Спомняте ли си каква невероятно приятна изненада се оказа детският роман „Аврам, Богдан, вода гази. Азбучен роман“ на Владислава Войнович? Е, сега от изд. „Кибеа“ са ни подготвили нова изненада. Не, не от същата авторка. Но за сметка на това – от същия илюстратор! Каква история е вдъхновила този път сръбския художник и карикатурист Лука Тилингер? История за „Две момичета, часовник и килната къща“. Американският писател Майкъл Пуър ни праща на щуро приключение с крави и часовници, духове и вещици, телепатия и пътуване във времето… Изобщо, каквото ви душа иска! Присъединете се към сърцатите герои и пълен напред! Или… в случая с пътуването във времето, може би трябва да кажем „пълен назад“?

Това е история за неща, които не са възможни. Не е възможно Ейми да вижда духове. (Тя го прави.) Не е възможно Ейми и Му да могат да общуват, използвайки само ума си. (Те го правят.) Не е възможно пътуването във времето. (Засега.) И определено не е възможно вещиците да съществуват. (Сериозно?) Нищо от тези неща не е възможно. (Досега…) Ако се чудите какво може да ви се случи, след като ви порази мълния, не се колебайте да се втурнете в забавния свят на Ейми и приятелката ? Му – две смели момичета с необикновено приятелство, въвлечени в едно невероятно приключение. Две момичета, часовник и килната къща е експериментална диверсия от странни изчезвания и появявания, мистериозни горски обитатели, палави часовникови стрелки и чудати вещи, благородна вещица с неоспорими научни завоевания и авторитет, диви крави, извоювали случайно свободата си, страховита машина с пъклен план да унищожи природата… И когато пъзелът от минало и бъдеще се подреди, всичко си идва на мястото и всеки си получава заслуженото.

Ейми е дъщеря на двойка учени. Мама и татко се опитват да се опълчат срещу хора, които са готови да жертват местната природа и дори безопасността на населението в името на собствените си приходи. Ейми пък прекарва доста време с Му. Приятелката й е наречена така заради кравешката си премяна, с която не се разделя. Освен това Му не говори… Или поне не по „класическия“ начин. Ето, че Ейми успява да чуе мислите й! Но това е само началото на чудесата…

„Две момичета, часовник и килната къща“ е книга, в чиято фантастична фабула са вплетени не една и две важни за всички ни теми. От гореспоменатите екология и активизъм, през лоялност, всеотдайност и приятелство, та дори и до по-мрачни и зрели въпроси като тормоз, агресия и домашно насилие. Благодарение на приключението обаче, всичко е предадено по ненатоварващ, подходящ за детско-юношеската аудитория начин, а историята е преведена на български от Елена Павлова, която също има завиден опит не само като преводач, но и като фантаст и детски писател.

Майкъл Пуър е доста далеч като стил и звучене от Владислава Войнович, но рисунъкът на Лука Тилингер чудесно се е вписал и при единия, и при другия автор. Нищо, че става въпрос за детски роман, написан отвъд океана, благодарение на илюстрациите и художественото оформление, възприемаме историята като някак си по-близка, по-наша… Трудно е да се обясни, просто чисто визуално книгата се различава много от комерсиалните западни издания и носи усещането за нещо по-класическо или европейско. Във всеки случай, илюстрациите на Leire Salaberria от оригиналното издание също са много красиви, графики, издържани в съвременно-приказен стил, и си заслужава да ги разгледате – https://www.behance.net/gallery/92865013/Two-girls-a-clock-and-a-crooked-house

Като заговорихме за художествено оформление, много приятно впечатление прави различния цвят, използван за репликите на Му! Всичко, което „чуваме“ телепатично автоматично се откроява на страницата и ни помага да възприемаме текста по по-особен начин. Наглед простичък, комиксов прийом, но наистина ефективен. Ето как всеки елемент от книгата може да се окаже изразно средство.

Още за книгата: https://kibea.net/book/3016

Майкъл Пуър може да говори с животните. Понякога се грижи за коне и крави, когато фермерите отидат на почивка. Преподава в училище. Изпитва откачено привличане към водата и към жени с името Джанин. Умее да жонглира. И да кара сърф. Живее в Северозападна Индиана със съпругата си Джанин и с дъщеря си Джиана. Може да спре хълцането ви, като ви погледне в очите и ви изпее бойната песен на Университета в Охайо.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s