„Свърталище на духове” от Шърли Джаксън

Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, трима младежи се настаняват в имението Хил Хаус – пуста и зловеща къща, до която никой от местните жители не иска да припари заради слуховете, че е обитавана от духове. Още в първите дни започват да се случват необясними явления, които будят тревога и страх – но това е едва началото. Хил Хаус явно не обича натрапници и търси следващата си жертва, а докато мистериите на дома се разкриват, читателят неусетно се изгубва из мрачните коридори на едно тъмно, но неустоимо тайнство…

 

„Свърталище на духове” на Шърли Джаксън (изд. „Изток-Запад“) е хорър класика, която вероятно всъщност изобщо няма да се впише в очакванията на повечето читатели, които посягат с лека ръка към нея, както всъщност направих и аз. Очаквах да видя зараждането на съвременния поджанр за призрачната къща. Очаквах оригинала, отъпкал пътеката за днешната готика. Бях се приготвил за сюжет, който вплита в себе си всичките прилежащи тропи, превърнали се днес едва ли не в клишета. Сещате се. Тъмното минало на предните собственици, я някое изчезнало дете, я някой умопобъркан член на семейството, убийство или самоубийство, пакт с дявола, или кой знае какво там, което кара неспокойните души на трагично умрелите да скитат между живите, като същевременно им изкарват ангелите. Групичка несретници, озовали се между стените на обладаната постройка. Гъсти сенки, бледи сияния, мъгляви отражения, неясен шепот, затръшващи се врати, тропот в празните стаи…

Е, „Свърталище на духове” се оказа около една трета оправдани очаквания и две трети приятни изненади, които ги надскачат! Това не е типичния ужас. Авторката не разчита на зрелището, нито на непосредствената заплаха. Нямаше ги призраците и привиденията, нито пък ясно дефинираните антагонисти… Главният герой май се оказа самата къща, изпълнена с тиха, вледеняваща атмосфера. Стилът на Шърли Джаксън е красив, на много места направо поетичен.

Групичката хора, изследващи къщата са интересни типажи, чиито взаимоотношения придават на текста дълбочина и интрига. Имаме зачатък на любовен триъгълник, но той е използван по-малко като романтична сюжетна нишка и доста повече за изграждане на съперничество между двете героини, както и за внасяне на известна интрига (и лека параноя) относно мотивите им. Гонена от чувство за вина, затворената и плаха Елинор Ванс и нейния антипод, нахаканата и красива Теодора, влизат под кожата.

 

На вас остава да решите кои от заплахите в къщата от „Свърталище на духове” са реални и кои са дело на опънатите нерви на нейните посетители. Шърли Джаксън преплита трилър и мистерия, свръхестествено и психологическо, и поднася един роман, който може и да не ви вземе съня от страх, но ще ви припомни странно приятното, настръхващо чувство, което изпитвате, когато падне мрак, сенките се сгъстяват, а собственото ви въображение започва да си прави шеги с вас. А дори и да не си падате по историите на ужаса, прекрасният стил на Джаксън и запомнящият се финал са повече от добри причини да се изправите пред страховете си.

Книголет

 

 

Американската писателка Шърли Джаксън (1916–1965), при все емблематичното си творчество, досега не е имала възможност да спечели българската публика с творбите си. Публикуван за пръв път през 1959 г., „Свърталище на духове” има утвърдена по света слава на класика в модерния готически роман, а авторката й е оказала влияние върху творчеството на майстори като Ричард Матисън и Нийл Геймън. Няколкото екранизации на романа подсилват популярността му, а самият Стивън Кинг го определя като пряко вдъхновение за легендарното „Сияние”. Несъмнено „Свърталище на духове” е от онези феномени в жанровата литература, които не оставят равнодушен дори и най-закоравелия любител на предизвикателните четива.