„Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. Ян Бибиян на Луната” от Елин Пелин, с оригиналните илюстрации на Минчо Никифоров

След приключенията на прославения барон Мюнхаузен и живата кукла Пинокио, след класиката „Принцът и просякът” на Марк Твен и любимите приказки на Братя Грим, време беше и български автор да влезе в детско-юношеската поредица на изд. „Колибри”, представяща вечни произведения с оригиналните им илюстрации. И този път произведенията са не едно, а две в една корица. Представяме ви романите на Елин Пелин „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе” и „Ян Бибиян на Луната” – така, както ги е нарисувал за първи път Минчо Никифоров.

„Който и да си ти, драги читателю – пише Елин Пелин, – от тази книга ще научиш как Ян Бибиян се сдружи с малкото дяволче Фют, как то замени главата му с глинена, как след това попадна във вълшебното царство на Великия магьосник Мирилайлай и как след чудни и смели приключения се спаси. Неговите страдания и борбата му да се освободи от злото облагородиха душата му, калиха волята му, направиха го смел и предприемчив. Така той се качи на Луната и можа да постигне мечтата, която от векове е движила непримирим учени с буйна фантазия.“

Не пишем за Ян Бибиян нито за първи, нито за втори път, а едва ли ще е и за последен. Класиките са обречени на нови преиздания, особено когато са включени в канона на родната литература и са неизменна част от списъците с препоръчителни книги за учениците. Нищо чудно, че „първият български фантастичен роман за деца” и неговото продължение са сред тези книги. „Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе. Ян Бибиян на Луната” на изд. „Колибри” събира двете произведения в едно книжно тяло, което само по себе си не е новост, но…

За първи път от много време насам (а за повечето читатели – най-вероятно и за първи път изобщо!) най-накрая имаме възможност да се докоснем до оригиналните илюстрации на Минчо Никифоров от първото издание на романа – това на изд. „Хемус” от 1933 година. Чели сме патилата на Ян Бибиян с илюстрациите на какви ли не художници, но това завръщане към корените май моментално се превърна в любимата ни визуална интерпретация на героите на Елин Пелин. Работата на Минчо Никифоров е като извадена от капсула  на времето. Тя съдържа не само стилистика, характерна за графиците и илюстраторската школа от онези далечни години, но е запечатала духа на епохата по толкова много начини.

Рисунките към „Невероятните приключения на едно хлапе” надграждат смело върху приказната традиция и определено радват окото, но тези към „Ян Бибиян на Луната” просто пълнят душата на всеки любител на ретрофутуристичната научна фантастика. Минчо Никифоров смесва реалистичното и наивно-фантасмагоричното, разлиствайки книгата сякаш виждаме картини от нещо, което приляга колкото на детската литература, толкова и на сцени от романите на Жул Верн или Хърбърт Уелс. Чудати, весели и карикатурни, обитателите на Луната подават ръце на напетите герои, пионери на космоса, чиито постижения удивляват хората на Земята… Дяволът (или по-скоро дяволчето Фют в случая!) е в детайлите – това, което някога е било ежедневно, днес се е превърнало в уникална атмосфера от едно безвъзвратно отминало време, преди човекът да покори космоса. Сякаш Минчо Никифоров е уловил частица от омаята на Флаш Гордън и от приключенския дух на pulp списанията.

И накрая, цитираме призива на „Колибри”, поместен в края на книгата: „Молим наследниците на Минчо Никифоров да се свържат с издателството.”

Още за книгата: https://www.colibri.bg/knigi/1948/elin-pelin-yan-bibiyan-neveroyatnite-priklyucheniya-na-edno-hlape-yan-bibiyan-na-lunata

Още за Минчо Никифоров: https://www.peterbobev.eu/%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2-1895-1962/

Димитър Иванов Стоянов е истинското име на българския поет и писател Елин Пелин. Той е роден в с. Байлово през 1877 г. Темите на всичките му произведения са българското село, битът и нравите на българите. Израства с много книги, носени от баща му, сред които били творби на Ботев, Вазов и Петър Берон. Учи в София, Златица, Панагюрище и Сливен, но така и не завършва гимназия. Работи като учител в родното си село. Елин Пелин започва да пише още докато е ученик. Първите му творби са публикувани в сп. „Войнишка сбирка“ и в ученическото списание „Извор“.  В последните си творчески години пише предимно разкази и романи за деца. Умира на 3 декември 1949 г. в София. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.