„Сказанията на стрикса, Том 1” – нов сборник с български фантастични разкази

След като миналата година дадоха заслужен шанс на фентъзи творчеството на Кръстю Мушкаров и издадоха неговия роман-сборник „Сълзите на дракона”, сега от изд. „ИвиПет” ни зарадваха с ново жанрово четиво. „Сказанията на стрикса, Том 1” е сборник за български научно-фантастични и фентъзи разкази, чиято амбиция е да положи началото на периодичен тримесечник. Дай Боже начинанието да потръгне и да получи подкрепата на българските читатели на фантастична литература. За нас ще бъде радост и удоволствие да отразяваме редовно подобни издания, демонстриращи таланта и разнородните стилове на ентусиазирани български писатели. Но до тогава… нека видим какво се крие в том първи от „Сказанията на стрикса”.

Read more

Advertisements

„Да опожаряваш е наслада” от Рей Бредбъри – сборник с разкази, предшестващи „451 градуса по Фаренхайт”

Рей Бредбъри е име, което винаги изричам със смес от благоговение и носталгия. Благоговение, защото към такъв титаничен талант не мога да изпитвам нищо друго, освен дълбоко уважение и възхищение. Носталгия, защото тя е една от основните теми, залегнали в творчеството му, а и защото същото това творчество неизменно предизвиква у мен носталгични спомени. Книгите на Бредбъри ме връщат във времето, когато открих този автор като малко момче. В летните дни, когато по една или друга причина не карахме велосипедите си на село и не се щурахме из дворове и улици, ровех из ухаещата на старост библиотечка в антрето у баба и дядо. Там имаше немалко от томчетата на библиотека „Галактика”, които аз просто хващах и отварях за да намеря нещичко за себе си, а кориците и заглавията ми даваха само най-бегло обещание за съдържанието. И така открих някои автори, за които с ентусиазъм исках да разкажа на всички наоколо и малко ме дразнеше фактът, че за другите май моите открития съвсем не бяха новост и посрещаха разпалените ми разкази с усмивка. Горе-долу по същото време се запознах с Рей Бредбъри и почти лично – той редовно се появяваше на екрана, когато по телевизията се завъртя „Театърът на Рей Бредбъри”. Ненадминат илюзионист на думите, той кара словото да оживее, а заедно с него оживяват марсианци, вампири и динозаври, циркът идва в града или пък настъпва Хелоуин. С годините за мен очарованието на неговите разкази и романи не само, че не е отслабнало, то се разпалва все повече и повече. А като стана дума за разпалване… Обект на днешното ревю е „Да опожаряваш е наслада” – сборник с разкази, предшестващи „451 градуса по Фаренхайт”, част от поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на изд. „Бард”. Read more

„Кървави песни. Хрониките на Чистника и Шепичката“ от Димитър Цолов

Ако сте фенове на Конан Варварина няма как да не обичате изд. „Изток-Запад”. Именно те издадоха класическите фентъзи истории на Робърт Хауърд в два прекрасни, илюстрирани тома. А сега, до тях от същото издателство гордо застава една нова книга, сходна по жанр, сходна по дух, но… българска! „Кървави песни” на Димитър Цолов е събитие в родното фентъзи, което не искате да пропускате.

Read more

„16 страховити истории“ от Робърт Шекли

Имам навика да редувам по-обемните фентъзи и сай-фай книги с нещо по-леко и разтоварващо, а ако ми попадне под ръка някой сборник с разкази – още по-добре! Кратките форми са едновременно бързи за четене и разнообразни откъм стил и сюжети. Винаги, когато ми се прииска нещо неочаквано или разнородно откъм концепции най-доброто решение е да посегна към някоя компилация от кратки истории. А когато те са от майстор като Робърт Шекли, то подхождам с особено високи очаквания!
Read more

„Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини” от Лозинка Йорданова

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнем в света на народните приказки! Свят на неродени моми и царски синове, на златни момичета и звездочели юнаци. В него отново ни отвежда Лозинка Йорданова, този път със своята книга „Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини”, издадена като част от фолклорната детска поредица на изд. „Емас”. Един прекрасен том, в който поука и приключения вървят ръка за ръка, а сладкодумието на авторката се лее като жива вода.

Read more

„Семейство Мейзга” от Риго Бела

Навремето, когато все още имахме „телевизор с копчета”, а не с дистанционно, се чудех и маех: „Защо са му на човек осем бутона за осем канала, когато всъщност са ти нужни само два – един за телевизията и един за видеото?”. Под „телевизия” разбирайте БТ, което по-късно стана БНТ. Е, още по-късно се появи и истинска културна революция, която ми отвинти главата – „Ефир 2”, който ми разкри тайната, че всъщност е възможно да има повече от един телевизионен канал, но това е друга история… Та, телевизорът с копчетата беше мой пръв приятел, дори съм бягал от детската градина, за да се върна вкъщи за някой епизод на „Плодчетата”, „Мишел Ваян” или „Костенурките нинджа”. Всички деца ги знаеха, и възрастните също. Всъщност цяла България гледаше едно и също, всичките деца дебнехме с нетърпение финала на „Телевизионен справочник”, та да дойде ред на „Лека нощ деца”, възрастните си сверяваха часовника с „По света и у нас”, братовчедите ми са чакали до тъмно да свърши „Панорама”, за да гледат „Студио Х”, а на мен ми се плачеше всеки път, когато проспивах „Седморката на Блейк”. От ония години са останали някои лафове, така често употребявани, че направо са се превърнали в част от осемдесетарската народопсихология на българина. „Майтап бе, Уили” и „Няма проблеми” от „АЛФ”, „Яба-даба-ду!” от „Семейство Флинтстоун”, и… „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, разбира се, от „Семейство Мейзга”. Унгарският анимационен сериал си е абсолютен ретро култ и за това свидетелства фактът, че аз вече бях „второ поколение зрител”, защото в ранното ми детство родителите ми вече добре познаваха героите. Освен това, всички махленски кучета, които не се казваха Ласи или Бенджи се казваха Бльоки, а се сещам и за поне две-три котки, които се казваха Мафия. Ами „Емзеперикс, братче мило, обади се”? Кой ти е мислел, че след четвърт век ще се поздравявам с родата по Skype със същите тия думи! Родителите ми пък използват фразата „Включ прев” всеки път, когато им се иска да разберат бебешкия език на пълзящите си внучета. Тъй! След това обширно и носталгично въведение, мисля че вече няма нужда да обяснявам защо всички посрещаме с такъв небивал ентусиазъм и вълнение новото издание на „Лист” „Семейство Мейзга” от Риго Бела!

Read more

„Приказките на господин Кабода” от Елена Алексиева

„Приказките на господин Кабода” (изд. „Факел Експрес”) от Елена Алексиева действително съдържа приказки, но не какви да е. Подобно на приказките на Андерсен и Оскар Уайлд, и тези на господин Кабода са специални. От онзи вид приказки, които докосват дълбоко както слушащите ги деца, така и четящите ги възрастни.

Read more

„Приказки за чудатите” от Рансъм Ригс, с илюстрации от Ендрю Дейвидсън

Трилогията за Дома на мис Перигрин за чудати деца може и да е завършена, но това не значи, че Рансъм Ригс няма още истории за разказване, с които да зарадва многобройните фенове на този фантастичния свят на Чудатите. А ето ги и тези истории! Сборникът „Приказки за чудатите” (изд. „Бард“) е съставен лично от невидимия Милърд и е събрал в себе си невероятни истории, легенди, градски фолклор, които чудатите деца сигурно си разказват с шепот край огъня от поколения.

Read more

„Ние, врабчетата“, „Малки жабешки истории“ и „Шарена черга“ – детското творчество на Йордан Радичков

Драги ми господине, ако следиш блога ни, то със сигурност знаеш, че точно преди месец започнахме серия от ежедневни ревюта на български автори по случай Деня на народните будители. Успяхме да поддържаме темпото през целия ноември и днес, за своеобразно затваряне на цикъла сме ви запазили нещо наистина специално. Един будител с главно „Б”. Той съвсем не се нуждае от представяне, а каквото и да кажем за книгите му – все ще е малко. Днес издателство „Нике” се е заело с мисията да популяризира творчеството му и да го направи достъпно за всички читатели. А ние пък ще се спрем на детските му книги. Това е той – плетачът на шарени черги, хроникьорът на жабешки истории и гласът на всички врабчета. Негово величество Йордан Радичков.

Read more

„Човекът, който търси” – сборник с разкази от Светослав Славчев, Антон Дончев, Любен Дилов, Димитър Пеев и др.

Днешното ревю на „Книжни Криле” от поредицата статии за книги на български автори, с които честваме Деня на будителите е посветено на научната фантастика. А писателите-фантасти винаги са били едни от най-будните умове, своего рода пророци, взиращи се в бъдещето на човечеството. Шестнадесет разказа роден ретро сайфай ви очакват в юбилейното издание на сборника „Човекът, който търси” (изд. „Лексикон”).

Read more