„Лапи“ от Т. Яна Якова

За котките и хората, а и за някои други същества, се разказва в детската (но не само детска) книга „Лапи“ (изд. „Жанет 45“). В своя впечатляващ дебют (едновременно и като писател, и като илюстратор), Т. Яна Якова ни среща с една мустаката тайфа от ярки котешки индивидуалности, които ни представят своята перспектива върху живота и света. Мъркащите философи и опашатите вдъхновители, които се подвизават из страниците и ни гледат с жълтите си погледи от акварелните илюстрации, щедро споделят мирогледа си и се забъркват в чудновато-ежедневни приключения. Читатели и котколюбци от всички възрасти няма да скучаят в тяхната компания.

Котешкият живот е хубав живот! Но не и когато младите нямат мира и копнеят да поучават и преподават полезни неща на по-възрастните котки… Необходимо ли е: Да се ходи на училище? Да се познават посоките на света? Да се разправяш с чужди проблеми и изчезнали животни – Когато си котка? И когато всичко, от което имаш нужда е Златния суджук, приготвен от Златния Телец, който сбъдва всички желания! Една котешка история, пълна със загадки, отвличания, пъклени планове и топки косми!

В пълен противовес на всички комерсиални коткоексплоатиращи сюжети, с които човек може да се сблъска, „Лапи“ е една по-тиха, съзерцателна и съкровена книга. Т Яна Якова и нейните котки разказват за сладостта на свободата, за трудностите на охолния живот, за мляко, сметана, колбаси и риба, за щастието на спокойните мигове, за малките победи и големите приятелства…

„Лапи“ е книга, която ще обори предразсъдъците, че изданията с цветни илюстрации и главни герои животни са предназначени единствено и само за детската аудитория. Персонажите са котки, но защо ли тогава сме способни да се огледаме в очите им и да се припознаем в характерите им? А че котките са животни с характер, това не ще и дума, независимо дали говорим за отракани улични тартори, за пухкави аристократични домошари или за умилкващи се хитреци-чревоугодници.

Отвъд веселите случки, отвъд приключенията със сватби и котешки похищения, в „Лапи“ има от онази особена, човеколюбива мъдрост, която откриваме гостувайки на Мумините или вслушвайки се в „Шумът на върбите“. Т. Яна Якова не следва триактови схеми, не предлага еднозначни, предъвкани поуки, не гради емоционално стакато и не цели да ви задържи с напрежение и интрига. Тя чисто и просто се вслушва в мяукането и мъркането на своите герои и върви по следите, оставени от техните „Лапи“.