„Гневът и зората” от Рене Ахдие

Хензел и Гретел стават ловци на вещици, Снежанка сама взема нещата в ръце и повежда война срещу злата кралица, Червената шапчица е влюбена във върколак… В последно време е страшно модерно всякакви класически приказки да получават модернизирани преразкази, било то като филми, било като романи (най-често Young Adult), които се опират на оригиналните мотиви, но вкарват допълнителна сюжетна линия, променят рязко ключов елемент от някоя стара такава, и като цяло внасят някакво по-провокативно съдържание. Но рядко ставаме свидетели на по-стилно и умело освежаване на приказките от това, поднесено ни от Рене Ахдие в нейния дебютен роман „Гневът и зората” (изд. „Ciela”).

Ахиде е почерпила идеи и вдъхновение от безбрежното богатство на арабското разказвачество. Според легендите, всички приказки от 1001 нощ биват разказани от Шехеразада на персийския владетел Шахриар в отчаян опит тя да спаси живота си. Шахриар бива предаден от съпругата си, което го докарва на ръба на лудостта, карайки го да третира всички жени като изменници, заслужаващи смърт. В продължение на години той ежедневно се жени за ново момиче, и с пукването на зората идва и края на живота на всяка следваща съпруга.

 

Когато наред е красивата и умна дъщеря на великия везир, Шехеразада, нещата се променят. За да спаси живота си тя всяка вечер разказва на Шахриар различна история, като често я оставя незавършена по изгрев, и така, Шахриар запленен от нейните приказки е принуден да я пощади ако иска да чуе разказа й по-нататък… След хиляда и първата нощ, Шехеразада скланя глава пред владетеля и признава, че няма повече приказки, които да разкаже. Но времето, прекарано с Шехеразада е подействало на Шахриар не само като терапия, но и като източник на житейска мъдрост.

 

Много хора смятат, че историята на самата Шехеразада е по-красива и пленителна от всички приказки, които тя разказва. С ум, сладкодумие, търпение и човечност тя успява да усмири изгарящия гняв на Шахриар, със силата на любовта му дава прошка и възможност за изкупление…  И именно този мотив е използвала и Рене Ахиде за „Гневът и зората”, но вярна на Young Adult тенденциите – има и нещо ново, внасящо допълнителна конфликтност.

 

Вместо Шахриар имаме Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, за чиято жестокост и каменно сърце се носят легенди. Безчет девойки са намерили смъртта си от неговата ръка призори след като са били венчани за него на предния ден. Едно от тези клети момичета е и най-добрата приятелка на Шахризад, която прави немислимото и доброволно се превръща в следващата жена на халифа. Мотивът й – отмъщение! Око за око, зъб за зъб и живот за живот. Шахризад се заклева, че Халид ще плати с кръвта си за своите зверства. Но когато среща момчето нещата се променят…

 

„Гневът и зората” е пример за това как се осъвременява легенда! Героите, макар и от една друга епоха, са близки, човечни, разбираеми, влизат под кожата на читателя, а и читателя влиза в тяхната с напредването на книгата. Доста добър баланс на драма, хумор и страст, но…

 

Ахиде успява да опази ревниво някои тайни, които се разкриват едва към финала, в последните страници, а самият финал е просто КОВАРЕН!! Коварен, защото сега кой знае колко ще трябва да чакаме превода на продължението, „The Rose & the Dagger”! Халид едвам чака до залеза, за да започне новата история а ние, как се очаква да изтърпим не знам…! „Ciela”, действайте! 🙂

Книголина