Том 38 от Върховната колекция графични романи на “Marvel” представя една истинска класика – „Последният лов на Крейвън“, история в 6 части от 1987 г., която мнозина класират сред най-великите комикси за Спайдър-мен за всички времена.
Скоро след като се жени за Мери Джейн Уотсън, Питър Паркър отново поема борбата срещу престъпността в Ню Йорк, облечен в своя черен костюм (създаден по подобие на симбиота, с който се сдоби в „Супергероите на Марвел: Тайни войни“ и от който се отърва в „Невероятния Спайдър-мен: Раждането на Венъм“). Една нощ обаче, когато Питър е обзет от особена меланхолия, на пътя му се изпречва неговия отколешен враг Крейвън Ловеца. Измъчван от свои собствени вътрешни демони, Крейвън е решен да улови най-великата плячка и веднъж завинаги да се докаже като по-добър от Спайдър-мен във всяко отношение. И докато Крейвън и Спайдър-мен се борят по покривите, под улиците на Ню Йорк дебне злокобния Вредител, чийто неутолим глад застрашава населението на града.
Сценарист на „Последният лов на Крейвън“ е Джон Марк Дематейъс, човек, който е добре запознат със супергероите – работил е по множество поредици на “Marvel” и “DC”, както и по немалко телевизионни адаптации по тях. Работата е там, че „Последният лов на Крейвън“ не представя само типичните сражения между супергерои. На преден план тук са емоциите – от лудостта на злодеите и тревогата на близките, до стремежът на героя да превъзмогне своите страх и отчаяние и да преоткрие любовта и смелостта, за да продължи да се бори. Дематейъс не само умело вплита поемата „Тигърът“ на Уилям Блейк (която беше част и от „Върколак: Началото“ преди няколко тома), но и набляга на вътрешните монолози, като цяло типични за много комикси от онова време, но рядко представени толкова сполучливо, защото тук, четейки историята, реално успяваме да се поставим на мястото на всеки един от главните герои, което прави емоционалният, тежък разказ още по-въздействащ.
Рисунките са поверени на Майк Зек (отново вече познат от „Супергероите на Марвел: Тайни войни“) с туш от Боб Маклауд. Стилът на Зек е традиционен и напълно вписващ се в представата за средностатистически супергеройски комикс от 80-те. Зек обаче успява да се отличи и с нещо – като първият художник рисувал черния костюм на Спайдър-мен, той се оказва може би и най-добрият в това. Изразителността, която струи от движението му по страниците е наистина несравнима. Същото важи и за Крейвън, чиято свирепа ярост е способна да ни накара да изтръпнем, разлиствайки страниците. Да не говорим, че именно за този комикс е правена и емблематичната корица със Спайдър-мен, който се изравя от собствения си гроб!
Оцветяването, дело на Зек, Боб Шарън и Джанет Джаксън е малко по-особено – цветовата гама несъмнено подхожда на историята и рисунките, но видимо е била подбирана за традиционния точков печат и вестникарската хартия на 80-те. В това ново издание на гланцирана хартия, някои от цветовете сякаш са прекалено наситени, поради което сред страниците има такива, които изглеждат по-особено. Уви, има и някои страници, при които качеството на печата видимо се разминава – те са замазани, с твърде ярки тонове и сякаш не са претърпели дигиталната обработка, през която като че ли е минала голяма част от комикса.
Въпреки дребните забележки към изданието, не се лъжете – „Невероятния Спайдър-мен: Последният лов на Крейвън“ несъмнено е едно от най-добрите предложения в колекцията досега, както откъм сценарий, така и откъм рисунък. История от времената, в които супергероите стават все по-мрачни, в основата на която, въпреки всичко, е човечността.
Още за изданието: https://ndbg.net/product/3419/varhovna-kolektsia-grafichni-romani-marvel-broy-38.html
Книжни Криле 