Ако си падате по сборниците с родни фантастични разкази от поредицата „Сказанията на Стрикса”, но не ви се чака до излизането на следващия том, то от изд. „ИвиПет” имат книга, която остави у мен доста сходно усещане, пък макар и историите, включени в нея да са дело на един-единствен автор. Това е „В търсене” на Милен Колев – над 200 страници, изпълнени с богато жанрово разнообразие и още по-богато въображение.
Сборник с кратки творби на уникалния Тери Пратчет! Съдържание, което е идеално както за дългогодишните почитатели на един от най-големите майстори на фантастичното перо, така за хора, които винаги са искали да се запознаят с творчеството му, но изправени пред десетките романи от Света на Диска, не са знаели от къде да започнат. Това е „Примигване на екрана”! Прекрасна колекция от разкази, обхващащи различни периоди от творчеството на Пратчет – както ранните години, така и по-уверените, в които маестрото вече е напипал разпознаваемия си стил и продължава да се гъбарка, както с всичко на света, за което можете да се сетите, така и със… самия себе си. Изданието идва с логото на „Сиела”, в първокласен превод от Светлана Комогорова-Комата.
„Пенрик – магьосникът от Шалион” (изд. „Бард”) е първото ми пътешестви в Света на Петимата богове, създаден от Лоис Макмастър Бюджолд. Имал съм неблагоразумието някак си да пропусна награждаваната с Хюго, Локус и Небюла фентъзи трилогия за Шалион, но след шестте прекрасни новели, включени в този сборник, се надявам в най-скоро време да проправя тази грешка.
Как хем да завършиш една сага, хем тя да продължи? Как хем да си „починеш” от размазващо епичната развръзка на финала, хем да не оставяш любимата поредица? На помощ идват ПРИДРУЖАВАЩИТЕ книги – онези новели и сборници с разкази, които развиват вселената на основната поредица с някои по-маловажни, но не по-малко забавни за четене истории, които да удължат удоволствието и да ви позволят да прекарате още време в компанията на любимите си герои, без задължително да препрочитате серията отначало. Да не говорим, че когато основната ти серия е от цели девет книги, трудно се намира време за тяхното препрочитане. Да, вече сте се досетили – отново ще говорим за „Скълдъгъри Плезънт” на Дерек Ланди! Този път обаче хронологията не е така последователна, защото фокусът е върху книга 8.5: „Апокалипсата ме хвана”.
2018 беше много силна година за изд. „ИвиПет”, което бързо се превърна в един от най-големите поддръжници на съвременното българско фентъзи. Освен на няколкото самостоятелни романа, на „Книжни Криле” редовно отразяваме и периодично излизащите томове на „Сказанията на Стрикса”. Да пускаш на пазара на всеки три месеца нов сборник с качествени и изключително разнородни фентъзи разкази едва ли е лека задача, но за сметка на това пък хората, които са се захванали с нея я вършат с истинска жар. Новият том 4 е поредното доказателство! Поздравления за Петьо Русинов и неговата чета от таланти на фантастичната литература. В малко под 200 страници са успели да се съберат цели седем произведения, които демонстрират стиловия и идеен потенциал на родната жанрова сцена.
Обичате Дж. Р. Р. Толкин, но вече сте (пре)прочели всичко негово, което е било издадено у нас? Мечтаете си за нови приключения из пределите на Средната земя? Именно там ни отвежда отново майсторското перо на един обичан български писател. Любомир Николов-Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“, развива вълшебната вселена на Толкин. И го прави с много талант, вдъхновение и почит към оригинала. В това ще се убедите от всяка страница на „Сивият път. Част I: Наследникът” и „Забравени сказания” (изд. „Изток-Запад”).
Спомням си, когато преди време художникът Петър Станимиров пусна в социалните мрежи една от своите илюстрации, изобразяваща кобра, плъзнала се току що плъзнала се през прага на някаква къща. Предположението ми веднага бе, че идва ред на Ръдиард Киплинг да се присъедини към Колекция „Върхове” на изд. „Изток-Запад”. Вече предвкусвах поредния прекрасно илюстриран луксозен том, в който щях да си припомня приключенията на Рики-Тики-Тави и останалите класически разкази за обитателите на индийската фаунана. Оказах се прав, но… не напълно. „Това е един нов и непознат за мен Киплинг” – предупреди ме Петър Станимиров, и се оказа напълно прав. „Клеймото на звяра” е сборник с общо осемнадесет жанрово разнообразни разказа на този класик, които ще разширят и обогатят представите ви за неговото творчество.
Сещате ли се за поговорката „с един куршум, два заека”? Тя не важи за Кен Лиу и неговия разказ „Хартиената менажерия” – първото литературно произведение в историята, спечелило наградите „Небюла“, „Хюго“ и „Уърлд Фентъзи“ в една и съща година. Та, зайците станаха три. Но кой ти ли ги брои. Прицелът, както и перото на Кен Лиу са безпогрешни. „Хартиената менажерия и другия разкази“ (изд. „Еуниката”) съдържа творби, носители на общо 21 награди и номинации. А историите са впечатляваща демонстрация на интелигентно въображение и изтънчено езиково майсторство. Силно препоръчително, ако не и задължително четиво, далеч не само за феновете на фентъзито и научната фантастика.
Syfy вече изстреляха пилотния епизод на сериала „Nightflyers”. 2093 година космически екипаж е на път да установи контакт с извънземни форми на живот, но мисията им поема по фатална траектория, когато на борда на кораба „Нощен летец” започват серия от странни и кървави инциденти. Липсват само Сигорни Уийвър и Сам Нийл. За сметка на това пък си имаме Джордж Р. Р. Мартин, чиято новела със същото заглавие е послужила като основа на сериала. „Нощен летец” излиза на български от изд. „Бард”, под формата на сборник, в който освен описания до момента сай фай трилър ви очакват още няколко апетитни творби от автора на култовото фентъзи „Игра на тронове“.
Сериалът „Разказът на прислужницата” подтикна повишен интерес към творчеството на Маргарет Атууд и след като от „Orange Books” издадоха едноименния роман, послужил за основа на хитовите епизоди, отново същото издателство ни зарадва със сборникът „Каменното ложе. Девет лукави истории”, с чудесен превод от Надежда Розова. Красноречивото заглавие обаче не загатва, че Атууд преплита историите си в една обща мрежа от сюжети, в които освен непредвидимото и фантастичното с пълна сила участва и чисто човешкото, както в неговата възвишена същност, така и в най-низките му измерения.
