Влюбихте ли се в лентата „Малки жени” на Грета Гъруик? Ако бяхме блог за кино щяхме да напишем възторжено ревю на филма, който съвсем заслужено получи цели пет номинации за Оскар и още две за Златен глобус. Но… ние сме книжен блог, тъй че както сигурно вече се досещате, в тази статия ще обърнем внимание не на екранните адаптации, а на литературните първообрази. Днес на фокус е творчеството на Луиза Мей Олкът.
Последната ни книжна среща със Зайчето Питър се състоя миналата есен, когато палавият дългоушко и семейството му се бяха отправили в търсене на „Тиква за Питър”. Покрай Коледа пък сигурно много от вас са препрочели отново „Зайчето Питър. Зимна приказка“. Сега обаче се задава поредният светъл празник, а навреме за него идва и нова тематична приказка с любимите герои на Биатрикс Потър. От „Честит Великден, Питър!” (изд. „Труд”) ще научим дали най-известното зайче на детската литература ще се справи и в ролята на празничен раздавач на писани яйца, или пък може би ще забърка поредният омлет… така де, каша.
„Принцеса под прикритие” (изд. „Труд”) е дебютния роман на Кони Глин, за мнозина явно позната повече под своето YouTube амплоа, Noodlerella. Е, може и да не следя онлайн идолите на днешното младо поколение, но затова пък следя сладурски детски и тийн четива, а това определено предизвика любопитството ми. Няма значение колко милиона гледания е натрупала авторката му, заглавието и страхотната корица на художничката Матея Аркова са факторите, които ме привлякоха към това новоиздадено четиво, което се явява и начало на поредицата „The Rosewood Chronicles”.
Не зная какъв е периодът от време, след който може да се каже, че едно литературно произведение е издържало теста на времето и се е превърнало в класика, но мисля, че 160 години със сигурност са достатъчни. Ако една книга продължава да вълнува и да намира нови читатели повече от век и половина след своята поява, то титлата „Класика” е не само заслужена, но вероятно дори и недостатъчна. „Оцеола” на Майн Рид е история, отразяваща къде исторически събития, къде въображаеми приключения от една далечна епоха, но ценностите, вложени в романа го правят неподвластен на времето. Книгата вероятно е част от доста домашни библиотеки, но ако не сте я наследили от родителите си, то ще я откриете в ново издание с твърди корици в колекцията „Златни детски книги” на изд. „Труд”. А прочитът наистина си заслужава.
Има детски класики, които човек по една или друга причина не е насмогнал да прочете в детството си, но пък години по-късно му се отваря възможност да навакса и тогава… Преживяването е много, ама много приятно, защото хем откриваш нова книга, хем чрез нея се завръщаш в едно по-простичко и по-невинно, но уви – поотминало време. Именно това ми се случи наскоро, разлиствайки „101 далматинци” на Доуди Смит, и по-точно – най-скорошното издание с твърди корици на изд. „Труд”, част от колекцията „Златни детски книги”. Още
Обикновено свързваме името на Биатрикс Потър с нейните вълшебно илюстрирани книги, в които приказното и реалистичното вървят ръка за ръка. При все, че четириногите герои, населяващи книжките й говорят и дори носят дрехи, майсторството на английската художничка и писателка ни кара да ги възприемаме едва ли не като напълно истински животни. Този път обаче четем книжка, в която Биатрикс Потър не само, че не рисува, но дори и не разказва своя собствена приказка, а преразказва една добре известна такава! Животното тук пък… Дано малките читатели да не възприемат и него като напълно истинско, че току виж се изплашили здравата. Но нека сложим край на догадките ви и представим заглавието: „Червената шапчица”, преразказана от Биатрикс Потър, илюстрирана от Хелън Оксенбъри и издадена на български от изд. „Труд”.
„Театърът на невидимите деца“ (изд. „Труд“) е съвременен детски роман на полския писател Марчин Шчигелски. За българските читатели това е първа среща с популярния в родината си автор, и една от редките възможности за досег с актуална история за подрастващи, която засяга теми, една идея по-близки до родната действителност. Главен герой в книгата е Михал – малко момче с големи мечти, през чиито очи виждаме как изглежда живота по социалните институции през 80-те години. Романът идва в превод от Лина Василева и с чудесна корица от Матея Аркова. Още
До Хелоуин все още има време, но почитателите на Зайчето Питър едва ли могат да се сдържат чак до края на октомври за да прочетат новата книжка „Тиква за Питър” (изд. „Труд”), в която незабравимите герои на Биатрикс Потър се завръщат за една тематична приказка!
Благодарение на разказвачи и фолклористи като Братя Грим и Шарл Перо децата по света познават добре приказните традиции на западноевропейските народи. У нас на почит са и Иванушка Глупака, Маря царкиня, Кашчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна и куп други герои от руските народни приказки. Попадали сме на томове с японски, китайски, африкански и дори индиански приказки. Но можете ли да се сетите за поне една гръцка народна приказка? Трудна задача! Е, тази книга предлага не една, а цели 99+1 „Гръцки народни приказки” (изд. „Труд”). Зад твърдите корици на този сборник ще откриете изключително разнообразни истории, събрани, преразказани и илюстрирани от Мирослава Скарлату.
Ура, ура! „Приключенията на страхливия вълк Гошо” (изд. „Труд”) вече е трилогия. Стихоплетецът с богато въображение Чичо Ники и умелата детска илюстраторка Надежда Кацарова се завръщат, а заедно с тях са и цялата пасмина от горски герои! Начело на поредното римувано приключение, то се знае, отново е нашият Гошо, който този път ще си има разправии от свръхестествено естество. Абра-кадабра, ето я и новата книжка – „Гошо и малката вещица”.
