Ангел Каралийчев е това за родната литература, което е Любен Зидаров за родната илюстрация. Трудно е да си представим детството си без таланта и приноса на единия или другия, нали? Двамата класици на едно място откриваме в „Топлата ръкавичка“. И ето, че след дългоочакваното и така необходимо завръщане на „Мимето“ от Асен Босев, сега от издателство „Enthusiast” ни зарадваха и с този бисер на българското творчество за деца. Тъй че, облечете се топло и тръгвайте заедно с нас през преспите, по дирите на Тошката и Страхилчо!
Братята Сотир Гелев и Пенко Гелев са творци, които никога не са се задоволявали с това да се развиват само в една-единствена сфера. От малък съм голям почитател на работата им, буквално съм израснал с техните комикси и илюстрации, а по-късно към тях се прибавиха и филми, както и прекрасни телевизионни сериали, съчетаващи фантастичното и образователното… И колкото повече време минаваше, толкова повече се възхищавах от творчеството им. Защото в него никога не получаваш още от същото. Няма я тази своеобразна стагнация, която се забелязва у толкова много артисти в различни сфери, които достигат определен момент от кариерата си и се загнездват в творческата си зоната на комфорт. Не, че не е хубаво да постигнеш връх в дадена област и да се задържиш на него, но тогава започва да липсва елементът на изненадата. А при Сотир Гелев и Пенко Гелев винаги има търсене на нещо ново, нещо различно, нотка на артистичен експеримент, било то откъм форма, било то откъм техника и изразни средства… Как им казваха на такива хора? А, да! Ренесансови личности. Ще ви спестя предългия списък със заглавия на комикси, книги, филми и получените от тях награди, но… Погледнете например последната им книга – „широкоекранната“ илюстрована приказка „Виола“ (изд. „Enthusiast“). Създадена по едноименния късометражен анимационен филм на братята, вдъхновен от разказа на Жерар дьо Нервал „Сонатата на дявола“, „Виола“ е книга с изключителна естетика, на която биха се насладили читатели от всички възрасти.
На вниманието на многобройните почитатели на Ягодовата фея Ягодка, както и на вниманието на още по-многобройните почитатели на вълшебните приказки и красивите детски илюстрации! Новата тройно вълшебна книга на немската писателка и художничка Щефани Дале е вече тук. По-лека от полет с вълшебно килимче и по-изкусителна от супа от сини сливи, „Тримата вълшебници“ (изд. „Enthusiast“) е готова да омагьоса малки и големи читатели. Едно плашливо мече и неговият най-добър приятел, скункс авантюрист, се отправят към място, на което никой друг не смее да припари – изоставената къща на вещиците. А дали е толкова изоставена, щом от коминчето се носи тайнствен зелен дим? Нека придружим героите и разберем!
Сър Куентин Блейк! Не просто художник, а жива легенда на детската илюстрация. Стил, който не може да бъде сбъркан. Палави, свободни щрихи. Изразителни мастилени петна. Отказващи, да останат в очертанията акварелни цветове. Не просто характерна визия, а запазена марка. И след като е невъзможно да мислим за Роалд Дал, без да се сетим и за Куентин Блейк, дали можем да мислим за Куентин Блейк, без да се сетим за Роалд Дал? Защото освен като художник, Куентин Блейк най-накрая ще се изяви пред българските читатели и като автор! Ако ви се намира каска под ръка, сложете си я. И задължително затегнете коланите. Защото с гръм и трясък се задава „Госпожа Армитидж. Кралицата на пътя“. Смеете ли да се повозите заедно с тази щура дама? Това хумористично, високооктаново приключение пристига при нас благодарение на изд. „Enthusiast”.
Знаете ли кой е един от най-големите бонуси на това, че не само четем детски книги, но и пишем за тях? Приятелствата, които с течение на времето завързваме с авторите им! А какъв пък е един от най-големите бонуси на едно такова приятелство? Случва ти се да прочетеш някой и друг ръкопис дъъълго преди той да е влязъл в печатницата! А кое е най-лошото? На човек му се налага да си мълчи като риба и да не издава тайната. Не и преди книгата да е видяла бял свят. Но ето, че настава краят на мълчанието за един такъв вече реализиран ръкопис. Не, че искам да се правя на „дръж ми шапката“, но именно така имах удоволствието да прочета „Фалшив речник на смешните фрази“ на Иван Раденков повече от година преди тази пъстра, гъделичкаща и находчиво-шеговита книга да излезе с логото на изд. „Enthusiast”.
Случайно родителите ви или пък баба и дядо да са ви наричали с прозвището „Глезеното Мими“ ако сте проявявали капризи като малки? Примерно, когато сте се мръщили на супата за обяд, или пък сте проявявали своеволия относно домашните задължения? Да сте били готованковци вкъщи или пък мързеланковци в училище? Е, ако не сте били „от тия“ хлапета – прекрасно. Но може би все пак сте чували подобно определение по нечий адрес. А от къде е навлязло то в езика? Къде са корените на това нарицателно? Нека си ги припомним с новото издание на „Мимето“ от Асен Босев, с оригиналните илюстрации на Борис Димовски. Издателство „Enthusiast” поднасят тази вечно актуална римувана класика на новото поколение читатели… и техните родители. Защото от време на време е наистина нужно да си припомним къде свършват здравословните грижи и започва прекомерното обгрижване.
Няма по-добро средство за възвръщане на вярата във вълшебствата от книгите. А една книга с наистина вълшебно съдържание, която те кара отново да повярваш, това е „Сдружението за вълшебните еднорози. Официален наръчник“ от Селуин Е. Фипс. Ако се питате как биха изглеждали записките на естествоизпитател от приказен свят, то отговорът се крие именно в този наръчник! Не сте чели по-увлекателен и омагьосващ „научен труд“. Как може нещо изследвано и описано в такива невероятни детайли да не съществува? Добре дошли в света на еднорозите! За впечатляващия вид на книгата са се погрижили цяла група талантливи художници и дизайнери. На Клеър Кейтън, Анджи Алисън, Хелън Дардик, Хари и Зана Голдхок дължим тази изящна, нежна и вълнуваща корица, стилното художествено оформление и многобройните цветни вътрешни илюстрации. А преводът на родното издание от изд. „Enthusiast” е поверен на сладкодумната Анелия Петрунова, благодарение на която четем на български и творчеството на Туве Янсон.
Да сме наясно. Бъдни вечер може и да е на 24 декември, а на следващия ден празнуваме Коледа, но… ако сте като нас, то знаете, че Коледа не е един ден, нито два, нито три, нито четири, нито пет… Схванахте! Коледа е не просто празник със свой собствен дух, Коледа си е състояние на духа и продължава толкова дълго, колкото позволим и искаме да продължи. Докато не падне и последната игличка от елхата! Докато до коледните подаръци не наредим и тези за Първи юни! А какъв по-добър начин да задържите магията на Коледа при себе си по-дълго от това да се потопите в някоя хубава коледна книга? И изд. „Enthusiast” изваждат от чувала си… „Дванайсет коледни дни с героите на Роалд Дал”. Но бъдете предупредени, четенето на тази книга като нищо може да предизвика да се озовете в списъка с непослушните деца! (Добре, че Дядо Коледа вече е раздал подаръците, нали?)
Иван Раденков стана любимец на мнозина със своята трилогия за Унки Марлюнки, известна още като „Книги за татковци”. Е, да знаете, че освен за татковци, Иван Раденков пише прекрасно и за дядовци и внуци! В това можете да се убедите ако прочетете новият му илюстрован роман „Велосипедисти край езерото Папийон” (изд. „Enthusiast“). Очаква ви стремително детско-юношеско приключение, което ще разпали у вас жажда да стегнете раниците, да яхнете колелата и сами да се впуснете в някоя лудешка авантюра… пък дори и ужким отдавна да ви е минало времето за такива!
Хрумнало ли ви е някога, че разните му там таласъми, троли и вампири вероятно също приспиват своите малки отрочета с песни и рими? А чудили ли сте се как биха звучали те? „Приспивни песни за феи и чудовища” (изд. „Enthusiast”) е книга за безстрашни деца и родители от Сотир Гелев, която доказва, че понякога и най-големите страхотии са способни да ни донесат приятни сънища. Приказни персонажи и легендарни мракобесия от близо и далеч са намерили място между кориците на това изящно издание, съчетало гъделичкащо мрачни рими и прелестни илюстрации.
knijnikrile.wordpress.com 