Дългоочакваната втора част на „Харлийн“ е вече факт, благодарение на “Artline Studios”. Минипоредицата на сценариста/художника Степан Шеич разглежда постепенната трансформация на младата психиатърка д-р Харлийн Куинзел в зловещата половинка на Жокера – Харли Куин. И също както първата част, втората остави у мен много, много приятно впечатление.

Когато разглеждах първата част си признах, че нямах високи очаквания, поради това, което в последно време DC правят с героинята. А и историите, които са предназначени за по-възрастна аудитория, честно казано, рядко са ми по вкуса. Но ето на, Шеич доказва, че явно знае какво върши и представя един доста интересен (и значително по-подробен) прочит на познатата история.

Изминали са няколко месеца откакто Харлийн работи в лудница „Аркам“. И въпреки редовните ѝ разговори с обитателите ѝ, включително и енигматичния Жокер, тя сякаш тъпче на едно място. Дали съдействието на полицейския комисар Гордън или среща със самия Батман ще промени нещата? Междувременно, по улиците на Готам Сити започва да вилнее нова самозвана групировка, а престъпниците ще накарат областния прокурор Харви Дент да погледне на ситуацията по съвсем нов начин.

Както казах и предния път, с „Харлийн“ Шеич се доказва като много добър сценарист, но може би не като чак толкова добър художник. Наистина обаче съм изключително приятно изненадан от това колко добре си е „написал домашното“ и как продължава да вмята малки препратки към дългогодишната история на образите, с които си служи – от леки намигвания към създателите на Харли – Брус Тим и Пол Дини – до намеци за бъдещите ѝ взаимоотношения с някои от суперпрестъпниците в Готам. Същевременно с това, Шеич успява да развие своята версия на вселената на Батман, без дори за миг да отклонява фокуса от Харлийн – нещо, което трудно се постига и резултатът тук е похвален!

Рисунките са напълно в тон с това, което видяхме и първата книжка. Този път дигиталната обработка като че ли не ми се набиваше ЧАК толкова на очи, като изключим няколко съмнително изглеждащи пръски кръв. За някои може да е съмнителен и дизайнът на Жокера, но желанието на Шеич да го направи „по-секси“ е напълно в тон с идеята за „блудкаво любовно романче“ (както Харли се изрази в първи том), която лъха от корицата, а същевременно очакванията ни вътре се обръщат и виждаме доста по-задълбочен разказ. „Харлийн“ определено ще намери своите почитатели и във визуална гледна точка. Просто мен не успя да ме шашне.

Ако имам някаква забележка към изданието, то тя е дребничката грешка, че на гръбчето на тази втора част отново пише „Книга първа“. Така че ако търсите комикса по книжарниците, оглеждайте се за гръбчето в зелено (ярко отличаващо се от червеното на първа част).

„Харлийн“ продължава да ме изненадва и това може само да ме радва. През изминалата година четохме доста Батман и ако и трета част (за която нямам търпение!) държи подобно качество, то „Харлийн“ определено ще се нареди в челните позиции на класацията с американски комикси, които сме чели на български в последно време.

Още за изданието прочетете тук:
https://artline-store.net/product/1160/harliyn-kniga-2.html

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s