Три причини, които да накарат почитателите на фентъзито да грабнат „Джуджетата” на Маркус Хайц (изд. MBG Books):

 

  • Писнало ви е на брадата да четете преводи на англоезично фентъзи. Ето нещо немско! Това определено не се среща под път и над път.
  • Получили сте мускулна треска от поредната многотухлена сага и ви липсва усещането за фентъзи епос, който спокойно можете да държите с една ръка.
  • Втръснало ви е от смугли антигерои с тъмно минало и напети принцове с трагично бъдеще. Време ви е за едни трътлести, космати и начумерени типчета със слабост към брадвите.

 

Том първи от поредицата, „Претендент за престола”, кефи още от красивата корица, та чак до задната такава.

168939_b

Земите на Гирдългард са застрашени от нещо древно и зло. С плашещо темпо и епидемична методичност, Погиналата земя се разпространява навред. Към подчинените й огрета и орки се присъединяват и реанимирани трупове, да не говорим и за злокобните алви. Расата на джуджетата е изправена пред труден избор – дали пък не е крайно време да заровят томахавката, пардон, брадвата, и да си обединят силите с отколешните си врагове, елфите? Всемогъщ и всеобщ враг настъпва, но и не е лесно да се загърби вековна вражда.

 

На фона на цялата тая епична неразбория се появява Тунгдил – джуджешкият еквивалент на Маугли. Не, не е отгледан от вълците, а дори още по-лошо – от хората!

 

На „Претендент за престола” съвсем не му липсва свежест, но все пак приветствам факта, че Хайц не се стреми да открива Америка. А и кому е нужно, след като вече е открита Средната земя? Има достатъчно обичани и класически фентъзи мотиви, към които феновете на жанра с удоволствие ще се завърнат, и лично за мен това е добре дошло.

 

Човек си има нужда от нещо по-старомодно и една идея по-неангажиращо. Особено при положение, че в последно време доста истории в този жанр се мъчат да уж го преоткрият, внасяйки (още повече) сложни политически интриги, обръщайки каноните с хастара навън или дори експлоатирайки провокативно съдържание.

 

Тука такива неща за щастие не се забелязват. За сметка на това приключенията вървят ръка за ръка и с щипка доста приятен (а вероятно за самите джуджета – дори пикантен) хумор.

 

Най-общо казано „Претендент за престола” на Маркус Хайц е зарибяващо начало за една обещаваща и мащабна поредица, която с удоволствие бих продължил да следя! Остават ми седем за наваксване, и точейки двуострата си брадва само се надявам на повечко свободно време в близко бъдеще, за да не се сдобия и аз с брада преди да привърша серията!

Книгандалф

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s