Съвсем скоро след излизането на „Зимни приказки” от изд. „Сиела” зарадваха растящия брой почитатели на Инид Блайтън у нас с превод на нови двадесет и пет истории. Събрани в прекрасния сборник „Вещици и магьосници”, тези приказки са пълни не само с вълшебства и митични създания, но и с тънко чувство за хумор, ненатрапчиви поуки и игриво остроумие.
На път сме да отбележим астрономическото лято, но това съвсем не ме спира да разтворя „Зимни приказки” на Инид Блайтън. Какво да се прави – миналата зима не стигнах до тази книга, а съвсем нямам търпение чак до следващата! Инид Блайтън е писателка, чието творчество винаги ме е интригувало. При все, че доста от родните читатели тепърва я откриват чрез новите томове с приказки от изд. „Сиела”, тя е едно от най-големите имена в западната детска литература и книгите й вероятно могат да бъдат открити в почти всеки дом в родната й Великобритания.
„Сказанията на Стрикса” том 5 е вече тук и ако все още не сте чули за периодичната антология от български фантастични разкази, то значи най-вероятно изобщо не се интересувате от този тип литература. А ако се интересувате – то едва ли имате нужда от дълъг увод и мога направо да пристъпя към съдържанието на новото попълнение към стабилната поредица на изд. „ИвиПет”.
За жалост, илюстрованите издания на „Народна младеж” вече са библиотечна рядкост, която трудно се намира, още повече пък в добре запазено състояние. Но ето, че от издателство „Миранда” се захванаха със задачата да върнат отново в печат приказните илюстрации на Либико Марайа. След цели десетилетия, „Дивите лебеди и други приказки” от Ханс Кристиан Андерсен и „Приключенията на Пинокио” от Карло Колоди се сдобиха с нови издания, чиято бели страници и аромат на прясно отпечатано мастило контрастират ярко с пожълтелите страници на запазените от едно време книжки. Последва ги и „Алиса в Страната на чудесата”, която за първи път излиза у нас с илюстрациите на Марайа. Бяхме готови да се обзаложим, че следващата книжна радост с логото на „Миранда” ще е „Алиса в Огледалния свят”, но… не щеш ли, ето ти изненада! Басните на Жан дьо Лафонтен с илюстрациите на Кремонини се завръщат почти половин век след последното си издание на български!
Има някои класически истории, които никога не ми омръзват и дори приветствам всяка нова тяхна интерпретация, която ми позволява да ги преживея отново по различен начин. Такава е например „Книга за джунглата”, а заедно с нея и още ред разкази от „бащата на Маугли”, бележитият Ръдиард Киплинг. Три от неговите обичани приказки се завръщат в ново, илюстровано издание на „Софт Прес”, за да запознаят младите читатели с безстрашната мангуста Рики-Тики-Тави, любопитното Слонче и самонадеяната Котка, която все пак ще потърси уют и покрив над главата си.
Хърбърт Уелс. Човекът, който отприщи нашествието на марсианците, отвори портите на времето, пусна Невидимия да се скита, връчи скалпела на доктор Моро и ни позволи да надзърнем в кристалното яйце. Писател с достъпен, динамичен и интригуващ стил и въображение, което е изпреварило не просто е изпреварило епохата си, но и е положило началото на нова такава. Осем негови творби са събрани в „Богът на динамото” (изд. „Гутенберг”) – истинска находка за феновете на класическата фантастика.
Днес ще ви представим едно пищно илюстровано издание на National Geographic, което ще ви завладее още със самото си заглавие. „Вечните арабски приказки: Истории за приключения, магия, любов и измяна” (изд. „Егмонт България”), съставена от Дона Джо Наполи, е не просто поредният привлекателен том с разказите на от „1001 нощ”. Освен самите приказки, в тази книга ще откриете и силно застъпен енциклопедичен елемент. Разказите на Шехеразада са съпроводени от информативни бележки, анотации и снимки, чрез които небивалите патила на Али Баба, Аладин и Синдбад придобиват нова за младите читатели дълбочина и по съвременен и достъпен начин биват разгледани в културен и исторически контекст. А прелестните илюстрации на Кристина Балит улавят духа на източния фолклор и превръщат страниците в истинска наслада за окото.
След като прочетох сборникът „Дяволиада”, реших да си направя маратон с класически хорър разкази и да имам свежо сравнение за позицията на родните автори сред световните такива. За целта продължих с една апетитна антология на ужасите, отново с логото на изд. „Millenium”. „Пясъчният човек” съдържа общо 16 страховити истории, които поставят рамо до рамо едни от най-големите имена на световната литература. Всеки един от включените разкази е от различен автор, а името на всеки един от включените автори неизменно буди респект. Басирам се, че не сте свикнали да виждате на едно място Оскар Уайлд и Стивън Кинг! Още
Нямах представа какво да очаквам от „Дяволиада”. Знаех само, че сборникът на изд. „Millenium” съдържа 28 разказа от български автори, написани преди повече от половин век, а жанрово историите залитат към ужаса и мистерията. Мислех си, че аз грабвам книгата, а всъщност скоро се оказа, че тя е грабнала мен!
Ако си падате по сборниците с родни фантастични разкази от поредицата „Сказанията на Стрикса”, но не ви се чака до излизането на следващия том, то от изд. „ИвиПет” имат книга, която остави у мен доста сходно усещане, пък макар и историите, включени в нея да са дело на един-единствен автор. Това е „В търсене” на Милен Колев – над 200 страници, изпълнени с богато жанрово разнообразие и още по-богато въображение.
