„Клубът на загубеняците. Книга първа: Демонът“ от Филип Недков, с илюстрации от Фиделия Косева

Детските романи под формата на илюстровани ученически дневници са хит, при това не от вчера. Но четейки за перипетиите и приключенията на всякакви дръндьовци, провали, загубеняци, нинджи, дали си задаваме въпроса как всъщност би изглеждала една такава книга ако реалният автор и героят-разказвач бяха едно и също лице? Какво би съдържал един подобен илюстрован дневник, ако действително бе написана от ученик? Е, вече има подобно издание. При това авторът е от Несебър. „Клубът на загубеняците. Книга първа: Демонът“ на Филип Недков излиза с корица и цветни илюстрации от Фиделия Косева и с логото на изд. „Унискорп“.

Казвам се Филип, на 11 години съм, от гр. Несебър. Всичко започна през 2019 година, когато създадох една вайбър група с моите приятели. В началото идеята беше просто да си пишем. Но с времето решихме да излизаме всяка събота. И на първото ни излизане се роди идеята за тази книга. Видно с интереси млад/малък автор! Очарова със своята непосредственост, без да споменавам детска, защото разсъжденията и идеите му са вече пораснали. Като всяко дете мечтае за приключения в тъмни, дълбоки пещери или за среща с извънземни, но описва своите игри с оригиналния почерк на развито и информирано въображение.

Първата книга от поредицата „Клубът на загубеняците” (Демонът) отчасти е вдъхновена от „ТО“, „Хари Потър“ и „Властелинът на Пръстените“. Всички герои са действителни лица с истинските си имена. Паркът и гробницата също са действителни и се намират в Несебър. Историите с демона са художествена измислица. Дали? В Тази книга се разказва за силата на истинското приятелство и добротата. На вас приятно четене, а аз се впускам в търсене на нови приключения.

Книгата на Филип Недков не е нито първата, нито пък ще е последната написана от дете книга, която бива професионално реализирана с помощта на издателство. Безспорно едно е да разлистите нечия ученическа тетрадка (или може пък блог или друг вид дигитален дневник), изписана с преживелици и фантазии, друго е да видите същите тези преживелици и фантазии в подобен вид. Далеч по-впечатляващо е да разлистите излязло от печатница книжно тяло, чието съдържание е минало редакция, корекция и преди всичко – било е връчено на художник за илюстрации и оформление.

Но колкото и по-пипнато да е съдържанието, основата си остава същата. Или иначе казано – в случая четете книга, написана от 11 годишно момче. Тъй че по-възрастните читатели ще трябва да проявят подходящата снизходителност, а връстниците на автора пък може би биха решили да се пробват с подобно начинание. Защото то е по силите на всички, които имат достатъчно желание да опитат, както и достатъчно упоритост и самодисциплина, за да завършат започнатото.

Филип Недков предизвиква симпатиите на фена в мен със своите увлечения по Индиана Джоунс и дуелите със светлинни мечове. Книгата му отразява някои занимания, за които се радвам, че продължават да бъдат актуални и сред днешните деца и не са си отишли с моето поколение – строенето на тайни бази, създаването на банди и клубове, намирането на приключения в иначе доста прозаичните градски условия и… описването на същите тези приключения. Допадна ми също така, че авторът се стреми да предаде по свой начин някое и друго позитивно послание на читателите, говорейки за приятелството и светлинките в душите ни, чийто пламът трябва да се поддържа с добри дела.

Още за книгата: http://www.uniscorp-bg.com/bookdetails.php?bid=528&pageid=1&sender=catalogue

„Лицето на врага” от Димитрина Събчева

Възможно ли е боец да откаже заповед, плътеник да запази човещината си, а приятел да докаже верността си без да потъпче собственото си сърце? Ако дължиш някому живота си, можеш ли да му откажеш, когато ти поиска нечия смърт? И възможно ли е да помилваш чудовище? А да простиш? Димитрина Събчева търси (и предлага) своите отговори на тези въпроси в своя дебютен фентъзи роман „Лицето на врага” (изд. „Унискорп”).

„Рибата дъга” от Маркус Пфистер

Една съвременна класика сред детските картинни книги наскоро доплува за първи път на български език в луксозно издание на изд. „Унискорп”. „Рибата дъга” на швейцарския писател и илюстратор Маркус Пфистер ще накара деца и родители да се почувстват в свои води сред красивите акварелни страници. Сюжетът осъжда суетата и горделивостта, носи послания за приятелство, споделено щастие и отзивчивост, а със своите запомнящите се лъскави люспи, отразяващи цветовете на дъгата, „Рибата дъга” е не само поучителна, но и особено привлекателна детска книга.

„Тайното разковниче. Народни приказки – том 1” от Николай П. Тодоров

Ако интересът ви към народните приказки преминава отвъд най-популярните сюжети, четени на децата за лека нощ, ако търсите не просто поуки и традиционни ценности, но и самобитна красота, то непременно обърнете внимание на сборника „Тайното разковниче. Народни приказки – том 1” (изд. „Унискорп”). Неговият съставител Николай П. Тодоров е подбрал истории, чиито корени стигат дълбоко в нашата древност. „Тайното разковниче” крие в себе си сюжети с висока културна и етнографска стойност.

„Сън в лятна нощ” по Уилям Шекспир, адаптиран преразказ за деца от Барбара Киндерман, с илюстрациите на Алмуд Кунерт

Наскоро ви разказахме за една пищно илюстрирана книга на изд. „Унискорп” – „Фауст”, по Йохан Волфанг Гьоте, преразказана от Барбара Киндерман. Изказахме адмирации към работата на художника Клаус Ензикат, но това, което пропуснахме е, че книгата е част от поредица, от която вече има издадено още едно заглавие. Поредицата се нарича „Световна литература за деца”, а втората творба, която Барбара Киндерман е преразказала е безспорна класика, не по-малко знакова от „Фауст”, но далеч по приказна. Става дума за изпълненият с магия сюжет на „Сън в лятна нощ” по Уилям Шекспир. А с илюстрациите на художничката Алмуд Кунерт, този път сънят ще е наяве. 

„Снежната сестра” от Мая Люнде, с илюстрации от Лиса Айсату

Какво бихте правили, ако трябва да изберете само една нова книга, която да прочетете тази Коледа? Изборът на празнични заглавия е така богат, че е наистина трудно човек да се спре върху едно-единствено заглавие. Но ако наистина се намирах в тази ситуация, то не бих съжалила и за миг избирайки „Снежната сестра” (изд. „Унискорп”). Написана от Мая Люнде и илюстрирана от Лиса Айсату, „Снежната сестра” е едновременно тъжна и красива книга, която въздейства на читателя по онзи докосващ душата начин, характерен за историите на Андерсен и Оскар Уайлд.

„Саладин” от Матийо Мариол, Роберто Мели и Жулиен Лоазо

Френският комикс е една от най-мощните школи на Деветото изкуство. А сред една от най-големите сили на френските автори на комикси е историческият жанр. При това тук съвсем не става дума само за духовити карикатурни образи като знаменитите гали на Госини и Юдерзо. Редица френско-белгийски исторически комикси могат да се похвалят не просто с висока артистичност, но и с изключителен реализъм и достоверност, с трактовка на сложни теми като политически взаимоотношения, културни сблъсъци и др. Противно на все още неизкоренената в България представа, че комиксите са „детска работа”, френските bandes dessinées не странят нито от зряло съдържание, нито кръвопролитни батални сцени, а около създаването им се полага внушителен труд и се извършват множество проучвания. Един такъв комикс е албумът „Саладин” на Матийо Мариол, Роберто Мели и Жулиен Лоазо, издаден у нас от „Унискорп”.

Фауст – по Йохан Волфанг Гьоте, преразказан от Барбара Киндерман и илюстриран от Клаус Ензикат

Адаптираната класика за деца не е новост. Книги като „Робинзон Крузо”, „Капитан Немо” и „Тримата мускетари” редовно биват преразказвани за по-малките читатели в богато илюстрирани издания, които се стремят да предадат есенцията на оригинала и да запалят любопитство за неговия по-нататъшен прочит. Или пък поне да разширят общата култура на децата и да ги запознаят с основите на сюжета. Как обаче се преразказва Гьоте за деца? Отговорът идва в прелестно издание на „Унискорп”, в което писателката Барбара Киндерман и илюстратора Клаус Ензикат се заемат с нелеката задача да адаптират „Фауст” за деца.

„Сънят на Гаучоида” от Микел Ниева

Зажаднели сте за нетипична научна фантастика? Искате книга, изпълнена с нестандартни истории? Нещо хем екзотично и далечно, хем на моменти странно близко до нашата действителност? Ако вече сте се срещали с Филип К. Дик и сте търсили отговор на въпроса „Сънуват ли андроидите електрически овце?”, може би е дошъл ред да се запознаете и с аржентинеца Микел Ниева и да се запитате какъв ли е „Сънят на Гаучоида” (изд. „Унискорп”).

“Шарено писмо” от Дита Маркова

Когато чуя думата “писмо” неизменно се сещам за симпатичния Маншон, героят на Ено Рауд от книгите за Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада. В самотата си преди да срещне своите приятели Маншон бе писал писма до самия себе си, изпращал ги от един град, а после пътувал до друг, където си ги получавал “до поискване” и си ги четял сам. Представям си сега каква би била радостта на Маншон ако беше отворил плика, а отвътре вместо едно единствено писмо се бяха изсипали цели четиридесет, при това – в рими! Точно това прекрасно преживяване ви очаква ако разгърнете книжката “Шарено писмо” на Дита Маркова, новото весело и пъстроцветно попълнение в поредица “Хлапе” на изд. “Унискорп”.