„Коралайн” от Нийл Геймън

Сигурно сте чували за „Коралайн”. Мрачно красивата стоп-моушън (или покадрова) анимация навремето ме накара да се втурна към кино салона, а от тогава са минали близо десет години, тъй че вероятно филмът се е въртял и по не една телевизия. Но дори и да сте го гледали няколко пъти, пак ви увещавам да не пропускате книгата, защото тя е едно по-различно и още по-настръхващо преживявате, което само въображението на макабричния маестро Нийл Геймън може да роди. А новото издание на „Бард” е повече от добър повод за наваксване.

Advertisements

„Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана“ от Джесика Таунсенд

„Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана“ (изд. „Бард”) беше заглавие, което нямаше как да пропусна. Трудно е да не съдиш за една книга по корицата, когато въпросната корица е така пищно красива и примамлива. А и факт, че младежкото фентъзи и героите с интригуващи имена определено са ми слабост. Ето защо дебютния роман на Джесика Таунсенд си беше повече от логичен избор, за който не съжалявам. Нещо повече – останах наистина доволен от щурите приключения на едно прокълнато младо момиче, решено да даде всичко от себе си, за да открие истинската си същност и да не бъде отъждествявана като черна овца до края на своя (май и без това очертаващ се кратък) живот.

„Янко и вълшебната книга” от Ангел Вълканов

С риск да прозвучи прекалено гръмко, ако трябва да представя сюжета на „Янко и вълшебната книга” в едно единствено изречение, то би било следното: „Оскар и розовата дама” на Ерик-Еманюел Шмит среща „Братята с лъвски сърца” на Астрид Линдгрен. И тъй като това са две книги, които наистина обожавам и препоръчвам горещо на мало и голямо, едва ли бих могъл да дам по-голям комплимент за младежкия фентъзи роман на Ангел Вълканов.

„Невероятният строго секретен дневник на Прасе” от Емер Стамп

„Невероятният строго секретен дневник на Прасе” – заглавието казва всичко! Емер Стамп е написал една от най-абсурдните и непретенциозни детски книги, не само в каталога на изд. „Дуо Дизайн”, но и на които съм попадал изобщо. В нея се говори за чесане по гърба, ядене на помия, пръцкане, зли пилета, коварни фермери и една задвижвана с метан тракета (за разнообразие това не е правописна грешка, става дума за ракета, сглобена с части на трактор). Изхвърлете граматиката през прозореца. И след като го направите – оставете прозореца широко отворен, нека се проветрява!

„Обичливко в Сънеландия” от Моника Атанасова, с илюстрации от Марияна Крумова

Издателство „ИвиПет”, което доскоро асоциирахме с нова българска фантастика и фентъзи наскоро ни зарадва с една извънредно симпатична книжка, но този път насочена към по-малките читатели. Писателката Моника Атанасова и художничката Марияна Крумова ни запознават с едно смело петгодишно момче с добро сърце, което ще срещне цял куп нови приятели и ще преживее небивали и вълшебни приключения в страната на сънищата имечтите. „Обичливко в Сънеландия” е приказен роман за съвременните деца, но в него няма ни помен от злодеи, битки или злободневни конфликти. Без зли магьосници и огнедишащи дракони! Но не и без интрига и опасности. Сънеландия и нейните обитатели са застрашени и дори Обичливко не е в състояние да се справи съвсем сам с надвисналата опасност.

„Принцеса Деа и феята Олеле” от Елена Гогова

Една ентусиазирана майка от Бургас се захваща с писане. Мотивира я раждането на първата й рожба, а резултатът е едно изпълнено с приключения и много фантасмагории детско фентъзи. „Принцеса Деа и феята Олеле” (изд. „Либра Скорп”) е заглавието на този дебютен роман-приказка на Елена Гогова, в който никога не се знае какви вълшебства могат да се случат в следващата глава.

„Момчето, което отвлече дядо си” от Андреас Щайнхьофел, с илюстрации от Неле Палмтаг

Ако Фредрик Бакман пишеше за деца, то „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ щеше да се казва „Момчето, което отвлече дядо си”. Харесах си автора още когато попаднах на детско-юношеския му детективски роман “Покровителят на крадците”. После съзрях името му и върху плакатите на няколко немски семейни филми, които имах щастието да гледам на една панорама на европейското детско кино. Но истината е, че „Момчето, което отвлече дядо си” (изд. „Прозорец”) е най-трогателната, нежна и по детски поетична история на Андреас Щайнхьофел, с която съм се сблъсквал.

„Майлс и Найлс 2. Положението се влошава” от Мак Барнет и Джори Джон

Обикновено никой не обича положението да се влошава. Но случая с втората книга за пакостниците Майлс и Найлс е изключение! Тъкмо вече бях започнал да си мисля, че май продължението на майтапчийския детски роман на Мак Барнет и Джори Джон започва да се бави подозрително дълго и от издателство „Сиела” прогониха опасенията ми със свежоотпечатан превод на „Майлс и Найлс 2. Положението се влошава”. Няма и съмнение, дългоочакваното завръщане на двамата свежари си е повече от добър повод за всички палавници да изневерят на себе си, да дадат почивка на топките, колелата, басейните (и дори телефоните!) и да прекарат горещия летен ден в четене!

„Оковите на скръбта” от Брандън Сандерсън

Прекарвам си лятната ваканция на моя лична all inclusive почивка! Не ми трябват петзвездни хотели, нито пък барман, подхвърлящ шейкъра в непосредствена близост до шезлонгите на басейна. Всичко, от което имам нужда е удобна пейка под зелената сянка на градския парк, близкото магазинче с промоцията „фреш + кафе” и, най-ключовата част, последната книга на Брандън Сандерсън! „Оковите на скръбта”, свежо издадена от „Студио Арт Лайн” е суперувлекателното продължение на „Отсенки от себе си”, задължителна за всички почитатели на поредицата „Мъглороден” и стопроцентова радост за всеки жанров фен!

„Отсенки от себе си” от Брандън Сандерсън

„Мъглороден” – поредицата, която спечели на Брандън Сандерсън не само легиони от фенове, но и привилегията да продължи „Колелото на Времето“ след смъртта на Робърт Джордан. След като от „Бард” завършиха оригиналната трилогия и издадоха четвъртата книга, „Сплавта на закона”, на почитателите на „Mistborn” им се наложи да чакат шест дълги години, за да прочетат продължението. А когато то най-накрая се появи на български… изненада! „Студио Арт Лайн” бяха придобили правата върху творчеството на Сандерсън и успяха да довършат втората трилогия с „Отсенки от себе си” и наскоро появилата се „Оковите на скръбта”.