Благодарение на изд. „Лист” съвсем неотдавна емблематичната британска илюстраторка и авторка на детски книги Джудит Кер най-накрая достигна и до българските читатели със своята незабравима „Мог забраваната” – картинна история за патилата на една котка и нейното семейство. А ето, че на български се появява и другата голяма класика на Джудит Кер, в която пък идва ред да се запознаем и с още една голяма котка. Ама наистина… МНОГО голяма! И при все, че апетитът ѝ е огромен, струва си да я поканите вкъщи. „Тигърът, който дойде на чай” е истинска класика, която заслужава място във всяка домашна детска библиотека.

Малката Софи и майка ѝ пият чай. Изведнъж някой звънва на вратата… На прага е един голям, пухкав и раиран тигър, който е много гладен и жаден… „Тигърът, който дойде на чай“ е сред най-обичаните истории на Джудит Кер. Разказва я за първи път на дъщеря си. „Тя беше твърде критична към другите ми истории, но обичаше да казва: „Разправи ми за тигъра!“ Така че когато и тя, и брат ѝ тръгнаха на училище, а аз имах повече време, ми хрумна, че мога да превърна този разказ в книжка с картинки – и за моя голяма изненада, ето я още тук, 50 години по-късно“, казва авторката.

Да започнем с това, че „Тигърът, който дойде на чай” е чисто и просто радост за четене! Не е нужно да задълбавате особено в символиката, да търсите смисъла и темите, стига ви просто да разглеждате прекрасните илюстрации, в които насред целия идиличен семеен уют се намества един огромен и гладен, но за щастие сравнително цивилизован и любезен тигър и… веднага щом историята приключи децата вкъщи искаха да я прочетем отново, на минутата. Чисто и просто има нещо убийствено забавно в идеята диво животно да ти се изтипоса на гости и да опустоши хранителните запаси на семейството ти, а най-накрая татко да се върне от работа и вместо да се хване за главата и да опява, да вземе да предложи всички да отидат на ресторант, където да похапнете наденички, пържени картофки и сладолед! Ето това е есенцията на дивото детско въображение, която откриваме и в невротичните зайци с джобни часовници, и в тантурестите мечета, които се отбиват да ти изпразнят гърненцата с мед…

Четейки „Тигърът, който дойде на чай” си мислех за това какъв урок по гостоприемство е това! Да дойде някой толкова различен, толкова ДРУГ, някой, който възприемаме като страшен, зъбат, кръвожаден звяр от далечните джунгли… Но понеже е гладен и жаден, все пак си готов да го нагостиш, богато и пребогато, при все, че гостуването му е на ръба да се превърне в поразия. Отваряш му вратата и го каниш в дома си, просто защото можеш, и защото той сякаш има нужда тъкмо от това. Помислих си за мечето Падингтън от Тъмно Перу, което бива така радушно прието и безрезервно обичано от семейство Браун.

Но хубавото на писането на такива представяния на книги е, че понякога търсейки допълнителна информация, с която да подплати статията си, човек попада на интересни неща, които принципно може би би пропуснал. Ето така покрай писането на настоящия текст, попаднах на една извънредно любопитна публикация на BBC, която пък ме накара да осмисля книгата на Джудит Кер по съвсем различен начин, а тигърът придоби доста по-мрачни краски: https://www.bbc.com/news/magazine-25027090

Казано накратко, някои хора намират интересен паралел между животът на Кер, чието семейство бяга от Германия през 1935, след като две години по-рано голяма част от имуществото им е иззето от нацистите. Самата Кер винаги е твърдяла, че нейният тигър в нейната детска книга е просто тигър и отрича подобен подтекст, но… Тази различна интерпретация също заслужава внимание.

Във всеки случай, като повечето истински добри книги, „Тигърът, който дойде на чай” искрено забавлява, но е способна да събуди и размисъл. А изданието с логото на „Лист” е прелестно, точно каквото трябва да бъде – с безупречен превод от Мария Донева, с луксозна твърда корица, елегантно позлатено заглавие и частично покритие с лак (върху тигъра, разбира се!).

Още за книгата: https://listbooks.bg/book/tigarat-kojto-dojde-na-chaj-kopie/

Още за Джудит Кер: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82_%D0%9A%D0%B5%D1%80

Анна Джудит Гертруд Хелене Кер (1923 – 2019) е родена в Германия британска писателка и илюстраторка, чиито книги са продадени в повече от 10 милиона копия по целия свят. Прочута е с поредицата си за котката Мог и с „Тигърът, който дойде на чай“. Създава и романи за по-големи деца като полуавтобиографичната „Когато Хитлер открадна розов заек“ – детски поглед към Втората световна война. Родена във Ваймарската република и еврейка, тя пристига във Великобритания със семейството си през 1935 г. по време на възхода на нацистите. Баща ѝ, тетрралният критик Алфред Кер, е бил заплашен от конфискация на паспорта и арест заради критика към националсоциалистите.

Преводачката на книгата Мария Донева е сред най-известните поетеси у нас. Вече е популярна и с преводите си на детски книги и поезия.

Вашият коментар