Чели сме какви ли не фантастични антологии през годините, включително и такива, върху които с големи букви са изписани и имената на известни съставители като Нийл Геймън или Робърт Силвърбърг. Има обаче един човек, чиято работа не просто като писател, но и като редактор и съставител му е спечелила хиляди верни почитатели, но и впечатляващ брой от най-престижните награди за фантастична литература. Хюго, Локус, Небюла и каквото се сетите още, той ги има в колекцията си във внушителни количества. Гарднър Дозоа ни напусна на 27 май тази година, но работата му за кратката фантастична форма е наследство, което остава. А част от това наследство е и антологията „Книга на мечовете”, на чиито страници със свои разкази се изявяват Дж. Р. Р. Мартин, К. Дж. Паркър, Робин Хоб, Скот Линч, Кен Лиу, К. Дж. Чери, Даниел Ейбрахам, Лави Тидхар, Елън Къшнър и др.
16 истории, 16 пътувания до далечни, необозрими светове, където властват меча и магията. Изключително разнородни като атмосфера, усещане, сюжети и стил, събраните разкази демонстрират богатството и неограничените възможности на фентъзи жанра. Нещо повече – те дори служат като своеобразна панорама на неговото развитие и различните течения. Тук има от всичко по малко – и напрегнати дуели, и дворцови интриги, пирати, гигантски насекоми, мистериозни престъпления, приятелства и предателства, романтика и приключения. И разбира се, много, ама много от обещаните в заглавието мечове!
„Мечът на съдбата” от Матю Хюз например е приятна историйка за отмора, в която читателят проследява как един нищо и никакъв слуга на магьосник забърква каша след каша, докато неприятностите не добиват едва ли не епични пропорции. „По-добрият печели” на К. Дж. Паркър ни среща с един закоравял тип със завидни умения с меча, към когото се присламчва амбициозен чирак, но не единствено с цел да му вземе занаята. „Когато бях разбойник” на Елън Къшнър дори си позволява да замени меча със шпага и да се разграничи значително от коловозите на жанра. „Присмехулната кула” на Даниел Ейбрахам пък, при все веселяшото звучене на заглавието, се оказа мрачен сюжет за кръв и мъст, нещо доста по-различно от хумористичния елемент, който очаквах. Виж, в „Димът на златото е слава” от Скот Линч хуморът вече съвсем не липсва и авторът дори нагазва с единия крак в пародийното.
„Мечът на баща ѝ” от Робин Хоб пък ме накара незабавно да повиша приоритета на всичко от библиографията й, което все още се намира в списъка ми за четене, особено пък „Сага за живите кораби”. Този, както и „Скритото момиче” на Кен Лиу се превърнаха в любимите ми разкази от антологията. Вторият ме спечели с уникалната си приказна екзотика и ме накара да се срамувам, че това е първата ми среща с неговия автор.
Джордж Р. Р. Мартин е оставен за десерт със своя разказ „Синовете на дракона”, част от поредицата „Песен за огън и лед”, в който принцовете Енис и Мегор се опълчват един срещу друг и няма нищо, до което не биха прибягнали, за да си осигурят победата.
Е, май споменах набързо половината от историите в „Книга на мечовете”. И тъй, като не искам и мен да ме острие между ребрата защото съм развалил нечие удоволствие от четенето – спирам до тук! Смятам, че вече е повече от ясно – личната ми оценка на книгата е доста висока и спокойно мога да ви гарантирам следното: „Книга на мечовете” е страхотна антология, която наистина си струва да добавите към колекцията си.
StarКнижар
Още за изданието тук: https://www.bard.bg/book/?id=2321
Още ревюта: http://www.shadowdance.info/magazine/books/book-of-swords/
Книжни Криле 
1 thoughts on “„Книга на мечовете” с редактор Гарднър Дозоа”