„Скълдъгъри Плезънт 8.5: Апокалипсата ме хвана” от Дерек Ланди

Как хем да завършиш една сага, хем тя да продължи? Как хем да си „починеш” от размазващо епичната развръзка на финала, хем да не оставяш любимата поредица? На помощ идват ПРИДРУЖАВАЩИТЕ книги – онези новели и сборници с разкази, които развиват вселената на основната поредица с някои по-маловажни, но не по-малко забавни за четене истории,  които да удължат удоволствието и да ви позволят да прекарате още време в компанията на любимите си герои, без задължително да препрочитате серията отначало. Да не говорим, че когато основната ти серия е от цели девет книги, трудно се намира време за тяхното препрочитане. Да, вече сте се досетили – отново ще говорим за „Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди! Този път обаче хронологията не е така последователна, защото фокусът е върху книга 8.5: „Апокалипсата ме хвана”.

Реклами

„Скълдъгъри Плезънт 9: Смъртта на светлината” от Дерек Ланди

Вече в няколко поредни книги Дерек Ланди ме оставя с усещането, че Скълдъгъри и Валкирия се изправят пред началото на края. Но сега краят наистина е тук! „Скълдъгъри Плезънт: Смъртта на светлината” (изд. „Студио Арт Лайн”) е бляскавият, мрачен, разбиващ клишета, сърца и очаквания завършек на една от най-добрите фентъзи поредици, до които можете да се докопате… преди и вас да ви е хванала апокалипсата!

„Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес

Принципно, от цялата колегия на „Книжни Криле”, точно аз май най-рядко залитам по Young Adult, но ако кривна в тази насока, твърде вероятно е това да се окаже книга на изд. „Студио Арт Лайн”, чийто подбор е често нестандартен, а каталогът им е пълен с приятни изненади. Дали и „Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес ще се окаже една от тях? История за обикновено момче, което осъзнава, че… е наистина, чисто и просто най-обикновено момче и няма никакви изгледи да бъде един от избраните герои, борещи се със злото. Все пак, и тоя тип хлапета също имат свой живот и своя история, нали? Младежки роман, който цели да обърне формулата на младежкия роман с хастара навън!

„Императрицата на слънцето”, книга трета от трилогията „Евърнес” на Иън Макдоналд

С корица като тази, „Императрицата на слънцето” (изд. „Студио Арт Лайн”) е книга, която моментално би ми хванала окото и би предизвикала любопитство. Но понеже се касае не просто за какъв да е младежки сай-фай, а за заключителната част в така любимата ми трилогия „Евърнес”, грабвам „Императрицата…” не просто с любопитство, а с небивало фенско настървение. „Иън Макдоналд, не ме разочаровай, или и прескачане в алтернативната Земя няма да те спаси!” – заканвам се аз. 356 страници по-късно разбирам, че заканата ми явно е свършила работа, защото кулминацията на „Евърнес” е всичко, което съм искал от нея!

„Дедпул убива Дедпул” от Бън и Еспин

Ако си падате по Дедпул – това може би не е комиксът за вас. Никой не обича да гледа как любимите му герои умират, нали? От друга страна, ако си падате по Дедпул, то това със сигурност е комиксът за вас, защото тук има не един, не двама, а цяла мултивселена Дедпуловци, които да се млатят и майтапят. Затова пък Бън и Еспин са се развихрили не на майтап. Това е началото на края! Това е „Дедпул убива Дедпул” (изд. „Студио Арт Лайн”).

„Скълдъгъри Плезънт 8: Последната битка на Мъртъвците” от Дерек Ланди

Някои биха казали, че поредицата „Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди е като шеметно пътешествие с високоскоростно влакче в някой лунапарк. Глупости! Ролеркостерите се движат нагоре и надуло. А с книгите на Ланди посоката е само нагоре! Не се сещам за друга книжна серия, която да поддържа такава възходяща градация със всеки следващ том. „Скълдъгъри Плезънт 8: Последната битка на Мъртъвците” (изд. „Студио Арт Лайн”) кърти мивки, плочки и надгробни камъни.

„Скълдъгъри Плезънт 7: Царството на злото” от Дерек Ланди

Когато една книга има над 10 000 гласа в Goodreads и рейтинг по-висок от 4.5, то явно книгата не е каква да е. Когато обаче въпросната книга е номер 7 (да, СЕДЕМ!!!) в многотомна поредица, това вече наистина е свидетелство, че авторът е някаква абсолютна машина! Досетихте ли се кой е тоя литературен терминатор? Да, Дерек Ланди. А седмата книга от размазващата поредица „Скълдъгъри Плезънт” се нарича „Царството на злото” (изд. „Студио Арт Лайн“).

„Дедпул убива класиката” от Кълън Бън и Матео Лоли

След като видя сметката на цялата вселена на Марвел, Дедпул все още е жив. И му е дошло до гуша! Защо проклетите супергерои се оказват така трудни за заличаване от вселената? Оказва се, че колкото и да вилнееш с косачката през плевелите, те продължават да растат отново. Нужно е да ги изкорениш. А къде са корените на днешните супергерои? Класиката, разбира се! Е, в такъв случай, крайно време е да й видим сметката и на нея! „Студио Арт Лайн” продължават безпардонната касапница с „Дедпул убива класиката”, и както гласи надписът на корицата – „Внимание! Не е за деца!”.

“The Kong Crew” от Ерик Еренгел

„Имам история за теб: Ами ако Конг – горилата, всъщност печели през 1933 година? Какво ли ще остане от Ню Йорк четиринадесет години по-късно?”.

Думите принадлежат на Ерик Еренгел, талантливият автор на комикса “The Kong Crew” (изд. „Студио Арт Лайн”). Идеята, че огромната маймуна от Островът на черепите всъщност е сразила самолетите и не се е сгромолясала от върха на Емпайър Стейт Билдинг е вълнуваща. Прибавете към нея чаровни типажи, ретро приключенска атмосфера, и брилянтен рисунък и “The Kong Crew” се превръща в абсолютно задължително четиво за комикс феновете!

„Доктор Стъклен” от Томас Бренън

Обичам от време на време да разнообразявам жанрово списъка си за четене с някоя и друга кримка. Нагнетена от напрежение атмосфера, куп заподозрени, проскърцващите дъски на пода подгизнали от кръв… Когато обаче престъплението е поднесено в завладяваща стиймпънк обстановка историята става абсолютно задължителна за четене! В свят на главозамайващи открития и изпреварил Викторианската ера научен напредък, един покрусен от преждевременната смърт на жена си мъж е по следите на ужасяващ престъпник, изтръгващ душите на своите жертви. Стиска ли ви да се втурнете през сенките в преследване на „Доктор Стъклен” (изд. „Студио Арт Лайн”)?