„Алфи и морското царство” от Давина Бел и Алисън Колпойс

Издателство Millenium подбират детските си книги с вкус! За доказателство – те представиха на българските деца творчеството на Бевърли Клиъри (за което най-горещо се надяваме, че ще продължи да излиза докато не видим преведена цялата й библиография!) и отново вкараха в книжарниците римуваните басни на Недялко Йорданов. Но това далеч не са единствените доводи в подкрепа на горното твърдение. Просто погледнете прекрасната „Алфи и морското царство”!

Написана от Давина Бел и илюстрирана от Алисън Колпойс, книгата е прекрасен артистичен ансамбъл на текст и рисунки, който ще ви накарат тихо да се усмихвате, изпълнени със симпатия и съчувствие към едно срамежливо, притеснително момченце, което трябва да събере кураж и да се изправи пред своите страхове.

Историята е колкото простичка, толкова и дълбока, стига да се вгледате в нея. А ако се вгледате, нищо чудно да видите собственото си отражение във водите на морското царство.

Алфи е мило и кротко момче, на което се е паднало да играе важната роля на Капитан Морска звезда в училищното представление. Само дето Алфи хич ама хич не се чувства като звезда – нито морска, а още по-малко пък сценична. Но родителите му са търпеливи и изпълнени с подкрепа, и проявяват разбиране към малкия си син дори и в неговите боязливи и срамежливи моменти.

Кой знае, може би пък едно пътешествие из тунелите на градския аквариум ще помогнат на Алфи да опознае повече морските обитатели и да влезе в роля? А без сам да очаква той наистина намира смелост да пребори своята сценична треска и дори открива свой приятел и вдъхновение сред подводните същества.Но това съвсем не е морската звезда, а една малка рибка клоун…

Прочетете тази книга на детето си и няма да сбъркате. А след последната страница, може би и самите вие ще поплувате из детските си спомени… Когато плисираната пола ви е боцкала по време на Празника на буквите и сте се запънали на стихчето си, или пък когато на училищното състезание всички са ви зяпали, та чак сте забравили да хукнете след като са викнали „Старт”… Защото кой само по някога, а кой по-често, но всеки един от нас някога и някъде се е намирал в положението на малкия Алфи, нали? А може дори да сте попадали и в положението на неговите родители?