„Писец” е малко издателство, под чието лого можете да откриете симпатичните и градивни книжки на Юлия Момчилова. Днес ще ви представим една от тях. „Охлювче” (или „Little Snail”) е част от двуезичната приказна поредица, в която текстовете идват в два варианта – на български и на английски. Юлия Момчилова ще запознае децата с един симпатичен малък герой, който освен къщичка, носи върху плещите си и тежестта на чуждите подигравки. А илюстрациите, дело на самата авторка, приканват всеки, който се докосне до книжката, да стане неин съавтор.

Книжката е предназначена за деца, които говорят и учат български и английски език. От приказката „Охлювче“ децата ще разберат по достъпен за тях начин, че не е важно колко си различен от другите, а дали си полезен и добър. Освен това ще свикнат да съпоставят двата езика в тяхната естествена изразност и звучене. Изданието може да се ползва в детските езикови школи. Децата, които обичат да рисуват и да оцветяват картинки, ще изпитат истинско удоволствие от факта, че оцветявайки илюстрациите, книжката им се е превърнала в цветна и особено ценна, заради тяхното собствено участие. Няма никакъв проблем, ако детето не желае да оцвети книжката. Илюстрациите няма да загубят естетическото си въздействие като черно-бели графики, а книжката ще продължи да съдържа знанията, за които е създадена.

„Охлювче” наистина е очарователна малка приказка, написана с любов и грижа към малките читатели. Насекомите в градината се чудят на странния нрав на Охлювчето, което пътува навред с къщичка на гърба си. Някои мислят, че то е недоверчиво и подозира, че насекомите ще ограбят дома му, други пък направо прихват да се смеят при гледката. В крайна сметка, идеята домът ти да е навсякъде с теб ще се окаже доста полезна, когато внезапно се изсипе дъжд. И тогава Охлювчето няма да е никак злопаметно и при все смеха и подигравките, няма да се поколебае дори за миг преди да подслони всички, останали под облака мокри и премръзнали.

Както вече споменахме, илюстрациите са на самата Юлия Момчилова, а тя се справя като художник също толкова добре, колкото и като писател. Картинките не са просто за оцветяване, но вървят и с творчески задачи към читателите – да дорисуват тревата и цветята, да изпълнят рафтовете в дома на Охлювчето с полезни предмети и др.

Книжката се намира по книжарниците, както и за поръчка онлайн от различни сайтове за книги, а цената е направо символична – 2.50 лв! А можете да се свържете директно и със самата авторка на e-mail: dimom@abv.bg

Но ако все още имате някакви съмнения дали си струва да се сдобиете с „Охлювче”, то моля, проверете сами! Приказката можете да прочетете, разгледате и дори чуете онлайн в „Царството на прикакзите” – https://prikazki.com/%d0%be%d1%85%d0%bb%d1%8e%d0%b2%d1%87%d0%b5/

Юлия Момчилова е родена на 20.07.1946 г. в гр. Сливен. Завършва Музикалната гимназия в гр. Бургас и Българска държавна консерватория. След това работи в Софийски духов оркестър. Въпреки че е музикантка по образование и професия, тя е сътрудничила на Българска национална телевизия и Българско национално радио в рубриките „Лека нощ, деца!“, „Звънче“, „Ранобудно петленце“ и др. като авторка на приказки, сценарии и стихотворения. Нейни куклени пиеси са отличени с награди на конкурси в гр. Варна („Пролетна приказка“, 1990) и гр. Ямбол – „Михаил Лъкатник“ („Екошок“, 2003). Има публикации на куклени пиеси, а също на приказки и стихотворения в различни детски списания и вестници, между които списанията „Славейче“, „Другарче“ (Ниш), „Калинка“, „Пчелица“, „Бърборино“, в. „Детски свят“, в. „Венче“ и др. Авторка е на текстове на детски песни от композитора Филип Павлов. Нейни приказки са публикувани от издателство „Фют“ в детските сборници „Лесно ли е да си Дядо Коледа?“ (2002; 2008) и „Търся приятел“ (2005). Сборникът й с приказки и стихотворения „Зелени игри“ (2008) с авторски илюстрации е издаден от ИК „Дъга“. Живее и твори в София.

Източник: https://liternet.bg/publish26/yulia-momchilova/index.html

3 thoughts on “„Охлювче” от Юлия Момчилова

  1. Петя Александрова не е редактор на всички мои книги, а само на „Зимни лудории“ и на „Артисти“. Тя не е редактор на книжката „Охлювче“, както е написано тук. На всички останали мои книги (без издадените от изд.“Фют“) аз съм си редактор. Когато авторът прави всичко в една книга, нужно ли е да има и редактор? Аз мисля, че авторът трябва да остава сам срещу читателите си такъв, какъвто е и каквото може, пък читателите да преценяват и да решават какъв е този автор, харесва ли им или не, струва ли си да го купуват? Така е по-честно според мен. Редакторът е нужен само на издателствата, за да са сигурни, че техните интереси няма да бъдат засегнати по никакъв начин.

    Харесвам

Вашият коментар