„Земното кълбо се върти”, и то понякога с такава скорост, че всичките точки, тирета и запетайки да се разхвърчат из дълбините на космоса! Новото предложение на издателство „Лист” от серията „Детски шедьоври от велики писатели” ще хвърли в ужас и потрес всеки педант на пунктуацията, но тук (д)ефектът е напълно целенасочен. Грабвайте книжката на Гертруд и гарантирано ще си глътнете граматиката!
Вирджиния Улф никога не е била сред любимите ми писатели. Така става, когато някой професор, влюбен в творчеството на даден автор те бомбардира с библиографията му в продължение на цял семестър. Четенето по задължение е лошо нещо. Все си търсех повод най-накрая да се помиря с майката на модернизма и да се престраша отново да посегна към нещо нейно и ето, че и това стана. Благодарение на издателство „Лист” наскоро разлистих „Вдовицата и папагалът”, част от поредицата „Детски шедь6оври от велики писатели”.
Винаги съм си знаел, че Марк Твен е чешит, и все пак неговия „Съвет към малките момичета” успя да ме хване неподготвен. И да, верно, че нито съм малък, нито пък съм момиченце, но не можах да устоя на новото заглавие на издателство „Лист” от серията „Детски шедьоври на велики писатели”. Пригответе се за зевзеклък от класа!
Под въпрос е дали поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” се харесва повече на малките читатели или пък на заклетите библиофили. Серията от малко познати (а понякога дори и апокрифни) приказни произведения на иначе всеизвестни и бележити автори бързо се превърна в истинско явление. След Джеймс Джойс и Мери Шели, сега идва ред на френския нобелов лауреат Жaк Aнaтoл Фрaнcoa Tибo, подписал своята „Пчелица” с псевдонима Анатол Франс. Изданието на „Лист” предизвика истински фурор и сред ценителите на илюстрацията, защото именно заради него 93-годишният художник Любен Зидаров хвана отново четката.
Казват, че една картина казва повече от хиляда думи. След „Къщата на улица Манго” (изд. „Лист”) вече не съм убеден, че тази максима е напълно вярна. Сандра Сиснерос рисува с думи, и то така, че всяка от главите в книгата й (а те наистина често са под хиляда думи) създава по-осезаем, по-истински и по-жив образ на живота, от колкото би могла да улови която и да е четка или фотообектив.
Някой там, в издателство „Лист”, явно се изживява като своеобразен литературен Индиана Джоунс! След като се погрижиха до българския читател да достигне „Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс, сега „Лист” продължават поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” с друга изненадваща (и едва ли не апокрифна) история, открита из стари ръкописи и прашасали документи. От авторката на „Франкенщайн, или новият Прометей“ до нас достига една красива детска приказка, която ще ви заплени.
Великите писатели явно си падат по котки. Факт! От „Автентичната котка” на Тери Пратчет до „Популярна книга за котките от Стария опосум” на Т. С. Елиът, никога не е ясно кога някой автор от тежката категория ще реши да се отдаде на нещо, което спокойно може да се чете и от децата. И все пак, очаквали ли сте това точно от Джеймс Джойс? И ние сме изненадани, но ето именно че от автора на литературното предизвикателство „Одисей” идва една прекрасна книжка, лека като котешка стъпка и релаксираща като мъркащ в скута ви котарак. „Котаракът и дяволът” е неустоимо ново предложение на младото, но вече любимо издателство „Лист”.
Днес ще поговорим за една специална история, която е дебют за Поли Фейбър и едно от първите заглавия, с които ни зарадваха от новото издателство „Лист”. „Манго и Бамбам, съвсем не-прасе” е въплътила в себе си същността на приятелството, уловена в думи и илюстрации и поднесена под формата на прекрасна, топла и затрогваща детска книга. И то такава, която всъщност съвсем откровено можем да препоръчаме и на всички тези, които са оставили детството зад гърба си, но охотно биха се завърнали там, поне за около 144 страници.
