс, Раян Стегман, Джей Пи Майер и Франк Мартин

Eдно от любимите ми клишета в супергеройските истории винаги ми е било „злия двойник“. Има нещо много впечатляващо в това да можеш да надвиеш самия себе си. Вероятно и заради това Венъм ми допада толкова. Макар да не е любимият ми противник на Спайдър-мен, той малко или много също приспада в категорията „зъл двойник“… поне първоначално!

„Асо Черепи” от Крис Удинг

Едно епично пътуване е на финалната права. Едно невъобразимо приключение наближава своята кулминация. „Асо Черепи” (изд. „Студио Арт Лайн”) е четвъртата ни и последна среща с екипажа на Кети Джей! Какво ли още чака любимите ни герои, пък и нас, читателите? Какви ли шеметни битки ни е приготвил Крис Удинг на изпроводяк?

„The Kong Crew 2” от Ерик Еренгел

Преди години комиксите в България бяха кът. Поглъщахме жадно буквално всичко, до което успявахме да се докопаме, а то така или иначе не беше кой знае колко. Липсата на избор превръщаше всяка страница от картинните разкази да бъде като глътка свеж въздух, а всеки панел – прозорец към нов свят. С течение на времето обаче комиксите станаха по-достъпни. За щастие, в България се издават все повече комикси, при това все по-често и все по-разнородни. Прибавете към това и възможността за поръчки от чужбина или електронните версии, които можете да четете в миг от различни сайтове или апликации и изборът става огромен. Истински океан, не, дори вселена от възможности. Ето защо сега вече далеч не е толкова лесно да се ентусиазирам по нов комикс. Старите ми любимци от детството винаги ще пазят специално място в библиотеката ми, но от новоизлизащите заглавия подбирам само най-приоритетните, къде поради липса на време, къде поради ограничението откъм финанси, пък и място вкъщи. И при все убийствената конкуренция, факт е, че изд. „Студио Арт Лайн” продължава да ме интригува истински с комиксите си и това говори доста. Сред хитовете, появили се около Панаира на книгата през декември са дългоочакваните „The Kong Crew 2” на Ерик Еренгел и „Блексед 3: Червена душа” на Хуан Диас Каналес и Хуанхо Гуарнидо, както и родното попълнение „Jack Eridon: Вуду” на Константин Витков – Титис. Не липсваха и няколко благинки от Marvel през предните месеци. И не ще и дума, че ще ви представим всичко от изброеното в бъдещите ревюта на „Книжни Криле”. Днес започваме с ударно с черно-бялата красота „The Kong Crew 2”.

„Сранноприемницата” от Явор Цанев

Обичам да редувам дълги и изискващи време томове с кратки форми. След поредните мащабни фантастични четива, чиито ревюта вече са на блога, реших да поекспериментирам и разнообразя със сборника „Сранноприемницата” на Явор Цанев и изд. „Gaiana”. Силно и съдържателно четиво, което заслужава внимание и получава петзвездно ревю!

„The Art of Miro Petrov volume 2”

Искате ли 120 сочни страници, изпълнени с илюстрации, скици и всевъзможни концептуални рисунки от български художник, работещ за световни имена в развлекателната индустрия? Искате ли да оплакнете очи с небивали герои, ужасяващи чудовища и странни извънземни? Да се потопите в непознати светове? Ако отговорът е „Да!”, то имаме една книга за вас и заглавието й е „The Art of Miro Petrov volume 2”.

„Лявата ръка на мрака. Том 2” от Урсула Ле Гуин

Ако „Землемория” е най-популярната творба на Урсула ле Гуин, „Лявата ръка на мрака” (още „Хейнски хроники”) е най-награждаваната, най-философската и най-мистичната. Ако „Землемория” е короната на кралицата на измисления свят, то „Лявата ръка на мрака” е най-малкото скиптъра. Двата тома “Лявата ръка на мрака” обединяват произведенията от т. нар. “Хейнски цикъл” на Урсула Ле Гуин. Макар и свързани от обща нишка, всеки от романите отвежда в друго време и в различен свят, един от хилядите в Екумен (Обитаеми светове). Хейн, центърът на Вселенския съюз и най-старата цивилизация, от която е произлязъл човешкият род, прави усилие за изследване на непознатите планети, за да привлече нови съюзници във войната срещу могъщите Врагове. Романите „Лявата ръка на мрака”, „Освободеният” и „Светът се нарича Дъбрава” са включени във втория сборен том на цикъла, част от поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на изд. „Бард”. 

„Лявата ръка на мрака. Том 1” от Урсула Ле Гуин.

Поредица под надслова „Велики майстори на фентъзи и фантастика” не би могла да мине без нейно величество Урсула Ле Гуин. А след опиянението от „Землемория”, време е да изследваме Екумените от „Хейнски хроники”. „Светът на Роканон”, „Планета за изгнаници” и „Градът на илюзиите” са произведенията, вклучени в първият от двата тома на „Лявата ръка на мрака”.

„Гости отдалеч” от Джоф Родки

Името Джоф Родки ви звучи познато, така ли? Нищо чудно! Това е същият онзи детски писател, който вече доби значителна популярност сред младите читатели у нас с поредицата си от дигитални дневници, направо от логовете на онази вечно скарана двойка, Близнаците Тапър. Но в изданията на „Егмон” името му бе изписано като ДжЕф Родки. Без значение дали сте чели книгите за Близнаците Тапър обаче, и без значение дали сте ги харесали, наистина трябва да пробвате „Гости отдалеч” (изд. „Кибеа”, и супер превод от Елена Павлова)! Тази хумористична младежка фантастика се оказа една от най-несериозните сериозни книги, които съм чел… Или пък сред най-сериозните несериозни книги? Хммм… Както и да е, ПРОЧЕТЕТЕ Я!