„Уини и Уилбър: Ден на динозавъра” от Валъри Томас и Корки Пол

Има ли динозаври – бройте ме, там съм! Какво да правя, от малък си ги обичам. Ето защо тъй или иначе щях да грабна „Уини и Уилбър: Ден на динозавъра”, пък дори и все още да не познавах омагьосващата (в пряк и преносен смисъл) героиня на детската писателка Валъри Томас и илюстратора Корки Пол. Но обещанието за динозаври в комплект със заразително забавната вещица Уини и препатилия котарак Уилбър? Ето това вече прави новата книжка на изд. „Timelines” наистина неустоима!

Още

Реклами

“Уини и Уилбър: Удивителната тиква” от Валъри Томас и Корки Пол

Ако можем да разглеждаме авторите, работещи с конкретно издателство като спортисти, подписали договор с даден отбор, то тогава Валъри Томас и Корки Пол са едни от ключовите играчи в Oxford University Press. Именно този тандем се крие зад едни от най-успешните книжки на издателството – обичаната от малки и големи поредица „Уини и Уилбър”. И ето, че ухилената до уши вещица с подобаващо чорлава фризура и нейният верен котарак са вече и при българските деца с първите две книжки от знаменитата поредица. И не, това не се е случило с „Абракадабра!” и махване на магическа пръчица. За родното издание благодарим на изд. „Timelines”.

Още

„Мама” от Елен Делфорж и Кантен Гребан

Доскоро свързвахме името на издателство „Дъбови листа” единствено с авторските проекти на Нуша Роянова. Вече не веднъж сме писали за изпълнените с топлина, семеен уют и откривателски дух приключения на малката Вики, кучето Джак, котката Ема и останалите герои от вдъхновяващата поредица на варненската писателка и художничка. Но ето, че „Дъбови листа” разнообрази своя каталог с преводно издание – при това на една от най-нежните, с(т)илни и красиви картинни книги, които можете да разлистите на български език. Това е „Мама”, написана от Елен Делфорж и илюстрирана от Кантен Гребан.

Още

„Ана Ана 7: Излет до морето” от Алекси Дормал и Доминик Рок

Дали вече са ви връхлетели летните горещини и ваканционното настроение? Няма значение! Със или без тях, връхлита Ана Ана! Седмата книжка от обичната поредица детски комикси на Алекси Дормал и Доминик Рок е по-лека и от морски бриз, но затова пък е истинско цунами от добро настроение, а издателство „Пурко” отново е на гребена на вълната!

Още

„Кинодневникът на един дръндьо” от Джеф Кини

„Кинодневникът на един дръндьо” (изд. „Дуо Дизайн“) е мейкинг книга като никоя друга! Надзърнете зад кулисите на едноименния филм „Diary of a Wimpy Kid” и последвалите го продължения, при това през очите на създателя на хитовата поредица, Джеф Кини!

Още

„Балконът” от Калина Мухова

Понякога книгите нямат нужда от текст. Някои истории могат да бъдат разказани и без думи. Щрихи, форми, цветове и композиция са способни да предадат безброй идеи и емоции. Независимо дали говорим за зрели, изпълнени със символика картинни книги като тези на Шон Тан, или пък „безмълвни” комикси като любимата ми детска поредица „Korgi” на Крисчън Слейд, „тихите книги” имат своето място и своята публика. Нещо повече – понякога образите могат да изкажат много повече, отколкото словото. И въпреки ширещото се у нас заблуждение, че „картинките са само за децата”, все пак и на родния пазар се прокрадват артистични книги, които демонстрират как илюстраторския талант може да бъде впрегнат за създаването на пълноценен разказ. Една такава книга е „Балконът” (изд. „Точица”), в която са събрани картините на младата художничка Калина Мухова. „Балконът” е естетическо преживяване, вдъхновено от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвито по сценарий на Зорница Христова.

Още

„Басни“ от Жан дьо Лафонтен, с илюстрации от Кремонини

За жалост, илюстрованите издания на „Народна младеж” вече са библиотечна рядкост, която трудно се намира, още повече пък в добре запазено състояние. Но ето, че от издателство „Миранда” се захванаха със задачата да върнат отново в печат приказните илюстрации на Либико Марайа. След цели десетилетия, „Дивите лебеди и други приказки” от Ханс Кристиан Андерсен и „Приключенията на Пинокио” от Карло Колоди се сдобиха с нови издания, чиято бели страници и аромат на прясно отпечатано мастило контрастират ярко с пожълтелите страници на запазените от едно време книжки. Последва ги и „Алиса в Страната на чудесата”, която за първи път излиза у нас с илюстрациите на Марайа. Бяхме готови да се обзаложим, че следващата книжна радост с логото на „Миранда” ще е „Алиса в Огледалния свят”, но… не щеш ли, ето ти изненада! Басните на Жан дьо Лафонтен с илюстрациите на Кремонини се завръщат почти половин век след последното си издание на български!

Още

„Дневникът на един дръндьо 8: Кофти късмет” от Джеф Кини

Още от първата ни среща с Грег Хефли в „Дневникът на един дръндьо” ни става ясно – хлапето си пада кутсузлия. Е, да, вярно е, чрез своите опити за тарикатлък и объркани приоритети Грег често носи пълна отговорност за неприятностите си, но все пак и съдбата има пръст в част от случаите. Но когато стигаме до книжка 8 и заглавието й е „Кофти късмет”? Този път май се очертава низ от нещастни случайности с апокалиптични пропорции. Е, познаваме Джеф Кини добре, така че очакваме и забавлението да е също толкова епично.

Още

„Дневникът на един дръндьо 7: Двама са малко, трима са много”

Св. Валентин… Бррр! За мъжете на годинки това си е ежегоден кошмар, в който се чудим как да не изглеждаме като нехаещи, скарани с романтиката темерути и в същото време да избягаме от клишираната комбинация от поне два от следните елементи: картичка, цветя, бонбони, плюшена играчка или неопределена дрънкулка в сърцевидна форма (по традиция – произведена в Китай и с невероятно завишена цена). Мъже, няма от какво да се оплакваме. Можеше и да е по-зле. Можеше да сме на мястото на Грег Хефли! „Двама са малко, трима са много” е заглавието на тематичната седма книжка от поредицата романи в картинки на Джеф Кини „Дневникът на един дръндьо” (изд. „Дуо Дизайн”).

Още

„Дневникът на един дръндьо 6: В плен на снега” от Джеф Кини

Вярно, оставихме снега зад гърба си и очакваме лятото, но това не може да е повод да не прочета „Дневникът на един дръндьо 6: В плен на снега” (изд. „Дуо Дизайн”). Въпрос с повишена трудност. Какво е общото между д-р Ричард Кимбъл от „Беглецът” и Грег Хефли? Не, Грег определено няма докторска степен, но би могъл да има ако неприятностите и лошия късмет бяха академични дисциплини. Правилният отговор? Грег също е обвинен несправедливо и сега не му остава нищо друго освен да си плюе на петите и да се укрива от властите. Вярно, по петите му не са хукнали федерални агенти, но училището и родителите могат да се окажат дори по-страшни в правораздаването. Когато те смятат за замесен в унищожаване на училищна собственост нещата загрубяват. Това не е шега работа. (Е, зависи за кого. 😉 Читателите определено ще се забавляват!)

Още