В поредицата си „Детски шедьоври от велики писатели” от издателство „Лист” нееднократно са ни представяли творчеството на големи и добре познати имена от световната детска (и не само детска) литература. Мери Шели, Марк Твен, Джеймс Джойси, Гъртруд Стайн… Виж, с руския поет Осип Манделщам не се бях срещала допреди да продупча билета си за „Двата трамвая”.
„Високо над града, върху стройна колона се издигаше статуята на Щастливия принц. Той целият беше покрит с тънки листа от чисто злато, за очи имаше два ярки сапфира и голям червен рубин блестеше върху дръжката на неговия меч. Всички много му се възхищаваха.”
Ето, че и Оскар Уайлд се присъедини към поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. С нов превод и нови илюстрации, сега читателите могат да преживеят отново вечната история за „Щастливия принц” чрез едно по-различно и много красиво издание.
Навремето, когато все още имахме „телевизор с копчета”, а не с дистанционно, се чудех и маех: „Защо са му на човек осем бутона за осем канала, когато всъщност са ти нужни само два – един за телевизията и един за видеото?”. Под „телевизия” разбирайте БТ, което по-късно стана БНТ. Е, още по-късно се появи и истинска културна революция, която ми отвинти главата – „Ефир 2”, който ми разкри тайната, че всъщност е възможно да има повече от един телевизионен канал, но това е друга история… Та, телевизорът с копчетата беше мой пръв приятел, дори съм бягал от детската градина, за да се върна вкъщи за някой епизод на „Плодчетата”, „Мишел Ваян” или „Костенурките нинджа”. Всички деца ги знаеха, и възрастните също. Всъщност цяла България гледаше едно и също, всичките деца дебнехме с нетърпение финала на „Телевизионен справочник”, та да дойде ред на „Лека нощ деца”, възрастните си сверяваха часовника с „По света и у нас”, братовчедите ми са чакали до тъмно да свърши „Панорама”, за да гледат „Студио Х”, а на мен ми се плачеше всеки път, когато проспивах „Седморката на Блейк”. От ония години са останали някои лафове, така често употребявани, че направо са се превърнали в част от осемдесетарската народопсихология на българина. „Майтап бе, Уили” и „Няма проблеми” от „АЛФ”, „Яба-даба-ду!” от „Семейство Флинтстоун”, и… „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, разбира се, от „Семейство Мейзга”. Унгарският анимационен сериал си е абсолютен ретро култ и за това свидетелства фактът, че аз вече бях „второ поколение зрител”, защото в ранното ми детство родителите ми вече добре познаваха героите. Освен това, всички махленски кучета, които не се казваха Ласи или Бенджи се казваха Бльоки, а се сещам и за поне две-три котки, които се казваха Мафия. Ами „Емзеперикс, братче мило, обади се”? Кой ти е мислел, че след четвърт век ще се поздравявам с родата по Skype със същите тия думи! Родителите ми пък използват фразата „Включ прев” всеки път, когато им се иска да разберат бебешкия език на пълзящите си внучета. Тъй! След това обширно и носталгично въведение, мисля че вече няма нужда да обяснявам защо всички посрещаме с такъв небивал ентусиазъм и вълнение новото издание на „Лист” „Семейство Мейзга” от Риго Бела!
Бяхме сигурни, че е само въпрос на време и някой български автор да се присъедини към световните имена, включени в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”. Мери Шели, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Даниил Хармс, Гъртруд Стайн, Марк Твен, Анатол Франс… Кой роден писател би могъл да се нареди до такива автори по-добре от класика Валери Петров? 40 години след своята първа публикация, „Бяла приказка”, първата от така обичаните “Пет приказки” на Валери Петров, излиза отново, този път самостоятелно и с възхитителни илюстрации от Милена Вълнарова.
През изминалата година поредицата „Детски шедьоври на велики писатели” на издателство „Лист” се превърна в истинско явление по родните книжарници. И как иначе! Любопитни и често почти неизвестни текстове плюс големи имена, не само на авторите, но и на илюстраторите на книжките, изпипани преводи и художествено оформление… С всички тези качества може да се похвали и седмото заглавие от серията – „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” от руския маестро на абсурда Даниил Хармс. А като става дума за летене, ние от „Книжни Криле” сме винаги на линия! Нямаме нужда нито от гид, нито от карта – Бойко Ламбовски се е погрижил всички да говорят на български, а художникът Дамян Дамянов вече ни е нарисувал цялото незабравимо пътешествие!
„Земното кълбо се върти”, и то понякога с такава скорост, че всичките точки, тирета и запетайки да се разхвърчат из дълбините на космоса! Новото предложение на издателство „Лист” от серията „Детски шедьоври от велики писатели” ще хвърли в ужас и потрес всеки педант на пунктуацията, но тук (д)ефектът е напълно целенасочен. Грабвайте книжката на Гертруд и гарантирано ще си глътнете граматиката!
Вирджиния Улф никога не е била сред любимите ми писатели. Така става, когато някой професор, влюбен в творчеството на даден автор те бомбардира с библиографията му в продължение на цял семестър. Четенето по задължение е лошо нещо. Все си търсех повод най-накрая да се помиря с майката на модернизма и да се престраша отново да посегна към нещо нейно и ето, че и това стана. Благодарение на издателство „Лист” наскоро разлистих „Вдовицата и папагалът”, част от поредицата „Детски шедь6оври от велики писатели”.
Винаги съм си знаел, че Марк Твен е чешит, и все пак неговия „Съвет към малките момичета” успя да ме хване неподготвен. И да, верно, че нито съм малък, нито пък съм момиченце, но не можах да устоя на новото заглавие на издателство „Лист” от серията „Детски шедьоври на велики писатели”. Пригответе се за зевзеклък от класа!
Под въпрос е дали поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” се харесва повече на малките читатели или пък на заклетите библиофили. Серията от малко познати (а понякога дори и апокрифни) приказни произведения на иначе всеизвестни и бележити автори бързо се превърна в истинско явление. След Джеймс Джойс и Мери Шели, сега идва ред на френския нобелов лауреат Жaк Aнaтoл Фрaнcoa Tибo, подписал своята „Пчелица” с псевдонима Анатол Франс. Изданието на „Лист” предизвика истински фурор и сред ценителите на илюстрацията, защото именно заради него 93-годишният художник Любен Зидаров хвана отново четката.
Казват, че една картина казва повече от хиляда думи. След „Къщата на улица Манго” (изд. „Лист”) вече не съм убеден, че тази максима е напълно вярна. Сандра Сиснерос рисува с думи, и то така, че всяка от главите в книгата й (а те наистина често са под хиляда думи) създава по-осезаем, по-истински и по-жив образ на живота, от колкото би могла да улови която и да е четка или фотообектив.
