Като стане дума за постапокалиптични истории първото, което изниква в съзнанието ми са високооктанови екшън сцени с бронирани возила и подивели мародери, облечени в кожа и метал. А когато стане дума за пожарникари от книгите асоциация номер едно за мен са пръскащите пламъци блюстители от „451 градуса по Фаренхайт”. Е, излиза, че и Джо Хил е фен на Бредбъри, но въпреки това неговият постапокалиптичен пожарникар е нещо ново!
Знаем, че е просто въпрос на обстоятелства, за да отключим тъмната страна на човешката природа и да регресираме до себични зверове, готови на всичко в името на собственото си оцеляване. Страхът и нуждата са способни да изличат всякаква следа от човечност у много от нас, пък било то и без дори да си даваме сметка за това преди да е станало късно.
И така, дали поводът за апокалипсиса ще е всепомитащ природен катаклизъм, световна война, ядрена катастрофа, инвазия на зомбита, бунт на машините… Хипотетичните обстоятелства не са от особено значение. Общите неща между всички тези истории са две. Първо – апокалипсисът идва почти винаги или като резултат от човешката глупост, арогантност и самонадеяност, или като ироничен ответ от страна на природата след като сме превърнали света си в жертва на нас самите. И второ – оказва се, че когато ножът опре до кокала закрилниците лесно се превръщат във варварски деспоти, а ближният ти става по-страшен от всичко, което те дебне отвъд…
С „Пожарникаря” (изд. „Ибис”) Джо Хил до голяма степен се вписва в тези жанрови характеристики, но въпреки това е проявил голяма изобретателност в избора на способ за доставяне на края на света.
Draco Incendia Trychophyton (или просто „Драконова люспа”) е зараза от нов тип. Взривоопасна чума, която веднъж предадена оставя едва ли не изящни черно-златни белези върху гостоприемника на смъртоносните спори… И тогава е само въпрос на време за жертвата на болестта да се превърне в унищожително огнено кълбо. Няма лек. Няма ваксина. (За това пък има изненадващо интересни, разбираеми и четивни подробности около природата и действието на болестта! Неочаквано любопитни и добре обмислена сюжетна линия.)
Сълзите не могат да потушат пожарите. Смъртта и хаосът се разпространяват заедно с огнените езици.
На фона на тази драматична глобална картина Джо Хил разказва една дълбоко лична, едва ли не минималистична история (при все всичките 700 страници). Главната героиня, медицинска сестра на име Харпър Грейсън, до последно се е борила с болестта у множество пациенти, до момента в който болницата лумва и става на пепел. Когато тя открива у себе си едновременно симптомите на драконовата люспа и развиващ се нов живот, това окончателно слага край на и без това разпадащата се връзка с бащата на нероденото й дете. Харпър е решена да се бори с всички сили за живота на бебето. Тя е ставала свидетел на болни жени, които успяват да родят здрави деца преди да избухнат в пламъци и не възнамерява да се предаде преди да види бебето си на бял свят.
Но в унищожението и страха от пандемията са се навъдили фанатизирани бригади, които издирват и ликвидират заразените и сега бременната Харпър се оказва една от преследваните. В приказките тук идва рицарят в бляскава броня. При Джо Хил, тук идва мъж в пожарникарска униформа, на ръба на разума, или дори отвъд него… и по-бляскав, от колкото можете да очаквате! „Пожарникаря” е овладял проклятието на драконовата люспа, той контролира болестта и умее да си служи с пламъците… Дали всичко ще изгори до основи или в пепелта като феникс ще се роди един нов свят?
„Пожарникаря” на Джо Хил е роман-събитие, който си плаче за екранизация и има потенциал да се превърне в култ. Със сигурност ще зарадва феновете на Стивън Кинг, както между другото явно е зарадвал и самия Стивън Кинг, съдейки по цитата на задната корица. Въпреки някои по-разтеглени периоди от историята, които биха могли да бъдат предадени и в по-малко страници, Хил е нажежил сюжета си достатъчно, че да ви гори от напрежение и любопитство до последната страница. Качеството на изданието е страхотно, а освен че е твърда, корицата на издателство „Ибис” е май и най-красивата и интригуваща сред всички международни издания на романа до момента!
Книгандалф
Страхотно е, че Джо Хил е наследил таланта на баща си Стивън Кинг.
ХаресвамХаресвам