Винаги съм имал много смесени чувства към творчеството на Нийл Геймън. От една страна, той е неоспоримо умел писател и историите му ме карат истински да се потопя в световете, които изгражда. От друга страна обаче, в тези истории често присъстват елементи, които и ме карат да се чувствам направо обезпокоен от това, което чета. Може би и заради това, когато четох “The Sandman” за първи път в тийнейджърските си години, не изпитах особено желание да се върна пак към поредицата, която, за мнозина е magnum opus-ът на британския писател. Ето обаче, че го сторих и то по начин, по който не съм очаквал – чрез българското издание на първи том – „Прелюдии и ноктюрни“ от “Artline Studios”.
