„Писмата на Биатриш“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

Точно завърших „Луната на Жуана“, а ето, че се потопих веднага в следващата книгата на Мария Тереза Майя Гонзалеш. Тя отново е от каталога на изд. „Светулка 44“, отново дължим благодарности на Маргарита Дренска за превода от португалски и… отново се оказа епистоларен роман. Но май трябваше да се досетя за това още от заглавието. „Писмата на Биатриш“ отново показва грижата, която тази писателка изпитва към младата аудитория, както и разбирането, мъдростта и усета, с който тя се отнася към техните проблеми. Четиринадесетгодишната Биатриш пише до баща си, който внезапно е напуснал живота на момичето. Биатриш е останала на грижите на майка си, а майка ѝ… на нейните. Сега, година по-късно, Биатриш излива чувствата и преживяванията си в тези писма, опитвайки се да разбере живота, в който ѝ се е наложило да нагази неочаквано бързо.

„Луната на Жуана“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

„Луната на Жуана“ е книгата, с която изд. „Светулка 44“ и преводачката Маргарита Дренска представиха за първи път творчеството на забележителната Мария Тереза Майя Гонзалеш. Сюжетът е представен под формата на серия писма, които младата Жуана пише до своята приятелка Марта. Но по пощата отговор от Марта така и не идва. Защото Марта вече не е между живите. И Жуана прекрасно знае това, но писането на дневник ѝ се вижда като нещо, което човек прави сам за себе си. А момичето не е готово да се прости със своята приятелка… Тя отчаяно иска да запази спомена за нея жив. Жуана живее със своята скръб от загубата, търси себе си и се изправя пред още множество житейски перипетии… Но дали наркотиците ще победят демоните на тийнейджърката или ще я запратят в още по-дълбока бездна?

„Пазачът на плажа“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

„Пазачът на плажа“ е поредната кратка, но красива и изпълнена със смисъл книга на португалската писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш, която имам удоволствието да прочета благодарение на изд. „Светулка 44“ и преводачката Маргарита Дренска. Произведение за малки и големи, „Пазачът на плажа“ разказва за необичайното приятелство между две души от различни поколения и с различен произход. Една писателка, бягаща от фалша и забързания ритъм на големия град търси спокойствие и вдъхновение в усамотена къща край морския бряг. Едно проницателно и прямо до болка хлапе, което се е сприятелило с природата наоколо, навлиза внезапно и почти безцеремонно в живота ѝ. Какви ли уроци ще научат двамата един от друг и дали обичайните роли няма да бъдат разменени? Възможно ли е ние, възрастните, да научим повече от децата, отколкото те от нас?

„Пътуване към себе си“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

Когато попаднах за първи път на книга от португалската писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш нямах представа какво да очаквам. Името на авторката все още не ми говореше нищо. Издателство „Светулка 44“ също не ми беше познато. Корицата беше по-скоро загатваща, отколкото даваща ясна представа за жанра или пък към каква аудитория е насочена книгата. Информацията на български в интернет беше абсолютно нулева. (За част от книгите на писателката не открих дори анотация или корица!) И така, реших, че е крайно време някой да разбули мистерията и да сподели впечатления. А след прочита, впечатленията бяха наистина позитивни. Въпросната книга бе озаглавена „Гашпар и Мариана“, но всичко, казано дотук за нея с пълна сила се отнася и за следващите истории от Мария Тереза Майя Гонзалеш, които прочетох – „Приятна ваканция, Мигел!“, „Очилата на вълшебника“… Разликата беше само, че макар и всяка следваща история да беше нова, вече знаех, че мога да очаквам четивото да съдържа няколко ключови съставки, а именно – мелодрама, загриженост и топло, сърдечно човеколюбие. Същите съставки открих и в „Пътуване към себе си“.

„Очилата на вълшебника“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

„Очилата на вълшебника“ (изд. „Светулка 44“) е заглавие, което събужда очаквания и асоциации. Някои вероятно биха посегнали към книгата, очаквайки тя да ги отведе във фентъзи свят на магии и митични създания. Аз пък се сетих за „Чудният вълшебник от Оз“. Сетих се за зелените очила, които всички посетители на Изумрудения град задължително трябва да си сложат, преди да прекрачат портите на града. И за загадката дали наистина градът е бляскав и богат, или това е един от триковете на хитроумния мним вълшебник. Оказва се, че асоциацията ми всъщност не е била чак толкова далеч от сърцевината на книгата. Дали триковете са достатъчни, за да направят трудното ежедневие шарено и пъстро? Или всъщност вложите намерение, грижа и любов, превръщат тези трикове в истинска магия? В „Очилата на вълшебника“ известната португалска писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш („Приятна ваканция, Мигел!“, „Гашпар и Мариана“ и др.) ни среща с едно десетгодишно момиче и нейното семейство, чието единство постепенно се пропуква. Дали всеотдайният баща-фокусник ще успее да предпази децата си от бурите, или те са неминуема част от порастването?

„Приятна ваканция, Мигел!“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

Познавате ли книгите на Мария Тереза Майя Гонзалеш? Макар, че на български има издадени редица заглавия на португалската писателка, те май остават незабелязани от доста читатели. А това е наистина жалко, както вече се убедих, прочитайки няколко нейни книги. Днес съм решил да ви споделя впечатленията си от нейната повест „Приятна ваканция, Мигел!“ (изд. „Светулка 44“, превод: Маргарита Дренска). Запознайте се с Мигел. Той е нацупен 15-годишен тийнейджър от големия град. Родителите му са разведени. Майка му е създала ново семейство далеч от него, а баща му май е на път да направи същото. Той поема на меден месец до Бразилия с новата си съпруга, а Мигел… Той не е включен в плановете. Момчето е поверено на грижите на леля си Мег, известна повече като „лудата ирландка“. Мигел се озовава в дълбоката провинция, в компанията на една ексцентрична, пенсионирана ветеринарна лекарка. Но леля Мег съвсем не е отшелник. Тя се грижи за множество изоставени, изгубени и ранени животни, най-вече кучета. При това не е сама в делото си. Дали Мигел ще успее да се впише на това съвършено ново и различно място? И иска ли всъщност да го направи? В началото на сюжета, заглавието „Приятна ваканция, Мигел!“ звучи като едва ли не саркастично пожелание. Но накрая ще се окаже, че това действително е била най-хубавата ваканция в живота на тийнейджъра. Едно лято, което ще го научи на много и ще го промени завинаги.

„Случки с Исус – моят съученик и приятел“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

След като прочетох „Гашпар и Мариана“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш, осъзнах, че ми се иска да прочета още нещо от тази до скоро непозната за мен португалска писателка. С любопитство посегнах към друга нейна кратка книга за подрастващи – „Случки с Исус – моят съученик и приятел“, отново преведена от Маргарита Дренска и издадена от изд. „Светулка 44“. Както предполага самото заглавие, религиозният елемент присъства неизменно във всяка глава, но той далеч от църковните догми и е примесен със собственото ни съвремие. Резултатът е любопитна смесица от притча и повест за днешния живот в училище.

„Гашпар и Мариана“ от Мария Тереза Майя Гонзалеш

Понякога най-радостните и най-съкрушителните мигове вървят ръка за ръка. „Гашпар и Мариана“ (изд. „Светулка 44“) е кратък роман от популярната португалска детско-юношеска писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш. Но не оставяйте обема на книгата или пък наличието на илюстрации да ви заблудят. Като всяка истински добра проза, „Гашпар и Мариана“ е книга, готова да докосне читателите от всички възрасти. С поетичната си проза и многопластовото си повествование, това литературно произведение ще ви накара да съпреживеете една сърцераздирателна история за приятелството на две търсещи топлина деца, отчаяно вкопчили се едно в друго.

Гашпар расте без баща. Мъжките фигури в живота му са рибарите от крайбрежното португалско селце, което той и майка му наричат свой дом. Сутрин преди училище Гашпар обича да се отбива към пристана и да помага на приятеля си Финкау да разтоварва улова си, а в замяна често получава дребна риба и раци. Ех, да можеше и учителката да преподава като Финкау – сладкодумно, за морето, китовете, морските звезди… Но уви, в класната стая май не е място за Гашпар. Добре, че са неколцината му приятели и гледката през прозореца, иначе учебните дни щяха да са нетърпими.

След училище обаче Гашпар не тича с другарите си след топката. Той отива право в дома на своята приятелка Мариана. Незрящото момиче опознава света с върховете на пръстите си и от разказите на Гашпар. И точно както Гашпар, Мариана също расте без баща. Защото там, където свършва морето, започва небето. Мариана страда по загубата на баба си Бия, която сега е на небето и жадува да се срещне отново с нея час по-скоро, но с присъщата за децата невинност и наивност, момиченцето не осъзнава пълния смисъл на тези думи.

Историята се разгръща плавно, случка след случка. Мария Тереза Майя Гонзалеш рисува една реалистична, вярна на живота картина, в която възрастните живеят в своя свят, често откъснати от дома, дистанцирани от децата си, пленници на собствените си грижи, демони и несбъднати мечти. Преследвани от миналото си, те не съумяват да изградят бъдещето, а жестоката цена за това бива заплатена от собствените им синове и дъщери.

„Гашпар и Мариана“ е едновременно красива и тъжна книга, нежна, но и безкомпромисна. В нея се говори за грижите на уж безгрижните детски дни, говори се за приятелството, загубата, болката и надеждата. Черно-белите илюстрации, които й придават усещане за детска литература са дело на Крищина Малакиаш, а преводът от португалски е на Маргарита Дренска.