„Цветът на тишината” от Йордан Донков

Ако човек посегне към дебютен роман на нашумял западен автор, издаден от голямо, комерсиално издателство, обикновено знае какво да очаква. Корица, анотация и маркетинг обикновено са достатъчни, за да подскажат доста добре какво точно съдържание те очаква вътре. Но ако човек реши да пробва към дебютен роман на незнаен български автор, чието произведение стига до читателите чрез платформата „Фабрика за книги”, значи е склонен към експерименти. То е като да си купиш билет за случайна дестинация, просто защото нещо в названието й ти е харесало. А най-хубаво е когато пътуването се окаже удовлетворяващо и те отведе на място, за което се радваш че си посетил. Тогава се радваш, че инстинктът ти не те е подвел и си бил един сред първите, които са стигнали до това кътче. „Цветът на тишината” на Йордан Донков ме подкани с поетичното си заглавие и стилната корица и се оказа точно едно от тези четива.

Още