„Ние срещу всички” от Фредрик Бакман

Един билет до Бьорнстад, моля. Ненадминатият Фредрик Бакман ни връща в провинциалното градче, в което спортната драма е голяма, но си остава нищожна в сравнение с житейската такава. Някои автори казват, че продълженията са трудни за писане, защото трябва да надскочат оригинала и да оправдаят очакванията на читателите. Не зная дали някой е имал подобни опасения за Бакман, който продължава да се доказва със всяко следващо свое заглавие, но продължението на „Бьорнстад”, „Ние срещу всички” (изд. „Сиела”), си заслужава всяка секунда чакане.

Случва ми се така, че след книги, които са ми въздействали най-силно и принципно би трябвало да имам най-много какво да кажа, всъщност се оказвам безмълвна. Липсват ми думи. Имам нужда да изляза от историята, да се дистанцирам от книгата, да се завърна към живота, течащ около мен и едва тогава да се хвана с писането на някакъв отзив за прочетеното. С „Ние срещу всички” това не би могло да важи с по-голяма сила.

Някои казват, че това е най-добрата книга на Бакман. Не зная дали е така, още повече, че май за всяка следваща негова книга се твърди, че е най-добрата му до сега. Но определено мисля, че е най-сериозната, най-реалистичната и най-тежката. Има нещо съкрушително, страшно и задушаващо истинско в думите на Бакман, нещо с което не ни се иска да се срещаме, но и нещо от което не трябва и не можем да избягаме.

Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук. Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго. Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен. Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен. Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.

Това е не просто нова история, развиваща се отново в шведското градче Бьорнстад, но и пряко продължение на едноименния роман. Ехото на насилието все още отеква по улиците. Някои от раните са се превърнали в белези, други – все още кървят. Доста от старите герои вече не са същите, с които някога сме се запознали. Бакман ги е развил, или по-точно, оставил ги е да се развиват – защото промяната на характерите е така драматична, но и така осезаема, реална и логична, че сякаш авторът не е нейната причина, а просто хроникьор на нечий истински живот. Няма излишни детайли, няма съшити случайности и фалшива мелодрама. Бакман не просто пише, той кове съдби, чукът му се стоварва с безкомпромисна тежест, а читателят се пита до последно кои ще издържат под ударите му и кои ще се пропукат.

„Ние срещу всички” изследва измеренията на човешката слепота, глупост и омраза. За едни комфортът идва в това, да са част от тълпата, там където гласът ти се чува от далеч, стига да скандира същите думи, които излизат от устата на всички. Стадното чувство ни е присъщо, но когато стадото се превръща в глутница нещата стават наистина страшни.

За алчни опортюнисти пък раздорите и конфликтите са добре дошли. Точно както отслабеният имунитет на тялото позволява на вируса да се загнезди и развива, разтърсеният и разбит на лагери Бьорнстад привлича хора, хранещи се от чуждата несигурност. Разстоянието от „Ние срещу всички” до „Разделяй и владей” е не повече от крачка и винаги ще се намери някой, който да тласне нещата в тази посока. Сюжетната линия за подмолни манипулации, мерзост, интригантство и политически игри е отрезвяващ поглед зад кулисите на управлението. Когато някой превива гръб, друг ще го използва като стъпало нагоре по кариерната стълбица. Амбицията преди всичко, нали?

Може би най-голямо майсторство Бакман демонстрира при разгръщането на историята на Мая Андершон и взаимоотношенията между нея и баща й Петер и приятелката й Ана. Жертва на сексуално насилие, обект на скандал, заклещена между ужаса на преживяното, тесногръдието и предразсъдъците, Мая е истинска развалина. Да, героинята е представена с такт, но не и чрез завоалиране и компромис. Начинът, по който тя реагира на допир, фобията от чуждото докосване, кошмарът, от който Мая сякаш никога няма да се измъкне… Фредрик Бакман е откровен и брутален до болка.

От съчувствие до погнуса, от любов до омраза, от приятелство до жестоки вражди, „Ние срещу всички” ще ви преведе през целия емоционален диапазон. Стане ли дума за човешката психика и душевност Бакман е напълно в свои води и не жали нито героите си, нито читателите. Накрая обаче все пак остава надеждата, че всичко, което не те убива те прави по-силен, че времето лекува всички рани, а белезите ни сочат пътя да открием себе си.

Книголюба