„Кученцето, цигулката и приятелството” от Дейвид Личфийлд

Дори и да не сте стъпвали скоро в концертна зала, стига да сте разгръщали книгата „Мечокът и пианото” (изд. „Фют”) на илюстратора Дейвид Личфийлд, то вече със сигурност познавате един от най-големите виртуози, стъпвал някога на сцена. Известният мечок пианист се завръща в нова книга, но… този път светлината на прожекторите е запазена за друг герой. Мечокът Бруно вече е звезда, неговият животински оркестър обикаля света и печели овации къде ли не. А сега към знаменития състав се присъединява и един четириног цигулар, чиято история ще трогне малки и големи. „Кученцето, цигулката и приятелството” е съвременна приказка за важните неща и големите емоции – тези, които са способни да ни разделят и да застанат на пътя ни, но и онези, които ни помогнат да превъзмогнем всичко и отново да открием пътя си. Разкошна илюстрована книга за изпетите песни и новото начало.

„Мечокът и пианото” от Дейвид Личфийлд

Красива, нежна, трогателна, поетична, смислена. Прекрасно композирана книга, чиято история върви като по ноти! Такава е картинната книга „Мечокът и пианото” (изд. „Фют”), донесла известност и немалко награди на своя създател, талантливият илюстратор Дейвид Личфийлд. Едно малко мече ненадейно попада на чудноват предмет – истинско пиано, кой знае как попаднало насред гората. Под тежестта на тромавата мечешка лапа от пианото се разнася ужасното дрънчене, което прогонва младия откривател… и събужда любопитството му. На следващия ден мечето се престрашава и идва отново. Идва и на следващия ден… И на по-следващия… То продължава да идва ден след ден, седмици, месеци и дори години наред. А с всяко следващо посещение звуците на пианото се променяли и постепенно, с много труд и практика, страшното дрънчене се превърнало в омагьосваща музика. А какво се случва след това?

„Ина Синя” от Хокон Йовреос, с илюстрации от Йойвин Туршетер

След „Яв Кафяв” и „Ерлен Черен” дойде време и на черешката на тортата – „Ина Синя” (изд. „Фют”). Селските супергерои на Хокон Йовреос ще се изправят пред нови неправди. Но как да убедиш „големите”, че вършат големи глупости? Някои възрастни са прекалено заети със собствените си проблеми, за да забележат изобщо детските такива. Други пък явно съвсем са забравили, че някога и те самите са били деца. Заплашена е не само колибата на отбора, но и неговата цялост. Дали едно момиче с характер ще успее да предотврати истинска катастрофа? Всичко е в ръцете на находчивата „Ина Синя”.

„Ерлен Черен” от Хокон Йовреос, с илюстрации от Йойвин Туршетер

След „Яв Кафяв” просто нямаше начин да оставя скандинавските супергерои на Хокон Йовреос. Много ми допада хрумката всяка от следващите книги да се фокусира повече върху приятелите на Яв. Сега е ред под светлината на прожекторите да застане „Ерлен Черен” (изд. „Фют”). Той наистина копнее за известност, но блясъкът на славата не се постига току така. Ерлен губи ума и дума, не пред някой зъл гений, заплашил селото му, а пред едно новопристигнало в селото момиче, чието присъствие му действа като криптонит.

„Яв Кафяв” от Хокон Йовреос, с илюстрации от Йойвин Туршетер

Наскоро с Вал Стоева от „Детски книги” се съгласихме единодушно, че човек няма защо да чете анотациите на скандинавските детски книги. Ако имаш възможността да прочетеш нов превод на някоя творба за подрастващи от далечния север, то този факт сам по себе си е предостатъчен, за да грабнеш книгата, без капка съмнение в удоволствието и удовлетворението, което ще изпиташ. Не съм сигурен как точно да определя това специфично качество, но то е много характерно за скандинавската детска литература, независимо дали става дума за таблетки смалидон или пръцпрах, за счупени носове или вафлени сърца. С невероятен усет и находчивост, авторите успяват да засегнат най-съществените и дълбоки теми, дори такива, които възрастните често считат за табу и не биха очаквали да открият в детска книга, и то по начин, който не е нито назидателен, нито завоалиран и смекчен. Уютът и магията, есенцията на детството, вървят ръка за ръка с нежна прямота, защото ако нещо ни вълнува и е неминуема част от живота ни – то значи за него не само си струва, но и трябва да се говори. Точно поради тази причина не прочетох анотациите на „Яв Кафяв”, „Ерлен Черен” и „Ина Синя” (изд. „Фют”) на норвежеца Хокон Йовреос. Просто ги грабнах, без ясна представа що за история ме очаква, но с добри предчувствия и високи очаквания. Не останах излъган.

„Агенция „Призраци“ 4: Ловец на призраци“ от Пиердоменико Бакаларио, с илюстрации от Матео Пиана

Свикнали сме да възприемаме ловците на духове като позитивни герои, които спасяват града от развилнели се привидения и тъмни сили от отвъдното, нали? Е, това е поредното жанрово клише, което Пиердоменико Бакаларио обръща с хастара навън в своята суперзабавна младежка поредица „Агенция „Призраци”. Какво се случва ако заловеният призрак не е някое среднощно страшилище, а надежден съдружник или още по-лошо… добър приятел?

„Агенция „Призраци“ 3: Призракът от небостъргача“ от Пиердоменико Бакаларио, с илюстрации от Матео Пиана

Агенция „Призраци” оперира в Манхатън, тъй че беше само въпрос на време работата да отведе Уил Мьогалей и дружката му Тъпър извън обитаваните от духове стари къщи и зловещите замъци и да ги вкара в… небостъргач. Логично, нали? Е, небостъргачът в третата книга от поредицата на Пиердоменико Бакаларио и изд. „Фют” не е кой да е. „Призракът от небостъргача” си е избрал да тормози същата сграда, която вече си е патила от катерещата се по нея гигантска маймуна. Точно така, става въпрос за „Емпайър Стейт Билдинг“. Този път обаче докторите  Венкман, Станц, Спенглър и Зедмор не са на линия. Не. За положението трябва да се погрижи един и без това доста угрижен тийнейджър…

„Змийска клопка”, „Червеният лотус” и „Двубой без правила” – трилогията „Газ до дупка” от Фабиан Ленк, с илюстрации от Цапф

От доста време си обещавам да напиша текст за поредицата „Газ до дупка” на немския писател Фабиан Ленк и изд. „Фют”. Уви, противно на заглавието на трилогията детски романи, противно и на светкавичната скорост, с която ги изчетох, отзивите ми се забавиха доста. Но в момента, напук на извънредното положение и надвисналото напрежение, има хора и издателства, които се стараят да улеснят ситуацията и правят каквото е по силите им, за да прекараме времето по домовете си по възможно по-приятен начин. Издателство „Фют” също откликна незабавно и в момента на техния сайт www.fiut.bg се предлагат няколко поредици на страхотно ниски цени, една от които е именно комплектът от трите книги „Газ до дупка”. Хора из фейсбук групите питат за мнение, тъй че едва ли има по-подходящ момент от този, за да споделя своето.

„Агенция „Призраци“ 2: Кошмарното семейство“ от Пиердоменико Бакаларио, с илюстрации от Матео Пиана

След „Хотелът на ужасите“ агенцията на Уилард Мьогалей е извоювала своето място на пазара, но няма начин да лежиш на стари лаври. Нужни са ти свежи постижения или си аут! Да не забравяме, че както всеки друг пубер, и на Уил постоянно му се налага да балансира между многобройните си задължения и отговорности и личния живот, а това никак не е лесно. Особено пък когато все още не си завършил училище, си падаш по момичето от втория етаж, а новият ти клиент е полупрозрачен и се носи безплътен из въздуха! Такива ми ти работи из „Агенция „Призраци“ 2: Кошмарното семейство“ (изд. „Фют”).

„Агенция „Призраци“: Хотелът на ужасите“ от Пиердоменико Бакаларио, с илюстрации от Матео Пиана

Ако си падате по „Ловци на духове” и/или „Хотел Трансилвания”, то и „Хотелът на ужасите” (изд. „Фют”) е точно за вас! Само да не си помислите, че откриващият роман от поредицата „Агенция Призраци” е някакъв хартиен клонинг на популярен филм. Нищо подобно. При все, че се пръска по шевовете от паранормален хумор, книгата на Пиердоменико Бакаларио има свой собствен колорит и индивидуалност. Запознайте се с Уилард Мьогалей (или просто Уил), който все още не е завършил училище, но ето му се налага да поеме юздите на необичайния семейния бизнес…