Компютърни игри за читатели: Teddy Floppy Ear или дигитални приключения с Мечо Клепоушко на Чеслав Янчарски

Днешните деца в България май не познават Мечо Клепоушко, но техните родители, баби и дядовци може би ще си спомнят с умиление за сърцатия симпатичен герой на полския писател Чеслав Янчарски.

Още в началото на 60-те Мечо Клепоушко, известен в родината си като Miś Uszatek, се сдобива с анимационен филм, а в средата на 70-те години следва и знаменития анимационен сериал от цели 104 епизода. Екранизациите са дело на Se-ma-for – същото анимационно студио, създало и покадровите (стоп моушън) филми и сериали за Мумините на Туве Янсон. И Мечо, и Мумините присъстват подобаващо в експозицията на Музея на анимацията в Łódź, та ако случайно някога попаднете в града, не пропускайте да разгледате чудните експонати. Потърсете и статуята на Мечо Клепоушко 😉

Но днес ще си поговорим малко и за компютърните игри с участието на Мечо, които за щастие са преведени на различни езици. На английски Клепоушко се подвизава като Teddy Floppy Ear и може да бъде лесно открит в Steam. Kayaking и Mountain Adventure са любими на децата вщъки. Те са лесни и сравнително праволинейни point and click приключения с релаксираща музика и атмосфера, в които изследването на природата и срещите с нови приятели се редуват с пъзели и и мини-игри. Триизмерната среда е издържана в стил, който е доста близък до този на анимационния сериал от едно време, както и на част от полските издания на книгите. Като цяло диалогът е лесно разбираем, но вероятно малко помощ от родител няма да е излишна в определени моменти. Не можете да се провалите или да изгубите прогреса си в играта, тъй че и децата наистина няма от какво да се боят. Всичко е въпрос на малко наблюдателност и съобразителност.

В Mountain Adventure Мечо пътува с влак и отива на гости на чичо си в провинцията. Чичото е художник и планува пленер в планината, но… ключът от мазето липсва! Как Мечо да се екипира подобаващо? И възможно ли е свраката, която си е свила гнездо в двора да има нещо общо с изчезналия ключ? … Веднъж в планината, Мечо ще трябва да събере достатъчно материали за бъдещата картина и тръгва на експедиция с фотоапарат, за да заснеме животни, птици и растения, но задачата не е чак толкова лесна! Някои от животните имат условия и Мечо ту помага да изчистят полянката от боклуци, ту се заема с някое друго добро дело.

Сюжетът на Kayaking се върти около заплануван пикник и една кошница с изгубени припаси, но скоро се оказва, че надолу по реката цари истинска каша и отново ще има нужда от помощта на Мечо.

Започнахме рубриката „Компютърни игри за читатели“ тъй като според нас компютърните игри сами по себе си са пълноправна форма на изкуство и могат да предават сюжети, чувства и емоции, да ни среща с нови светове и герои. Наслушали сме се за вредните ефекти на екраните, за пристрастяването на подрастващите към мобилните устройства и компютрите, за това как видео игрите изместват четенето… Е, стига толкова крайности. Време е да видим и другата гледна точка. В тази рубрика ще преставяме игри, които по една или друга причина биха допаднали не само на геймърите, но и на читателите. Основните ни критерии за включването на заглавия в рубриката е наличието на поне един от следните елементи:

-наличието на грабваща история

-красивата и артистична визия

-иновативните методи за представянето на итерактивния наратив

-емоционално преживяване, което по нищо не отстъпва на добра книга или филм

-градивни послания, които можем да предадем на децата си

„33 Каталог на въображението” от Мег Коновска

Спомням си, че когато бях малък четях една книга за съзвездията и се чудех на кой ли изобщо му е хрумнала странната идея, че това прилича на лебед, а онова на голяма или малка мечка… Очевидно е, че изобщо не е това! Ясно се вижда – къщичка, хвърчило… И от къде на къде изобщо свързваме точно тези звезди с точно тези линии? Но сега няма да търсим отговори на тези въпроси. Вместо това ще ви разкажа за една нова книга, която събуди стария спомен. „33 Каталог на въображението” е едно необичайна и любопитна книга, която не се поддава на сравнения с други познати издания. Всичко започва с една детска игра, която уж гони скуката, но всъщност провокира фантазията и артистичността. Много години по-късно същата тази игра поставя началото на арт проект, на изложба… и на книгата „33 Каталог на въображението” като естествено продължение. Успяхте ли да свържете вече точките? Ако все още не сте, то нека ви срещнем с Мег Коновска, създателката на съзвездия!

Още

„Книгата на Коли” от М.Р. Кери

Трифидите и крадците на тела са сред основоположниците на цял един поджанр в литературата, в който перспективите за човечеството стават толкова мрачни, че научната фантастика започва сериозно да граничи с хоръра. М.Р. Кери пък е решил смело да прекрачи границата, предоставяйки на читателите един постапокалиптичен кошмар. (Или пък мечта, ако случайно се казвате Отровната Айви?) Последните бастиони на расата ни съществуват, или по-скоро оцеляват, заобиколени от необятни територии, в които майката природа е решила да ни го върне тъпкано с помощта на растения-убийци. Такъв е светът на Коли. Такава е „Книгата на Коли” (изд. „Артлайн Студиос”).

Още

Ненко и Вида от КНИЖНИ КРИЛЕ за Book Tag Café vol.2

Ето нещо, което си умирахме от нетърпение да споделим! Преди известно време Ваня и Маги от „Егмонт“ ни поканиха на виртуална среща, в която да си поговорим за любими автори, книги, комикси, екранизации и изобщо – всевъзможни книжни теми, които ни вълнуват. А когато компанията е приятна и интересите са споделени, хората могат да говорят МНОГО дълго! И ние си поговорихме доста, но за да не ви отегчаваме (или пък за да не ви приковем с часове пред екрана?) споделяме този по-стегнат вариант на един изключително интересен следобед!

Надяваме се, че това издание на #BookTagCafe ще зарадва не само почитателите на изданията на „Егмонт“, но и всички онези, които вече са се затъжили за Домашния влог на Вида! Надяваме се, че ще ни простите, но се наложи се част от материала да бъде изрязан, защото заговорихме за разни строго секретни издателски тайни от кухнята на „Егмонт“, които все още не можем да разкрием… Бъдете нащрек, скоро ще настъпи моментът и за тях!

„Кеплер62. Книга първа: Поканата“ от Тимо Парвела и Бьорн Суртлан, с илюстрации от Паси Питкянен

Поправете ме ако греша, но ми се струва, че току-що прочетох своеобразен жанров прецедент за детската литература у нас. Киберпънк дистопия, която спокойно могат да грабнат и хлапетата в начален курс, при това богато (и цветно!) илюстрована? О, да! Моля, връчете ми я! „Кеплер62. Книга първа: Поканата“ (изд. „Жанет 45“) е именно това. Само че големият брат тук гледа единствено малкото си братче, а двамата трябва да се измъкнат от хватката на сивите възрастни и „приятелството“ на правителството, което цели да ги направи щастливи… по един или друг начин. Ако смятате, че читателите под 10 години са прекалено малки, за да четат за мрачното бъдеще с присъщите му екологични катастрофи, свръхпренаселеност, злоупотреба с технологиите и превръщането на личната свобода в умела илюзия, то писателите Тимо Парвела и Бьорн Суртлан (познат у нас с поредицата „Детективи по неволя“) са тук да ви оборят, с помощта на илюстратора Паси Питкянен.

Още

„Кръвовещ“ от Сюзан Денърд

За трети пореден път се намираме във „Вещерия“ – мрачният, изпълнен с интриги свят на YA писателката Сюзан Денърд. Ако сте почитатели на Сафи и Мерик, но сте очаквали с нетърпение Едуан да попадне във фокуса на историята, то „Кръвовещ“ (изд. „Егмонт“) е вашата книга! Дали древните тайни ще бъдат опазени? Конфликтът между поколенията понякога е по-остър от очакваното…

Още

„Агата. Кога думите стават вълшебни“ от Александра Георгиева, с илюстрации от Маргарита Стаменова

Кои са вълшебните думички? „Фокус-мокус“? „Абра-кадабра“? „Сим-салабим“? Май далеч по-добре работят „моля“, „благодаря“ и „извинявай“. Всъщност най-голямото вълшебство на думите идва не от самото им произнасяне, а от общуването с другите и от емоциите, които те събуждат. А ако искате да се убедите във вълшебната им сила, не просто като красива метафора, но и като напълно работеща на практика, ефективна магия, то непременно прочетете „Кога думите стават вълшебни“ – едно от приключенията на малката първокласничка Агата от илюстрованата поредица „Моята първа година в училище“ на Александра Георгиева и издателство „Мармот“.

Още

„Агата. Обичам те, бабо“ от Александра Георгиева, с илюстрации от Маргарита Стаменова

Загубата на близък е едно от най-тежките (и често травматизиращи) преживявания за всеки един от нас, особено за децата. Не е лесно да обясним на най-малките неща, които понякога дори самите ние не сме в състояние да си обясним напълно. А вероятно най-трудното чувство за справяне освен мъката от загубата е страхът от нея. Именно с този страх се сблъсква и седемгодишната Агата, добре познатата героиня на Александра Георгиева, в „Обичам те, бабо“ – една от най-драматичните и зрели книги в детската илюстрована поредица на издателство „Мармот“.

Още

„Клубът на загубеняците. Книга първа: Демонът“ от Филип Недков, с илюстрации от Фиделия Косева

Детските романи под формата на илюстровани ученически дневници са хит, при това не от вчера. Но четейки за перипетиите и приключенията на всякакви дръндьовци, провали, загубеняци, нинджи, дали си задаваме въпроса как всъщност би изглеждала една такава книга ако реалният автор и героят-разказвач бяха едно и също лице? Какво би съдържал един подобен илюстрован дневник, ако действително бе написана от ученик? Е, вече има подобно издание. При това авторът е от Несебър. „Клубът на загубеняците. Книга първа: Демонът“ на Филип Недков излиза с корица и цветни илюстрации от Фиделия Косева и с логото на изд. „Унискорп“.

Казвам се Филип, на 11 години съм, от гр. Несебър. Всичко започна през 2019 година, когато създадох една вайбър група с моите приятели. В началото идеята беше просто да си пишем. Но с времето решихме да излизаме всяка събота. И на първото ни излизане се роди идеята за тази книга. Видно с интереси млад/малък автор! Очарова със своята непосредственост, без да споменавам детска, защото разсъжденията и идеите му са вече пораснали. Като всяко дете мечтае за приключения в тъмни, дълбоки пещери или за среща с извънземни, но описва своите игри с оригиналния почерк на развито и информирано въображение.

Първата книга от поредицата „Клубът на загубеняците” (Демонът) отчасти е вдъхновена от „ТО“, „Хари Потър“ и „Властелинът на Пръстените“. Всички герои са действителни лица с истинските си имена. Паркът и гробницата също са действителни и се намират в Несебър. Историите с демона са художествена измислица. Дали? В Тази книга се разказва за силата на истинското приятелство и добротата. На вас приятно четене, а аз се впускам в търсене на нови приключения.

Книгата на Филип Недков не е нито първата, нито пък ще е последната написана от дете книга, която бива професионално реализирана с помощта на издателство. Безспорно едно е да разлистите нечия ученическа тетрадка (или може пък блог или друг вид дигитален дневник), изписана с преживелици и фантазии, друго е да видите същите тези преживелици и фантазии в подобен вид. Далеч по-впечатляващо е да разлистите излязло от печатница книжно тяло, чието съдържание е минало редакция, корекция и преди всичко – било е връчено на художник за илюстрации и оформление.

Но колкото и по-пипнато да е съдържанието, основата си остава същата. Или иначе казано – в случая четете книга, написана от 11 годишно момче. Тъй че по-възрастните читатели ще трябва да проявят подходящата снизходителност, а връстниците на автора пък може би биха решили да се пробват с подобно начинание. Защото то е по силите на всички, които имат достатъчно желание да опитат, както и достатъчно упоритост и самодисциплина, за да завършат започнатото.

Филип Недков предизвиква симпатиите на фена в мен със своите увлечения по Индиана Джоунс и дуелите със светлинни мечове. Книгата му отразява някои занимания, за които се радвам, че продължават да бъдат актуални и сред днешните деца и не са си отишли с моето поколение – строенето на тайни бази, създаването на банди и клубове, намирането на приключения в иначе доста прозаичните градски условия и… описването на същите тези приключения. Допадна ми също така, че авторът се стреми да предаде по свой начин някое и друго позитивно послание на читателите, говорейки за приятелството и светлинките в душите ни, чийто пламът трябва да се поддържа с добри дела.

Още за книгата: http://www.uniscorp-bg.com/bookdetails.php?bid=528&pageid=1&sender=catalogue