Ако не сте на неделно училище, то ето ви едно неделно ревю. Посветено е на една нова интерпретация на Стария завет, дело на Колийн Ливингстън.

Още от корицата на „Ной” трябва да ви е пределно ясно, че това не е четиво, което се взима на сериозно. Сюжетът, както подсказва и самото заглавие, е библейски… със силно пародийни елемент. Не съм сигурен към каква аудитория точно е насочена книжката, но предположението ми е заклети атеисти с известно алкохолно съдържание в кръвта… Или пък може би е писана от такива? Към тази мисъл навежда не само съдържанието на книгата-игра, но ии надвисналото над Ной на корицата Летящо Спагетено Чудовище, божествената висша сила от сатирично-религиозното социално движение на Пастафарианската църква.

Едно е сигурно, дори и псевдонимите да не бяха традиция сред авторите на книги-игри, разбираемо е авторът на „Ной” да реши да скрие името си. (Иън Ливингстън също категорично отрича каквито и да било роднински връзки)

Noi-cc

Книгата-игра се опитва да следва традициите на пародийно-комичните заглавия от едно време. Началото на тази тенденция, струва ми се, положиха авторите Блонд и Уейн с техния „Патрул за ада”. Езъл Мухата беше култов персонаж, който не пропускаше възможност да остави изпълнени с правописни грешки послания по страниците на сп. „Мегаигра”. Последваха и други по-несериозни игри, като „Херкулес”, „Нещо някакво такова” и др.

Едва ли ще изненадам някого, като „издам”, че мисията ви в „Ной” е да скалъпите кораб и да спасите от удавяне някоя и друга живинка покрай Потопа. Забравете за правила, системи и дневници. Вместо това се пригответе за абсурди и срещи с герои от други жанрове и медии, граничещи с нарушения на авторско право.

Признавам, че макар и да се случваше по някое и друго добро попадение, пародийните книги-игри никога не са ми се нравили особено. Определено „Ной” не е за мен. Не знам дали е и за вас, но нищо не пречи поне да я пробвате. Тъй или иначе няма да изгубите кой знае колко време. Въпреки, че има множество разклонения и различни финали, едно изиграване отнема около четвърт час.

Комплименти, с които може да се опише „Ной” са „недоразумение”, „похабена хартия” или „стъпка назад в човешката еволюция”. Изберете си. Но едно ще ви кажа – нямате право да бъдете разочаровани от тази книга, защото тя нито за миг не претендира да бъде нещо повече от… от… от това, което е, каквото и да е то.

И повтарям – ако си падате по такъв тип несериозни и неангажиращи четива, не оставяйте ревюто ми да ви откаже от „Ной” на Колийн Ливингстън. Все пак, както е казал народът, за всеки влак си има пътници, а това би трябвало да важи с пълна сила и за ноевите ковчези. Едно е сигурно – четенето на тази книга-игра със сигурност е за предпочитане пред потоп и смърт чрез удавяне.

Книгохвър

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s