Eдно от любимите ми клишета в супергеройските истории винаги ми е било „злия двойник“. Има нещо много впечатляващо в това да можеш да надвиеш самия себе си. Вероятно и заради това Венъм ми допада толкова. Макар да не е любимият ми противник на Спайдър-мен, той малко или много също приспада в категорията „зъл двойник“… поне първоначално!
Не всеки бунт срещу статуквото предлага нужната алтернатива. Не всяка революция води след себе си жадуваната промяна. Инатът и липсата на опит у младите или цинизмът и потъпканите идеали на възрастните… Кое е по-малкото зло? Търсим отговорите в „Погледни звездите“ от Джо Котърил (изд. „Студио Арт Лайн”).
Едно епично пътуване е на финалната права. Едно невъобразимо приключение наближава своята кулминация. „Асо Черепи” (изд. „Студио Арт Лайн”) е четвъртата ни и последна среща с екипажа на Кети Джей! Какво ли още чака любимите ни герои, пък и нас, читателите? Какви ли шеметни битки ни е приготвил Крис Удинг на изпроводяк?
„Еринор” (изд. „Студио Арт Лайн”) е приказно фентъзи, дебютен роман на Стефан Козовски и е сред четивата, с които изпратихме 2019 година. „Еринор” е история за конфликтът между поколенията, за тежестта на короната и силата на любовта, пренесена в свят на магии и митични създания и разказана с много въображение и ентусиазъм.
„Наръчник на Чарли Джо Джаксън за лятната ваканция” (изд. „Студио Арт Лайн”) е, цитирам, „най-добрата книга за Чарли Джо, заедно с другите две”. Как и защо хлапето, сътворило наръчника „Как да не четеш” се озовава в летен лагер „Ридъбуки“ (което се като „прочети книга“ на английски)? Възможно ли е Чарли Джо най-накрая да е паднал по гръб? Сломен от родителското тяло, образователната система и суровата реалност?
При определени поредици трябва да се пипа по-бързичко. Докато издадеш последните томове, току виж читателската аудитория, която се е запалила по първите вече е надраснала въпросното четиво или нещо друго е грабнало вниманието й. „Студио Арт Лайн” пуснаха „Блексед 1: Някъде сред сенките” рпез далечната 2007 година. Чакахме почти десетилетие за „Блексед 2: Арктическа нация”. Днес, близо 13 години след дебюта на детектив Джон Блексед у нас, третият му случай най-накрая е на български. Има ли някой, който да го е забравил? На някого да му е минало времето за ноар комикси с говорещи животни? Едва ли! „Блексед 3: Червена душа“ е поредния зашеметяващ епизод в пищния антропоморфен трилър Каналес и Гуарнидо.
Преди години комиксите в България бяха кът. Поглъщахме жадно буквално всичко, до което успявахме да се докопаме, а то така или иначе не беше кой знае колко. Липсата на избор превръщаше всяка страница от картинните разкази да бъде като глътка свеж въздух, а всеки панел – прозорец към нов свят. С течение на времето обаче комиксите станаха по-достъпни. За щастие, в България се издават все повече комикси, при това все по-често и все по-разнородни. Прибавете към това и възможността за поръчки от чужбина или електронните версии, които можете да четете в миг от различни сайтове или апликации и изборът става огромен. Истински океан, не, дори вселена от възможности. Ето защо сега вече далеч не е толкова лесно да се ентусиазирам по нов комикс. Старите ми любимци от детството винаги ще пазят специално място в библиотеката ми, но от новоизлизащите заглавия подбирам само най-приоритетните, къде поради липса на време, къде поради ограничението откъм финанси, пък и място вкъщи. И при все убийствената конкуренция, факт е, че изд. „Студио Арт Лайн” продължава да ме интригува истински с комиксите си и това говори доста. Сред хитовете, появили се около Панаира на книгата през декември са дългоочакваните „The Kong Crew 2” на Ерик Еренгел и „Блексед 3: Червена душа” на Хуан Диас Каналес и Хуанхо Гуарнидо, както и родното попълнение „Jack Eridon: Вуду” на Константин Витков – Титис. Не липсваха и няколко благинки от Marvel през предните месеци. И не ще и дума, че ще ви представим всичко от изброеното в бъдещите ревюта на „Книжни Криле”. Днес започваме с ударно с черно-бялата красота „The Kong Crew 2”.
Аз и Док се опитвахме да оправим поредната каша с времепространствения континуум. Бяхме се впуснали в търсене на едно похитено издание на „Grays Sports Almanac 1950-2000”, но Айнщайн ме перна с опашката си и разлях бутилката си с Pepsi Perfect право върху флъкс капаситора и… Озовахме се в друга година и с друг алманах в ръце. „ФантАstika 2016” (изд. „Студио Арт Лайн”) ни приветства в бъдещето!
До всички настоящи и бъдещи фенове на Брандън Сандерсън (бивши просто няма!) – ликувайте! Да, няма как да не ликуваме дружно, след като това е четвърто ревю за книга на Сандерсън в рамките на едва месец, но… така действат от „Студио Арт Лайн”. След „Отсенки от себе си” и „Оковите на скръбта”, от издателството се захващат с „възкресяването” на поредицата „Мъглороден”, този път от самото начало. Ако сте закъснели да се нахвърлите на първото българско издание на „Последната империя”, то сега имате прекрасната възможност да се сдобиете с новото, чиято атрактивна корица е илюстрирана от художника Тодор Христов.
Ако проведем анкета кое е първото заглавие, за което се сещате чувайки определението „българска класика за деца”, то вероятно на чело на класацията ще открием „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“ (1933). Романът на Елин Пелин е определян от мнозина като първото българско детско фентъзи и неизменно продължава да бъде част от учебната програма в родните училища, което води и до непрестанното преиздаване на произведението. Но издание като това на „Студио Арт Лайн” до сега не е имало, и то определено заслужава внимание и това си личи отдалеч – стига просто да зърнете илюстрациите на художничката Дияна Нанева.
