„Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” от Владислава Войнович, с илюстрации от Лука Тилингер

„Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” е доста нетипично заглавие, нали? Такова заглавие може да предизвика истинско любопитство и ще ви накара да научите повече за същността на книгата. Или пък може да ви остави с фалшивото впечатление, че става въпрос за поредното образователно помагало, насочено към деца, които все още не са се справили с научаването на азбуката. А при липса на такива деца в семейството или обкръжението ви, като нищо можете да подминете новото издание на „Кибеа” и да пропуснете едно неподправено книжно удоволствие. Аз лично исках задължително да прочета книгата още преди да съм видял анотацията и да добия каквато и да било представа за съдържанието. Причината за това не е единствено, че имам доверие в издателския избор на детски заглавия от страна на „Кибеа”. Чисто и просто на корицата присъства името Владислава Войнович, а тя определено заслужава внимание. Преди няколко години прочетох нейния роман „Хартиеният принц”, по чийто адрес мога единствено да изреждам суперлативи. Със сигурност не бих пропуснал нов български превод на нещо от сръбската писателка, чийто усет за добра и истинска история така ме впечатли. „Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман” се оказа забавна, проницателна, отровена и изпипана книга, която надмина дори високите ми очаквания и смятам, че ще докосне истински читатели от всички възрасти.

Още

„Хартиеният принц” от Владислава Войнович

Не съм сигурна как е с издаването на български детски книги зад граница… Те дори в родната ни България не изобилстват, тъй като нито е лесно (или дори възможно) да се издържаш у нас като писател на детска литература, нито пък да си конкурентно способен на преводните хитове, които идват с гръмка реклама и често съпътствани от филмова адаптация в кино салоните. И по лични наблюдения, ситуацията не е много по-различна и из съседните ни държави. Жалко, наистина, защото сме си уж близки, но тази близост все повече и повече започва да се ограничава до географски аспект, и да изтънява в културно отношение.

„Е, какво да се прави, глобализация!” – ще рече някой. Да, може и така да е, но това не е извинение да изгубваме и забравяме балканската си идентичност, нали? И ако ние едни други не водим помежду си културен диалог, ако не обменяме помежду си идеи, изкуство, филми, книги, ако не изразяваме себе си дори пред себе си, можем ли изобщо да очакваме, че някой друг на света ще ни забележи и ще поиска да ни опознае?

Ето защо за мен винаги са добре дошли преводни книги от балканските народи, или пък от по-далечните ни славянски братовчеди. А още по-добре е, когато тези книги са съвременни и детски (разбира се, без да ги омаловажаваме с това определение!), засягащи сегашното поколение, и показващи им, че вълнуващи истории могат да се случват и на твоята улица, и в двора на баба или на игрището зад училище, и приключенията връхлитат не само герои със западни имена в презокеански държави. Допълнителен плюс е и ако историята е общочовешка, касаеща теми, важни във всяка точна на света, но поднесени в наш си контекст, в декорите на нашите постсоциалистически панелки, където не косим моравите пред къщите си, никой не мята пред вратата ни вестници от велосипеда си, и никой не ходи на училище в жълт автобус.

И всичко това го има в романа на сръбската писателка Владислава Войнович – „Хартиеният принц”, издаден у нас от Колибри, в превод от Русанка Ляпова. Още