„Необикновените приключения на Аладар Мейзга“ на Бела Риго

Кое е най-култовото анимационно семейство от телевизията? Флинтстоун? Джетсън? Симпсън? Мечтайте си! Не и по тези географски ширини! А ако култовите фрази „Братче мило, обади се!” и „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!” не ви говорят нищо, то явно сте се родили прекалено късно и имате много за наваксване! Е, няма страшно, от издателство „Лист” ще ви помогнат. Семейство Мейзга може и от години да не са се появявали в родния ефир, но затова пък присъстват в книжарниците с вече втора книжка – „Необикновените приключения на Аладар Мейзга”, включ прев: Юлия Крумова.

„Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат, с илюстрации от Капка Кънева

Ако следите ревютата ни, то вече сигурно сте забелязали, че не пропускаме книжка от отличената с наградата „Христо Г. Данов” поредица „Детски шедьоври от велики писатели”. Къде тогава е Силвия Плат, ще попитате. Къде е „Кухнята на госпожа Черешова”? Ами… ето я! В превод на Стефан Русинов и с абсолютно уникалните илюстрации на Капка Кънева! И сякаш това не е напълно достатъчно, „Кухнята на госпожа Черешова” всъщност представлява три книжки в една корица!

„Пердето на бавачката Лъгтън” от Вирджиния Улф, с илюстрациите на Свобода Цекова

Ето, че и втората от двете детски приказки на Вирджиния Улф видя българско издание, при това какво. В превод на Иглика Василева и с илюстрациите на Свобода Цекова, „Пердето на бавачката Лъгтън” е пълноправно попълнение към поредицата на издателство „Лист” „Детски шедьоври от велики писатели” и прекрасно ще допълни колекциите на читателите, които вече са се насладили на „Вдовицата и папагалът”.

„Прекрасната Касандра” от Джейн Остин

Книжните куриози и литературните любопитности никога не свършват с изд. „Лист”. Тяхната вече добре известна поредица „Детски шедьоври от велики писатели” е носител на тазгодишната награда „Христо Г. Данов” в категорията „Издание за деца”. На „Книжни Криле” продължаваме да ви разказваме за включените в серията заглавия и днес е ред на нейно величество Джейн Остин и един от нейните най-ранни писателски опити, който е достигнал до нас през вековете – „Прекрасната Касандра”.

„Гаргите от Белокруша“ от Олдъс Хъксли, с илюстрации от Ина Христова

Прекрасна нова книга от автора на „Прекрасният нов свят”, „Гаргите от Белокруша“ е поредното изненадващо и артистично поднесено заглавие в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Единствената запазена детска приказка на Олдъс Хъксли излиза за първи път на български език, илюстрирана от Ина Христова и в поетичен превод от Зорница Христова.

„Слонът и пеперудът” от Е. Е. Къмингс

Човек никога не знае с какво ще продължи поредицата на изд. „Лист” „Детски шедьоври от велики писатели”. Това, което знае обаче е следното – подборът на заглавията е изненадващ и нестандартен, а към превода и илюстрациите се подхожда с особено внимание и усет. „Слонът и пеперудът” на Е. Е. Къмингс, преведена от Владимир Молев и нарисувана от Юлиян Табаков, не прави изключение. Това е сборник с четири чудновати и нежни истории, написани от Къмингс за дъщеря му и внука му.

„Двата трамвая” от Осип Манделщам

В поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели” от издателство „Лист” нееднократно са ни представяли творчеството на големи и добре познати имена от световната детска (и не само детска) литература. Мери Шели, Марк Твен, Джеймс Джойси, Гъртруд Стайн… Виж, с руския поет Осип Манделщам не се бях срещала допреди да продупча билета си за „Двата трамвая”.

„Щаствилия принц” от Оскар Уайлд

„Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч. Всички много му се възхищаваха.”

Ето, че и Оскар Уайлд се присъедини към поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. С нов превод и нови илюстрации, сега читателите могат да преживеят отново вечната история за „Щастливия принц” чрез едно по-различно и много красиво издание.

„Семейство Мейзга” от Риго Бела

Навремето, когато все още имахме „телевизор с копчета”, а не с дистанционно, се чудех и маех: „Защо са му на човек осем бутона за осем канала, когато всъщност са ти нужни само два – един за телевизията и един за видеото?”. Под „телевизия” разбирайте БТ, което по-късно стана БНТ. Е, още по-късно се появи и истинска културна революция, която ми отвинти главата – „Ефир 2”, който ми разкри тайната, че всъщност е възможно да има повече от един телевизионен канал, но това е друга история… Та, телевизорът с копчетата беше мой пръв приятел, дори съм бягал от детската градина, за да се върна вкъщи за някой епизод на „Плодчетата”, „Мишел Ваян” или „Костенурките нинджа”. Всички деца ги знаеха, и възрастните също. Всъщност цяла България гледаше едно и също, всичките деца дебнехме с нетърпение финала на „Телевизионен справочник”, та да дойде ред на „Лека нощ деца”, възрастните си сверяваха часовника с „По света и у нас”, братовчедите ми са чакали до тъмно да свърши „Панорама”, за да гледат „Студио Х”, а на мен ми се плачеше всеки път, когато проспивах „Седморката на Блейк”. От ония години са останали някои лафове, така често употребявани, че направо са се превърнали в част от осемдесетарската народопсихология на българина. „Майтап бе, Уили” и „Няма проблеми” от „АЛФ”, „Яба-даба-ду!” от „Семейство Флинтстоун”, и… „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, разбира се, от „Семейство Мейзга”. Унгарският анимационен сериал си е абсолютен ретро култ и за това свидетелства фактът, че аз вече бях „второ поколение зрител”, защото в ранното ми детство родителите ми вече добре познаваха героите. Освен това, всички махленски кучета, които не се казваха Ласи или Бенджи се казваха Бльоки, а се сещам и за поне две-три котки, които се казваха Мафия. Ами „Емзеперикс, братче мило, обади се”? Кой ти е мислел, че след четвърт век ще се поздравявам с родата по Skype със същите тия думи! Родителите ми пък използват фразата „Включ прев” всеки път, когато им се иска да разберат бебешкия език на пълзящите си внучета. Тъй! След това обширно и носталгично въведение, мисля че вече няма нужда да обяснявам защо всички посрещаме с такъв небивал ентусиазъм и вълнение новото издание на „Лист” „Семейство Мейзга” от Риго Бела!

„Бяла приказка” от Валери Петров, с илюстрации от Милена Вълнарова

Бяхме сигурни, че е само въпрос на време и някой български автор да се присъедини към световните имена, включени в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”. Мери Шели, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Даниил Хармс, Гъртруд Стайн, Марк Твен, Анатол Франс… Кой роден писател би могъл да се нареди до такива автори по-добре от класика Валери Петров? 40 години след своята първа публикация, „Бяла приказка”, първата от така обичаните “Пет приказки” на Валери Петров, излиза отново, този път самостоятелно и с възхитителни илюстрации от Милена Вълнарова.