Преди няколко седмици в социалните мрежи попаднах на страницата на нов роман, излязъл на пазара, озаглавен „Денят на инвикта”. Първото нещо, което ми направи впечатление беше корицата. От илюстрацията ме срещна погледа на целеустремен млад мъж в броня, край когото прелитаха звездолети. Научна фантастика значи, вече спечели вниманието ми. Принципно се старая да следя какво излиза в жанра. Но след това погледнах по-внимателно и осъзнах, че книгата на всичкото отгоре е българска! И с илюстрации! Веднага се зачетох в информацията на страницата, за да науча повече!

 

Романът е литературният дебют на Николай Пеев, по професия юрист, но както се оказва, и доста добър млад писател. Зората на „Денят на инвикта” е в студентските години на Ники и е история, която сигурно ще прозвучи познато на немалко от вас – претоварен от учебния материал, той решава да потърси нещо за разтуха. Нещо научно-фантастично, което да не е от световноизвестните класики, минали вече през ръцете му и, по възможност, да е написано от български автор. Когато обаче не попада на нищо подходящо, решението сякаш е очевидно – да го напише сам. Едва няколко часа по-късно, прологът вече е налице. А днес „Денят на инвикта” е вече завършена, отпечатана и дори номинирана в националния конкурс „Моята любима книга 2016”.

Николай-Пеев-Денят-на-Инвикта

Годината е 3367. „Старата Земя” е в развалини, а над нея е изграден Вита – един нов, бляскав свят, в който научните открития са удължили живота на хората с векове, а космическите полети са нещо съвсем обикновено. Бойни касти и могъщи организации се надпреварват за власт зад кулисите на едно уж по-мирно време. А двама смели бойци, познати като Силиан и Привидение, водят борба не само за живота си, но и за човешкото бъдеще.

 

„Денят на инвикта” е разделена в три части, всяка от които на отделни глави. Те обаче не са номерирани, а са именувани на главното действащо лице в тях. Сюжетът се прехвърля от герой на герой и страница по страница пред читателя се разкрива връзката между разпръснатите събития, отделни цели и кроежи.

 

И тук е моментът сериозно да похваля автора! Неговото бъдеще не робува на дълги описания, бележки и разяснения. Експозицията се извършва основно чрез действията и репликите на героите. Това прави запознаването ни с Вита по-натурално, а света на романа – по-истински и приобщаващ за читателя. Един вид, вместо авторът да ви представи света, той оставя света да ви се представи – пренасяме се там без да ни се хвърля суха информацията директно в лицето. А дори да не знаете какво е „инвикт” (произлиза от латинското invictus и в директен превод означава „непобедим“), след няколко страници ще сте съвсем наясно.

inv

На места виждам следи от вдъхновение или по-скоро един вид поклон към сай-фай класиката. Тесните, осветени от неон улички на Каретата сякаш са картинка излязла от „Blade Runner”, а кибергардовете на Върховната лига ми навяват спомени за дистопичния Детройт от РобоКоп. На част от вас няма да убегне и препратката към “Unreal Tournament”. Но нито едно от тези неща не се чувства не на място. Препратките, когато ги има, са деликатни и не отвличат вниманието ви от историята, не ви вадят от преживяването.

 

Действията и думите на героите пък са изпълнени с отенъци на характера им, които, дори когато не допринасят за самия сюжет, правят Силиан и компания много по-пълнокръвни. Караниците между Привидение и корабния му изкуствен интелект особено ме зарадваха. Тонът е сериозен, но не разчита на графична бруталност или цинизъм, така че в това отношение книгата става както за юноши, така и за възрастни. А нищо чудно и да се окаже еднакво интересна и за едните, и за другите.

 

Авторовите думи са страхотно допълнени и от илюстрациите на Александър Скерлев, който е художник и на корицата. Вътрешните рисунки са също толкова детайлни и поднасят визуална представа за света на 3367 г. Ако не сте запознати с творбите на Александър, можете да посетите профила му в Deviant Art, има какво да се види: http://zikwaga.deviantart.com.

 

„Денят на инвикта” е похвално начинание! Поле за изява не на един, а на двама родни млади таланти, което по нищо не отстъпва на многобройните западни Young Adult романи, заливащи книжарниците. 214-те страници на „Денят на инвикта” се четат бързо и леко, а накрая ви оставят в очакване на продължението. Тъй че можем само да се надяваме, че Николай Пеев в най-скоро време ще ни отведе отново сред враждуващите касти и космическите совалки на бъдещето, за да станем свидетели на новите подвизи Силиан и Привидение.

Zedd

 

Книгата можете да си набавите директно от страницата във Facebook:

https://www.facebook.com/deniatnainvikta

 

А от скоро вече е достъпна и в книжарници Хеликон.

https://www.helikon.bg/books/118/-%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B2%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0_205970.html

 

Чуйте представянето на романа по БНР:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100794118/mlad-urist-predstava-fantastichen-roman

 

 

2 thoughts on “„Денят на инвикта” от Николай Пеев

Вашият коментар