„Сбогом, дневнико!“ – Внимание! Тази книга не е за сухари!

„Сбогом, дневнико!” от Ненко Генов е съвременна история за неволите на един български петокласник, който започва годината в ново училище, но губи скъпия си телефон още в първия учебен ден. Докато се опитва да намери телефона си, без родителите му да разберат, авторът на дневника ще попадне в редица трудни ситуации. Но с помощта на малко джедайска мъдрост и без дори да търси в Google, ще разбере някои истини за важните неща, ще открие нови приятели… И може би ще се окаже, че животът без телефон не е толкова скучен и безсмислен – особено ако си водиш дневник.

Искате да научите повече? Очаквайте съвсем скоро специалния блог на „Сбогом, дневнико!“, който ще ви даде възможност да надникнете „зад кулисите“, да се запознаете с героите и да научите някои забавни факти за „Междузвездни войни“, туканите, екологията, праисторическите артефакти като телевизора и още…

Кой е Н.Е.Н.К.О. Г.Е.Н.О.В.?

Навремето Ненко Генов е бил ученик. После, вместо да се отърве, е продължил да учи – най-напред английска филология, а след това и кино режисура. Работил е няколко години в телевизията, но тъй като все още не са му поверили епизод на „Междузвездни войни”, в момента кротко се преструва на учител по английски. Живее в Полша със семейството си, където е и сценарист на няколко детски театрални постановки. „Сбогом, дневнико!” е първата му книга. Очаквайте я скоро!

Реклами

„Интервюто” от Николай Пеев

Повечето от вас вероятно знаят какво е да се явиш на интервю за работа. Човек се издокарва, репетира пред огледалото, проверява дали ръцете му не треперят…и накрая обикновено се надява да получи заветното обаждане, че е назначен. Понякога обаче нещата поемат в друга посока. Понякога те карат да занесеш куфарче, с чието съдържание не си запознат на странен тип в задимен гараж…или да отвлечеш някого…или да демонстрираш колко си бърз с оръжие в ръка…Понякога нещата просто не се оказват такива, каквито изглеждат.

След като „Денят на инвикта” се оказа една доста приятна изненада за почитателите на научната фантастика като мен определено чаках с интерес да видя какво ще последва от автора Николай Пеев. Е, за съжаление, това не беше дългоочакваното продължение. Но пък за щастие, е нещо свежо, на което почитателите на криминалните трилъри със сигурност ще се зарадват.

С „Интервюто”, Николай Пеев ни показва една по-различна страна на творчеството си – малко по-мрачна и сериозна, насочена към малко по-възрастна аудитория и малко по-близо до познатия ни свят.

„Безсмъртниците” от Клоуи Бенджамин

Предначертана ли е съдбата ни или сами избираме нейния път? Ако надникнем в собственото си бъдеще, какви последствия би имало това върху живота ни? Бихме ли могли да избягаме от предопределението или пък всички наши действия иронично биха довели до резултата, от който се боим? Трябва ли все още да се борим за предсказаното ни щастие, или успехът ще дойде от само себе си, със или без нашите усилия? Клоуи Бенджамин изследва тези въпроси в своя интригуващ роман „Безсмъртниците” (изд. „Егмонт България”)

„Времето отвътре“ от Хелън Дънбар

„Времето отвътре“ (изд. „AMG Publishing“) е една от онези книги, чиито сцени не ми излизат от главата дълго време след като съм приключила с четенето. Хелън Дънбар прекарва читателите си през тежки теми и довежда читателите си до истински катарзис, но не и преди да ги е прекарала през истинско емоционално стакато.

„Един от нас лъже” от Карън Макменъс

„Един от нас лъже” (изд. „Егмонт България”) е роман, който едва не подминах. Когато книгата излезе не ме грабна особено като концепция. Анотацията на съвременния Young Adult трилър на Карън Макменъс ми прозвуча твърде много като колаж от клишета, с които вече сме се сблъсквали на редица места. Добре, но ето, че „Един от нас лъже” се сдоби с номинация за наградата „Бисерче вълшебно” 2019 в категорията „Майстори” (т.е. тийн литература). Това провокира любопитството ми и ме накара все пак да дам шанс на книгата, за което определено не съжалявам.

„Книга на Праха, том 1: Малката лодка” от Филип Пулман

„Малката лодка” (изд. „Бард”) е голямото завръщане на Филип Пулман към света на „Тъмните му материи” – едновременно предистория на събитията от „Северното сияние” и въведение в новата трилогия, озаглавена „Книга на Праха”.

„Кой е излишен?” от Ник Стоун

„Кой е излишен?” (изд. „Егмонт България”) на Ник Стоун е една от онези книги, които задават трудни въпроси и не им предоставят ясни отговори. Чисто и просто, когато става дума за любов и приятелство, за същността на думата „семейство” извън класическия модел, за раса, сексуалност и т.н. лесни и ясни отговори няма. Смела история, която се опитва да докаже, че зад етикетите, които си поставяме едни на други, всички сме просто хора, търсещи щастие.

„Орденът на прокудените” от Яна Якимова

Герой, чийто дом и семейство са му били отнети. Забулено в тъмно минало и бъдеще, за което той ще трябва да се бори. „Орденът на прокудените” (изд. „Парадигма”) е амбициозно двутомно българско фентъзи, дело на ентусиазираната млада авторка Яна Якимова. А дали тя се е справила с предизвикателството? 

„Фантастични животни: Престъпленията на Гриндевалд” – оригинален сценарий от Дж. К. Роулинг

Няма как човек да не се вълнува, когато на хоризонта се зададе нова история от света на Хари Потър! И докато някога книгите бяха адаптирани като филми, сега филмите от серията „Фантастични животни” пристигат и в книжна форма, при това не като романизации, а в изчистения вид на оригинални сценарии. „Фантастични животни: Престъпленията на Гриндевалд” (изд. „Егмонт България”) е най-новата глава от магическата сага на Дж. К. Роулинг, която вече можете да добавите към колекцията си като разкошно книжно тяло с твърди корици и дизайн и илюстрации от MinaLima!

„Дневникът на един татко звероукротител” от Калоян Явашев

Човек трябва да може да погледне на живота от веселата му страна, дори когато нещата наоколо започват да загрубяват. Всъщност, особено тогава. А когато станеш родител, нещата загрубяват. Брутално и бързо и в повече отношения, отколкото човек си е представял. Как се справяме? Истината е, че понякога чисто и просто НЕ СЕ. И доста хора не си го признават. Но… не е ли уморително да крепиш няколко отрочета, да въртиш дом на ръба на абсолютния хаос и същевременно да се опитваш да представиш себе си и семейството си в някакъв изфабрикуван имидж, за да не разберат всички колко дяволски трудно е понякога? Уморително е, и още как! За щастие има и хора като Калоян Явашев, които не само не се страхуват да разкрият „жестоката истина” пред света, но и го правят със заразително чувство за хумор. „Дневникът на един татко звероукротител” (изд. „СофтПрес”) е освежаващ (и освобождаващ) поглед „зад кулисите” на родителството.