Том Натсуърти и Хестър Шоу някак си съумяха да оцелеят сблъсъка с всички „Смъртоносни машини”, които немилостивият Филип Рийв им бе приготвил. Но да си отдъхнат няма време, защото постапокалиптичният стиймпънк екшън продължава „с пълна пара” в „Хищническо злато” (изд. „Егмонт България”).
Принципно, от цялата колегия на „Книжни Криле”, точно аз май най-рядко залитам по Young Adult, но ако кривна в тази насока, твърде вероятно е това да се окаже книга на изд. „Студио Арт Лайн”, чийто подбор е често нестандартен, а каталогът им е пълен с приятни изненади. Дали и „Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес ще се окаже една от тях? История за обикновено момче, което осъзнава, че… е наистина, чисто и просто най-обикновено момче и няма никакви изгледи да бъде един от избраните герои, борещи се със злото. Все пак, и тоя тип хлапета също имат свой живот и своя история, нали? Младежки роман, който цели да обърне формулата на младежкия роман с хастара навън!
Китайците кацнаха на тъмната страна на Луната, но преди там да покълнат техните памучни семена, една готина лунна идея покълва в главата на Анди Уеър и се превръща в научнофантастичния трилър „Артемида” (изд. „Бард”).
Когато през 2016 от „Егмонт” пуснаха „Илумине: Досието Illuminae_01” книгата веднага привлече вниманието ми с абсолютно нестандартното си художествено оформление, което обещаваше наистина различно преживяване. Технократски епистоларен сай-фай роман, чийто наратив е изграден от логове, мейли, доклади, статии и всевъзможни извадки от секретни документи? Определено нямаше шанс да го пропусна. Спомням си обаче, че преди да я започна имах известни опасения относно сюжета. Дали авторите Ейми Кауфман и Джей Кристоф не са отделили повече време на представянето на историята под такава новаторска форма, отколкото на самата история? „Илумине” бързо успя да разсее всякакви подобни съмнения, защото се оказа пиперлив, динамичен Young Adult, който ме накара да разлиствам страниците с френетично темпо. Продължението, „Гемина”, бе не по-малко наелектризиращо, и макар да се придържаше към вече установената от първата книга форма, премести фокуса върху съвсем нова група главни герои, поставени на ръба на оцеляването в управляваното от безскрупулни корпорации бъдеще. „Обсидио: Досието Illuminae_03” вече е факт. Дойде краят на чакането. Трилогията е завършена. Време е за крайната присъда!
Понякога не съм на гребена на вълната. Откривам автори и книги чак години след като други читатели вече са им се насладили. Но… всяка монета има две страни. Може и да не съм грабнал „Хрониките на гробарите” на Алън Камбъл преди да е изсъхнало мастилото, но затова пък не ми се налага да чакам изобщо за продължението на дилогията! Едва съм завършил „Море на призраците” и вече се нося бясно по страниците на „Хрониките на гробарите – книга 2: Изкуството на лова”. Янти, девойчето с необикновени способности, продължава да развива дарбите си и… се готви да се венчае. За принц, при това. Етан Маскелин е едновременно ренесансова личност с похвални интереси и завидни познания, но изследването на древни унмерски тайни го превръща дори в още по-голям темерут. А добрият стар Томас Грейнджър? Доскоро враговете си намираха майстора в негово лице, но сега самият Том е намерил своя майстор – собствения му вълшебен меч! Прочети още
Понякога ме обвиняват, че не ми трябва много, за да се запаля по идеята да прочета дадена книга. Не знам дали мога да се съглася с това. Вижте само колко много фактори са повлияли върху последния ми избор! „Хрониките на гробарите – книга 1: Море на призраците” има зарибяващо заглавие, което съдържа четири думи, които обикновено предразполагат към фентъзи, хорър и приключения, т.е. – все любими мои жанрове. Корицата е като за нещо в стил Жул Верн среща “Bioshock”. Ключовите думи в Goodreads обещават стиймпънк и дракони. Поредицата е завършена, само два тома, и двата от които са вече издадени на български от „Бард” т.е. – чети смело и се не бой, че ще останеш зарязан на някой клифхенгър… Значи, ако на някого са му нужни повече фактори от това, за да даде шанс на дадена книга, то направо не знам как изобщо чете нещо. Във всеки случай, нюхът ми и този път не ме е излъгал, защото „Море на призраците” се доказа като повече от добър избор за прекарване на дните в очакване на 2019. Така де, нека другите да се суетят покрай подготовката на празника и да пишат късмети за баницата. Аз имам да пиша ревюта за дилогията на Алън Камбъл!
Знанието е сила. А когато си единствен притежател на знанието? Сдобиваш се с могъщество и контрол, но и с множество врагове, готови на всичко за да се домогнат до това, което знаеш. А ако знанието е от пророческо естество? Ако даден индивид има в главата си съдбоносни факти от бъдещето на света? Залозите скачат с геометрична прогресия. Когато Уил Дандо се събужда една сутрин, а съдържанието на черепната му кутия се е увеличило с точно 108 предсказания за идущи събития от жизнена за човечеството важност, той приема ролята на Оракула, но… короната е неописуемо тежка. На вас пък не ви трябват предсказания относно „Годината на оракула” от Чарлс Соул (изд. „Ибис”, превод от Коста Сивов) – достатъчно е да прочетете ревюто на „Книжни Криле”.
„Warcross” не е просто игра, това е революция. Не, „Книжни Криле” не се е префасонирал внезапно на геймърски блог. „Warcross” е пилотната книга от новата поредица на Мари Лу, която излезе на български от изд. „Прозорец” и буквално ме всмука в невероятния си сюжет! Ловци на глави, хакери, виртуална реалност, пристрастяващи игри, незаконни залагания, и едно отчаяна млада жена, която си мисли, че в Токио я очаква сбъдването на една мечта, но… това не би могло да бъде по-далеч от истината.
С корица като тази, „Императрицата на слънцето” (изд. „Студио Арт Лайн”) е книга, която моментално би ми хванала окото и би предизвикала любопитство. Но понеже се касае не просто за какъв да е младежки сай-фай, а за заключителната част в така любимата ми трилогия „Евърнес”, грабвам „Императрицата…” не просто с любопитство, а с небивало фенско настървение. „Иън Макдоналд, не ме разочаровай, или и прескачане в алтернативната Земя няма да те спаси!” – заканвам се аз. 356 страници по-късно разбирам, че заканата ми явно е свършила работа, защото кулминацията на „Евърнес” е всичко, което съм искал от нея!
Очаквах с жив интерес продължението на „Стоте” от Кас Морган и за моя голяма радост от изд. „Ибис” не ме караха да чакам дълго. Промеждутъкът между двете книги се оказа крайно недостатъчен, за да успея да се откъсна от книжното си хоби за по-продължително време и да се опитам да изгледам сериала, но… виж, роман няма как да пропусна! Действието тук започва точно три седмици след кацането на Стоте на Земята. Завръщането на човешката раса в нейния някогашен дом съвсем не се радва на топло посрещане. Какво се случва по-нататък ще разберем в „Ден 21”.
