„Историята на доктор Дулитъл“ е една от любимите ми детски книги. Класиката на Хю Лофтинг поставя началото на мащабна поредица, която така и никога не е била издавана у нас в пълния си вид. Сърдечният чудак, способен да разговаря с животните е герой на над дузина книги, от които у нас през годините излизат едва шест. Дали някога ще видим пълната колекция и на българки език? Това не знам. Знам обаче, че оригиналният първи роман има прелестно ново издание от издателство „Лист“, с превъзходна корица и божествени илюстрации от Люба Халева и нов превод от английски от Стефан Радев. Същински книжен празник!
„Омагьосаната гора“ и „Снежната царкиня“ от Фани Пейчева са две от ония книги, за които човек изпитва искрена благодарност към издателството, което ги е реализирало. В случая, това е изд. „Лист“, които са се специализирали в откриването на любопитни литературни артефакти, за което свидетелства и награждаваната им поредица „Детски шедьоври от велики писатели”, която освен че представя малко познати произведения на световни класици, дава и поле за изява на едни от най-добрите съвременни български художници и илюстратори. Подобен е подходът и към гореспоменатите два приказни сборника, съдържащи прелестни, но уви – непознати дори за българските читатели истории. „Омагьосаната гора“ и „Снежната царкиня“ са две луксозни и красиво оформени книги, майсторски илюстрирани от художничката София Попйорданова, които най-накрая привличат вниманието на родната аудитория върху творчеството на една безкрайно талантлива разказвачка на приказки, която уви, не е получила приживе признанието, което безспорно заслужава. Сладкодумието на Фани Пейчева е удивително и омайващо за читатели от всички възрасти, а авторските ѝ приказки представят вечната битка правдата и кривдата, между доброто и злото, и са естествено продължение на традициите, положени от славянската митология и българския фолклор.
Базирана на истории от руския фолклор, „Приказка за цар Салтан, за неговия син княз Гвидон и за прекрасната Царкиня-Лебед“ от Александър Сергеевич Пушкин владее сърцата и въображението на читатели от цял свят вече близо две столетия. Приказката за престолонаследника-изгнаник, който се завръща в родината, за да си върне това, което по право му принадлежи се завръща отново, с класическия превод на Тодор Харманджиев от 1951 година. Сега „Приказка за цар Салтан“ вече е част и от книжната поредица „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист“. А художникът Пенко Гелев е превърнал новото издание в едно от най-изкусно илюстрираните, които приказката някога е виждала!
„Закъснели рози за Лазар Голдман“ от Анриета Жекова беше един от най-вълнуващите и любопитни текстове, които прочетох миналата година в „Литературен вестник“. „Алиса в Страната на чудесата“ е една от най-любимите ми детски книги, обожавам игривия нонсенс и енигматичните препратки на Луис Карол, които едновременно искрено забавляват, но и дават такова богато поле за изследване и интерпретация. За първи път прочетох книгата като дете именно в прекрасния превод на Лазар Голдман, но никога не си бях задавал въпроса кой е този човек, върху какво още е работил, защо не знаем почти нищо за него, каква е съдбата му… За щастие, Анриета Жекова е открила отговорите на всички тези незададени въпроси, а те са тъй интересни, че сами по себе си биха могли да бъдат обект на книга. Скоро след направените разкрития от изд. „Лист“ ни зарадваха с ново издание на въпросния превод, като за първи път от десетилетия насам за него са платени дължимите авторски права. Красивото преиздание, което ще изкуши и родители с млади читатели вкъщи, и почитатели и колекционери на Алиса, идва с нова корица и оригиналните илюстрации на Джон Тениъл.
„Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев! Ей, това е книга, майка му стара! Симфония, казвам ви, ангелска песен, спусната от небето… Честна дума, няма шменти-капели! Чета и се смея, после плача, после пак се смея… А малко са тия книги, които с такава лекота предизвикват и двете, които да ти говорят по такъв едновременно съвсем непринуден и проницателно дълбок начин. Поклон до земята за изд. „Лист“, благодарение на които държа в ръцете си „Едно време в „Овча купел“ повече от половин век след нейното излизане, този път заедно с текстовете на песните на Кръстьо Станишев от емблематичия мюзикъл „Баща ми, бояджията“ и с оформление и корица Милена Вълнарова.
Дори и да не сте любител на котките (чували сме, че имало и такива), ще ви е изключително трудно да устоите на невинния чар на „Мог забраваната“ – класическа героиня от творчеството на детската писателка и илюстраторка Джудит Кер. Спомняте си Мог, нали? Вече ви разказахме за първата история за тази пухкава, добронамерена и крайно дезориентирана душица. Тя се появи и на български преди време, с логото на изд. „Лист“ и с прекрасен превод от поетесата Мария Донева. Всъщност, с прекрасен ДВОЕН превод, тъй като освен придържащия се към оригинала текст, отпечатан в книгата, получихме и втори, римуван такъв, публикуван на блога на Мария Донева. (Виждате ли колко вдъхновяващо действа чарът на Мог?) Тъкмо навреме за Коледа пък се появява и втората книга от поредицата – „Коледата на Мог“. Не по-малко смешни и едновременно с това умилителни приключения ни очакват и тук. Плюс обилни дози носталгичен празничен уют. Уви, всичко, което ние приемаме за празнично и приказно предизвиква истинско недоумение у горкичката Мог, така че гаранция – отново ще се забърка някоя каша! И нали е време за подаръци… Мария Донева и този път ни е подарила два превода – и в проза, и в стих. Кога за последно сте имали удоволствието да преживеете една и съща книга по два различни начина?
Обичам издателство „Лист”! Няма как да не ги обичам след това разкошно родно издание на култовата картинна книга / комикс „В нощната кухня” на небезизвестния Морис Сендак. Да, вярно, вече видяхме у нас „При дивите неща” в чуден превод от Стефан Русинов. И се надявах от все сърце, че българските читатели ще я приемат добре и че ще я последват други. Но май и в най-смелите си мечти не си бях представял, че втората книга на Сендак в България ще е именно любимата ми „В нощната кухня”. И как няма да ми е любима? Та този красив, съновен наратив в картинки е едновременно 100% Сендак, с цялата му артистична чудатост и свободомислие, и поклон пред пионера на комиксите и анимацията, негово величество Уинзор МакКей, бащата на Малкия Немо. „В нощната кухня” е прелестна книга, която ценителите няма да пропуснат.
Красива принцеса, зъл дракон, търси се юнак… Кралят е обещал ръката на дъщеря си и половината кралство. Приказка, стара като света. Всички знаем как ще завърши, нали? Сватба, три дни яли, пили и се веселили, и заживели честити до края на дните си. Или пък не? „Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке е едно от най-любопитните и провокиращи размисъл произведения, намерили място в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Красивите илюстрации на Анжела Минкова наистина подхождат на авторовия стил и предразполагат към една класическа приказка… Но финалът хвърля ръкавица на всичко класическо, карайки читатели от всички възрасти да се замислят за персонажите отвъд двуизмерните, вече клиширани архетипи на красавица, чудовище и герой.
„Еха, тези двамата са като Томек и Белю Пушилката на млади години!” – точно това си казах, когато видях тези две „Момчета” на Антон П. Чехов, които наскоро се присъединиха към колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Не бях чел публикувания за първи път през 1902 година разказ, не бях чел и анотацията на книгата дори, с други думи – нямах никаква представа от сюжета… Но се оказа, че асоциацията, която е събудила в мен корицата на Алисия Санча не би могла да бъде по-точна! Е, не бях познал само кой автор точно беше вдъхновил младия господин Чечевицин да се превърне в Монтигомо Ястребовия нокът. Явно това не е бил нито Алфред Шклярски, нито Джек Лондон. „А вие чели ли сте Майн Рид?”
Благодарение на изд. „Лист” съвсем неотдавна емблематичната британска илюстраторка и авторка на детски книги Джудит Кер най-накрая достигна и до българските читатели със своята незабравима „Мог забраваната” – картинна история за патилата на една котка и нейното семейство. А ето, че на български се появява и другата голяма класика на Джудит Кер, в която пък идва ред да се запознаем и с още една голяма котка. Ама наистина… МНОГО голяма! И при все, че апетитът ѝ е огромен, струва си да я поканите вкъщи. „Тигърът, който дойде на чай” е истинска класика, която заслужава място във всяка домашна детска библиотека.
knijnikrile.wordpress.com 