„Индианецът” от Йон Гнар

Чели ли сте книги за уж умствено изостанали индианци-кметове от Рейкявик? Не, не сте. И аз до скоро не бях. А чели ли сте книги, написани от деца с проблемно развитие? Дори и да сте, едва ли ви се случва често. Дислекцията, дефицита на внимание и хиперактивността обикновено са сериозна пречка по писателската пътека. А ако с възрастта пък вземеш, че успееш да се пребориш с всичко това, то далеч по-лесно е да оставиш болезненото детство зад гърба си, от колкото да се ровиш из мрачните спомени и да ги изливаш на белия лист. Именно това обаче е направил исландецът Йон Гнар в своя изпълнен с леко нагарчащ хумор мемоар „Индианецът” (ик. „Калиграф”)!

През 2010 Йон Гнар е избран за кмет на Рейкявик. Преди това има успешна кариера като актьор и комик. Фокусът на „Индианецът” обаче е детството на Гнар. Родителите на Йон съвсем не са първа младост, а той е и единствено дете в семейството. Това само по себе си може да се окаже предизвикателство в израстването и развитието на някои деца. Но тук ситуацията е далеч по-сериозна.

Ранните години на Гнар, през които той бързо осъзнава, че не е като останалите и ежедневието често е борба със собствената му природа. Ходенето на училище е равносилно на разходка до бойното поле, а посещенията при психолози и терапевти не само че рядко носят напредък и облекчение, но дори му навличат и погрешна диагноза. Малкият Йон бива стигматизиран като умствено изостанал.

Известна част от книгата Гнар пише като „възстановка” – по спомените на свои близки за онези дни. Някои случки просто му се губят. Но в по-голямата си част текстът представлява един провокативен личен разказ, едновременно трогателен, но и будещ въпроси.

Малкият Йон се идентифицира с червенокожите от уестърните, „другите“, „различните“, „неразбраните“. А у нас понякога имаме навика да се обръщаме към хората, които „не загряват“, „не схващат“ и „не разбират“ с фрази от рода на „Ама такъв си индианец!“. И така май по случайност заглавието има още по-силно асоциативно значение на български.

„Индианецът” е хрониката на едно трудно детство, но поднесена с много топлина, чувство за самоирония и северен хумор. Книгата ще даде кураж на всички, които са или пък имат близки в подобно положение. Хубаво е да знаеш, че не си изолиран случай и не си сам. А за всички останали е полезно от време на време да се поставят в обувките на някой друг. И авторът ще ви покаже гледната си точка с безкомпромисна лекота. Гнар е живото доказателство за това, че диагнозите и предразсъдъците не са равносилни на доживотна присъда.

Книгокрил