„Rogue One: История от Междузвездни войни” от Александър Фрийд

Най-накрая Rogue One вече е достъпен за домашно гледане, плюс леко над един час документални бонус материали около създаването му. Но паралелно със световната видео премиера на филма, от „Егмонт България” у нас излиза и романизацията на хитовия филм, дело на автора Александър Фрийд. 

Много ме радва тенденцията книгите по „Междузвездни войни” все по-често да бъдат поверявани не просто на популярни писатели на фантастични бестселъри, а на дългогодишни фенове с креативни заложби. Такъв е и случаят с Александър Фрийд, който макар и да не е особено изявен като белетрист има над десет години стаж като сценарист на различни настолни и компютърни игри. Именно на него дължим сюжетната линия на имперския агент в хитовата ролева игра Star Wars: The Old Republic и нейните експанжъни. Фрийд е сценарист и на повечето от комиксите на Dark Horse, съпътстващи играта. А ако сте успели да поиграете Star Wars: Uprising (по мое скромно мнение – едно от най-читавите MMORPG заглавия за мобилни платформи) преди от Kabam да й дръпнат шалтера и да свалят сървърите офлайн – то Фрийд е сценарист и на тази игра. Дебютният му роман е „Star Wars: Battlefront: Twilight Company” от 2015, който по незнайни причини май взе та отпадна от издателските планове на Егмонт. Но по-важното сега е, че вторият му роман, а именно литературната адаптация по Rogue One, излиза на български!

Не вярвам някой от потенциалните читатели на тази книга все още да не е гледал филма, така че изобщо няма да се впускам в анотации на сюжета на „Rogue One: История от Междузвездни войни”. Обстойно ревю без спойлери и мнението ми за самия филм можете да прочетете тук. Въпросът е – да четете ли книгата, след като вече сте гледали филма? Допринася ли Александър Фрийд някак за преживяването, допълва ли по някакъв начин представите ни за събитията и героите, надгражда ли върху вече видяното на екрана?

 

Естествено, романизацията се придържа плътно до сценария и до самия филм, но това съвсем не значи, че Фрийд не се е постарал да ви изненада. Авторът се е справил доста успешно със задачата да ви накара да съпреживеете отново съдбата на Джин Ерсо и компания под една по-различна форма.

За първи път в романизация по „Междузвездни войни” виждаме използван епистоларен похват! Освен традиционния наратив, авторът е вмъкнал на избрани места различни съпътстващи документи. Бележките на Гейлън Ерсо около работата му по Звездата на смъртта, хапливата кореспонденция между Орсън Креник и Таркин и пр. благинки са разпръснати през 528-те страници на романа.

 

Също така, ако филмът ви е оставил с някакви съмнения относно емоциите, мотивацията и взаимоотношенията на героите – то тук вероятно ще намерите желаното разяснение. Фрийд е поразгърнал героите подобаващо, успяваме да надзърнем в неизказаните им мисли. А и получаваме известно количество диалог, който или е отпаднал от сценария, или е бил орязан при монтажа, или пък е бил допълнен от самия Фрийд… но във всеки случай – не е част от филма.

Романизацията е доста добре написана на фона на предишните адаптации по епизодите. Всъщност, дори бих казал, че се нарежда сред най-успешните екранни приключения от галактиката на Лукас, които са били пренасяни върху страниците. Емоционалното въздействие на най-трогателните (и трагични) моменти от филма е не само запазено, но на места е дори и подсилено.

 

Та, да се върнем на въпроса – да четете ли книгата, след като вече сте гледали филма? Аз определено се радвам, че го направих, защото не само, че преминах отново през силния и интересен сюжет на филма, но и разширих разбирането си за главните герои. Препоръчвам „Rogue One: История от Междузвездни войни” на Александър Фрийд и на вас. А на „Егмонт България” пък препоръчвам да не пренебрегват и предисторията на Rogue One – романът „Star Wars: Catalyst – A Rogue One Novel” на Джеймс Лусино също заслужава превод!

 

Ненко Генов за StarWarsBG.com