„Към никъде“ от Брандън Сандерсън

Явлението Брандън Сандерсън ни поведе „Към небето“. Последвахме го и „Към звездите“. Ред е да се отправим… „Към никъде“ (изд. „Артлайн Студио“)? Не бойте се, третият том на поредицата „Skyward“ със сигурност не води на никъде. Заплетеният сюжет и вълнуващите обрати са запазена марка на Сандерсън, дори когато (или пък особено когато?) пише Young Adult космическа опера. Директно продължение на предишните две книги, „Към никъде“ е следващата глава в тази епична сага и ми се струва, че няма начин да ви разочарова.

„Галактиката и земята там отвътре“ от Беки Чеймбърс

Беки Чеймбърс е сай-фай богиня и предлагам всички дружно да й построим храм и да се молим редовно за още книги като „Галактиката и земята там отвътре“ (изд. „Artline Studios”, прев. Деница Райкова). Това е невероятна книга, преоткриваща потенциала за човечност и социална критика, които притежава научната фантастика. Романът оставя следа и буди много размищления, но го прави без нравоучително размахване на пръст, без да се поставя на пиедестал, без да се дистанцира хладно от читателя с горчива мизантропия. Всеки човек е остров, всяко съзнание – галактика… И все пак, ние всички заедно делим една вселена. Заедно сред вакуума, съдбите се докосват. Няма съмнение, „Галактиката и земята там отвътре“ е обречена да се превърне в класика.

„Обрат в играта“ от Нийл Шустърман

Нийл Шустърман, който доби голяма популярност у нас със своята мрачна YA трилогия „Дъгата на косата“, се завръща с нова, необичайна история. „Обрат в играта“ (изд. „Orange Books“) е провокативна фантастика, използваща футболното игрище като катализатор на провокативно приключение отвъд равнината на собствената ни реалност. Аш се оказва внезапно запратен някъде… другаде. Не точно тук. Отново и отново. Паралелни вселени и алтернативна история се преплитат, поставяйки под съмнение всичко, в което Аш някога е вярвал, познавал и приемал за даденост. Промяната на перспективата ще помогне на младия герой едновременно да оцени всичко, което някога е имал в живота си, но и да прозре несъвършенствата на обществото ни.

„Дъщеря на дълбините“ от Рик Риърдън

Коледа подрани тази година! Благодарение на изд. „Егмонт България“ в рамките на месец получихме новата книга на Дж. К. Роулинг и новата книга на Рик Риърдън! И тъй като вече споделихме възторга си от „Коледния Прасчо“, време е да поемем дълбоко дъх и да се гмурнем смело в следващото приключение – „Дъщеря на дълбините“. Ако сте любопитни какво е сътворил Чичо Рик след като е оставил митовете и легендите малко да си починат, то не губете време, а скачайте на борда! Няма значение дали сте фенове на Пърси Джаксън, Магнус Чейс, Картър Кейн и компания или това ще е първата ви среща с книгите на този автор, покорил сърцата и въображението на мнозина. Дори и да сте плавали на борда на Арго II или да сте тръпнали при срещата си с Кораба на мъртвите, това пътешествие ще ви отведе в непознати води. „Дъщеря на дълбините“ поставя началото на една съвършено нова сага. При това такава, че почитателите на Жул Верн няма да искат да го пропуснат! (А тези, които все още не се чели Жул Верн вероятно ще поправят грешката си след този роман!)

„Мъст (Разследвания на Бънк Ромеро #4)“ от Емил Минчев

Емил Минчев зарадва феновете на Бънк Ромеро с нов, четвърти том от поредицата за необичайния детектив. Тези три нови остросюжетни случая отново се движат умело по тънките жанрови граници и ще доставят удоволствие на почитателите на криминалното и свръхестественото. Отново имаме кратко, ударно и концептуално заглавие, което грабва още от корицата. Какво следва след „Нюх”, „Бяс” и „Стръв”? Време е за „Мъст” (изд. „Вижън Букс”)!

„Обитаемият остров” от Аркадий и Борис Стругацки

Една от знаковите творби на култовите руски фантасти Аркадий и Борис Стругацки се завръща в ново издание с корица от художника Дамян Дамянов и логото на „Сиела”. „Обитаемият остров” ни среща за първи път с космическия корабокрушенец Максим Камерер и бележи началото на трилогията, известна като „Цикълът на Камерер”. Романът излиза за първи път през далечната 1969 година, но мрачната извънземна дистопия, която описва си остава все така плашещо актуална.

„Книгата на Коли” от М.Р. Кери

Трифидите и крадците на тела са сред основоположниците на цял един поджанр в литературата, в който перспективите за човечеството стават толкова мрачни, че научната фантастика започва сериозно да граничи с хоръра. М.Р. Кери пък е решил смело да прекрачи границата, предоставяйки на читателите един постапокалиптичен кошмар. (Или пък мечта, ако случайно се казвате Отровната Айви?) Последните бастиони на расата ни съществуват, или по-скоро оцеляват, заобиколени от необятни територии, в които майката природа е решила да ни го върне тъпкано с помощта на растения-убийци. Такъв е светът на Коли. Такава е „Книгата на Коли” (изд. „Артлайн Студиос”).

„Кеплер62. Книга първа: Поканата“ от Тимо Парвела и Бьорн Суртлан, с илюстрации от Паси Питкянен

Поправете ме ако греша, но ми се струва, че току-що прочетох своеобразен жанров прецедент за детската литература у нас. Киберпънк дистопия, която спокойно могат да грабнат и хлапетата в начален курс, при това богато (и цветно!) илюстрована? О, да! Моля, връчете ми я! „Кеплер62. Книга първа: Поканата“ (изд. „Жанет 45“) е именно това. Само че големият брат тук гледа единствено малкото си братче, а двамата трябва да се измъкнат от хватката на сивите възрастни и „приятелството“ на правителството, което цели да ги направи щастливи… по един или друг начин. Ако смятате, че читателите под 10 години са прекалено малки, за да четат за мрачното бъдеще с присъщите му екологични катастрофи, свръхпренаселеност, злоупотреба с технологиите и превръщането на личната свобода в умела илюзия, то писателите Тимо Парвела и Бьорн Суртлан (познат у нас с поредицата „Детективи по неволя“) са тук да ви оборят, с помощта на илюстратора Паси Питкянен.

„Планета Хълк“ – части 1 и 2 от Грек Пак, Карло Пагулеян и Арън Лопрести

Томове 19 и 20 от Върховната колекция графични романи на Марвел представят не само една от най-мащабните, но и една от най-интересните от включените дотук истории. След „Хълк: Тихи писъци“, Зеления голиат се завръща във втора, по-съвременна самостоятелна история. Някои от вас може да са гледали анимационната адаптация от 2010 г. или пък ще разпознаят елементи от нея, които са видели в „Тор: Рагнарок“. Но, честно казано, те не правят чест на първоизточника.

В „Планета Хълк“, група земни герои, сред които Рийд Ричардс, Доктор Стрейндж и Професор Х, изпращат Брус Банър и алтер егото му в далечния космос, с надеждата да спестят на Земята повече разрушения от негова страна, а и той самият най-накрая да открие покой. Работата е там, че планетата, на която попада – Сакаар – никак не е спокойна. Там царува садистичния Червен крал, който потиска не само коренното население на планетата (многоръки хуманоидни буболечки), но и собствения си народ. Бедините живеят мизерно и робуват, а богаташите се радват на кръвопролитията в гладиаторските игри, организирани от императора. Нещата обаче вземат неочакван (поне за Червения крал) обрат, щом на арената попада Хълк.

„Към звездите” от Брандън Сандерсън

Има две думички, които обикновено стигат, за да предизвика една книга любопитството ми. Брандън. Сандерсън. Е, и други двойки думи привличат вниманието ми. Като например „научна фантастика”. Или „космическа опера”. Или пък „young adult”. А точно за тази конкретна книга пък се отнасят всички от гореспоменатите, така че да я прочета беше просто неизбежно. И сега мога спокойно да й лепна още някоя и друга двойка думи, като например „Страхотна е!” или пък „Невероятен кеф”. Но, хайде, няма да се ограничавам до такива бинарни словосъчетания и ще разкажа малко повече за… „Към звездите” – втората част от поредицата „Към небето” (изд. „Артлайн Студиос”).