„Злочестие” (изд. „Студио Арт Лайн”) е скорострелната кулминация на трилогията за Възмездителите и както може да се очаква от Бландън Сандерсън, не липсва нито адреналин, нито остри сюжетни завои. Предстоят заключителните ходове в битката между Епичните и техните опоненти. И този път Сандерсън се е постарал да разтресе из основи супергеройската дистопия, в която читателите му се впускат за трети път и последен път.
Старият ни познайник Проф се променен до неузнаваемост. Част от машинациите на Регалия, сега някогашният пръв съюзник на Дейвид се е превърнал в истински Епичен. Нещо повече – Проф има ламтеж за власт и смята да сложи ръка върху някогашната Атланта, сега подвижен град, изграден изцяло от сол. За да се случи това обаче, Проф ще трябва да премери сили с Крадеца, чиято дарба е… да краде чуждите свръхспособности.
А какъв всъщност е плана на Регалия, с която се запознахме в „Зарево”? Ами… създаването на ултимативния Епичен и абсолютно господство над целия свят, of course!
Какво правят по въпроса Дейвид, Зарево и компания? Дейвид неохотно оглавява отряда, но битката срещу Проф е трудна – не само, защото е кофти да се изправиш срещу стар приятел, но и защото до неотдавна си се сражавал рамо до рамо с въпросния стар приятел и сега той знае всяка тънкост в начина ти на действие.
Нужен е нов подход. Възмездителите търсят по-хрисим начин за разправа с Епичните. Оказва се, че макар и свръхспособностите уж моментално да завъртят главата на всеки, все пак има и индивиди, които са способни да не се поддават на божествените амбиции и деструктивни пориви. А ако има добри Епични… възможно ли е вместо да видим сметката на останалите чисто и просто да намерим някаква своеобразна „рехабилитация”, с която да ги очовечим отново?
При все похвално миролюбивия замисъл, в романа все пак е фрашкано с екшън. Ако има книга, от която може да се задъха човек, то това трябва да е „Злочестие”. Героите нямат миг покой, действието буквално не се спира на едно място и започнете ли веднъж книгата, трудно ще ви е да я оставите.
А ако сте си мислели, че вече познавате добре света на трилогията, то помислете си пак! Като оставим настрана уникалния замисъл за непрестанно обновяващите се сгради на подвижния град от сол, както и многобройните нововъведения откъм суперсили, в третата книга Сандерсън се е постарал да скъта още цял куп изненади. Да не пускам спойлери, но от заглавието още би трябвало да се досетите, че тук вече е замесен и самият Злочестие, виновник за съществуването на Епичните. Освен това има вплетена нишка за съществуване на паралелни светове… Кой знае, може би в бъдеще Сандерсън ще слее няколко от поредиците си в една мащабна мултивселена! (Представете си Епични и Ритматисти заедно!)
Хареса ми как Сандерсън набляга на действието, но не задълбава прекалено в романса между Дейвид и Меган. Отношенията им са предадени деликатно и с вкус – по начин, който да не ги превръща във фокус на сюжета, но същевременно да внася елемента на топлина, взаимност и привличане. Който иска нещо по-страстно и горещо – да го търси другаде, все пак това е юношеска приключенска фантастика.
Беше ми приятно да се срещна отново и с някои от второстепенните герои, на които бе дадено повечко „екранно време” и поле за изява. Има един чешит, на който особено се кефя, но ще ви оставя да гадаете кой е.
Финалът, макар и лееекичко понагласен, ме остави удовлетворен като читател и фен. Всички сюжетни линии се срещат, въпросите намират своите отговори, всеки си получава заслуженото, и изобщо… когато накрая затворих „Злочестие”, направих го с усмивка. Сандерсън радва. Много!
Книголет
Книгата на сайта на изд. „Студио Арт Лайн“ – http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=228
Книжни Криле 