„Давид” от Евгения Войнова

Откакто започнах да пиша за „Книжни Криле” установих, че не всички нови книги, които си струва да бъдат прочетени, могат да бъдат открити в книжарниците. По една или друга причина някои автори сами издават и разпространяват своето творчество, а книгите им не разчитат на масирани рекламни кампании, а на препоръките от уста на уста и онлайн подкрепа. Уви, някои хора смятат самоиздаването за своеобразна художествена самодейност, други пък – за неоправдан финансов риск, а трети пренебрежително подминават такива книги с (пред)убеждението, че ако едно писание не е минало през професионален редактор и не излиза от голямо издателство, то значи не заслужава внимание. Имам удоволствието да ви представя една слънчева и сърцестопляща история, която е доказателство, че и в самиздат-а има прекрасни заглавия, които по нищо не отстъпват на асортимента в книжарската мрежа, че дори и превъзхождат голяма част от него. Художничката Евгения Войнова е автор на три детски книги, за последната от които ще ви разкажем днес. Запознайте се с „Давид”!

„Не съм писател. Художник съм.” – разказва ни Евгения. „Държа да уточня, защото именно рисуването – моята голяма любов от детство, ме провокира да пиша. Избрах илюстрацията като начин на изразяване (или тя избра мен), твърде рано – необяснимо, силно привличане. Завърших Художествената Академия със специалност “ Плакат“ – друга моя любов… Но детската си е вечна – илюстрацията победи плаката, който, обаче, я допълни по неоспорим начин по отношение на мисленето.”

Е, след като прочетох трогателната история на бялото мишле Давид мисля, че Евгения съвсем спокойно може да се окачестви и като писател и да носи тази титла с гордост. Мишлетата в мишето училище доста си приличат, но едно сред тях се откроява с необичайно дългата си опашка, която често му създава проблеми. Давид е срамежливо и неуверено мишле, но когато опашката ти е такъв феномен неизбежно привлича и вниманието на околните. Дали ще препъне някой съученик или пък ще се превърне в обект на шеги и подигравки, опашката все успява да забърка своя притежател в някоя неприятност. А с такава дълга опашка, дълъг е и пътя към себеоткриването.

А как самата Евгения е открила Давид?

„Давид, този малък мишок ми влезе под кожата, още докато го рисувах. След нелекия процес по създаването на текста – напълно оживя. Мисля, че нямам по-одухотворен герой – така го усещам. Може би защото го залях с емоции… Неговата задача е да покаже на децата как да вярват в себе си, независимо от ситуацията. Вълнува ме темата за чувствата на децата – о, да, те имат чувства и то не по-малко силни от тези на възрастните. Дори напротив – децата обичат без предрасъдъци – с отворени сетива и чисто сърце. За съжаление възрастните често отминаваме тези неща безотговорно с безсмисленото обобщение – “ детска му работа.“

Казват, че за всеки има място под слънцето, но понякога дори на възрастните им е трудно да намерят своето, та какво остава за децата. А „Давид” ни учи и на толерантност и взаимопомощ, и на упоритост, на устойчивост пред житейските бури и недоброжелателността, и на вяра, че ние сме точно такива, каквито трябва да бъдем и е просто въпрос на време някой да ни забележи и оцени. И всичко това разказано в уверена, изобретателна и добре премерена рима!

„За мен е важно да харесвам искрено, това, което илюстрирам. Затова прописах.” – споделя още Евгения. „По принцип обичам да пиша, така се изразявам най-лесно. Но с детските книги е друго. Там текст и илюстрации трябва да са едно цяло, за да се получи „магията“. Затова си „улесних“ процеса, като започнах да измислям историите сама.”

Илюстрациите на Евгения са самата прелест, със стилизирани и прости форми, които децата автоматично и лесно ще разпознаят, и с много интересно оцветяване – плътни и изпълнени с детайл текстури, които правят изображенията осезаеми и живи.

Евгения ни разказа за процеса по създаването на книгата:

„Давид“ е третата ми авторска книга. Замислена преди почти 5 години, илюстрирана мигновено, с ясна визия за дизайн. След това измина доста време в колебание – дали да създам картинна книга, или история в мерена реч. След дълго чудене и разговори с родители, надделя второто. Но не съм се отказала от идеята за картинна книга, просто не е дошъл моментът. А аз вярвам, че моментът е много важен. И го чакам, дебна, търся… Внимавам, да не го пропусна.”

А ние се чудим как така до сега сме пропуснали книгите на Евгения Войнова и тържествено обещаваме при първа възможност да наваксаме този пропуск и да ви разкажем за „Матея” и „Цветна бъркотия”, а разбира се – няма да пропускаме и бъдещите проекти на тази талантлива създателка на вълшебни истории! Дали можем скоро да очакваме нещо ново?

„Правенето на книги за деца ми е страст. Приела съм за лична мисия да създавам красиви книги. Красиви, според собствената ми естетика, разбира се. Но в борбата с кича и глупостта съм безпощадна. Вярвам, че освен красиви, книгите за деца трябва да бъдат и смислени, емоционални, забавни и топли. Вълнуват ме теми, близки до ежедневието, ситуации, в които всяко дете би могло да попадне. Особено ми е важно да създаваме умни и образовани деца, с отношение към четенето и книгите. Но преди това, да сме им показали как да бъдат нормални и добри хора. След броени дни започвам работа по илюстрациите към следващата ми книга. Това е изключително важен период за мен – процес на усамотение и пълно вглъбяване, който ми носи огромно удоволствие. Изненадите предстоят…”