„Алиса в Страната на чудесата“ от Луис Карол, с оригиналните илюстрации на Джон Тениъл и в превод от Лазар Голдман

„Закъснели рози за Лазар Голдман“ от Анриета Жекова беше един от най-вълнуващите и любопитни текстове, които прочетох миналата година в „Литературен вестник“. „Алиса в Страната на чудесата“ е една от най-любимите ми детски книги, обожавам игривия нонсенс и енигматичните препратки на Луис Карол, които едновременно искрено забавляват, но и дават такова богато поле за изследване и интерпретация. За първи път прочетох книгата като дете именно в прекрасния превод на Лазар Голдман, но никога не си бях задавал въпроса кой е този човек, върху какво още е работил, защо не знаем почти нищо за него, каква е съдбата му… За щастие, Анриета Жекова е открила отговорите на всички тези незададени въпроси, а те са тъй интересни, че сами по себе си биха могли да бъдат обект на книга. Скоро след направените разкрития от изд. „Лист“ ни зарадваха с ново издание на въпросния превод, като за първи път от десетилетия насам за него са платени дължимите авторски права. Красивото преиздание, което ще изкуши и родители с млади читатели вкъщи, и почитатели и колекционери на Алиса, идва с нова корица и оригиналните илюстрации на Джон Тениъл.

„Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев

„Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев! Ей, това е книга, майка му стара! Симфония, казвам ви, ангелска песен, спусната от небето… Честна дума, няма шменти-капели! Чета и се смея, после плача, после пак се смея… А малко са тия книги, които с такава лекота предизвикват и двете, които да ти говорят по такъв едновременно съвсем непринуден и проницателно дълбок начин. Поклон до земята за изд. „Лист“, благодарение на които държа в ръцете си „Едно време в „Овча купел“ повече от половин век след нейното излизане, този път заедно с текстовете на песните на Кръстьо Станишев от емблематичия мюзикъл „Баща ми, бояджията“ и с оформление и корица Милена Вълнарова.

„Коледата на Мог“ от Джудит Кер

Дори и да не сте любител на котките (чували сме, че имало и такива), ще ви е изключително трудно да устоите на невинния чар на „Мог забраваната“ – класическа героиня от творчеството на детската писателка и илюстраторка Джудит Кер. Спомняте си Мог, нали? Вече ви разказахме за първата история за тази пухкава, добронамерена и крайно дезориентирана душица. Тя се появи и на български преди време, с логото на изд. „Лист“ и с прекрасен превод от поетесата Мария Донева. Всъщност, с прекрасен ДВОЕН превод, тъй като освен придържащия се към оригинала текст, отпечатан в книгата, получихме и втори, римуван такъв, публикуван на блога на Мария Донева. (Виждате ли колко вдъхновяващо действа чарът на Мог?) Тъкмо навреме за Коледа пък се появява и втората книга от поредицата – „Коледата на Мог“. Не по-малко смешни и едновременно с това умилителни приключения ни очакват и тук. Плюс обилни дози носталгичен празничен уют. Уви, всичко, което ние приемаме за празнично и приказно предизвиква истинско недоумение у горкичката Мог, така че гаранция – отново ще се забърка някоя каша! И нали е време за подаръци… Мария Донева и този път ни е подарила два превода – и в проза, и в стих. Кога за последно сте имали удоволствието да преживеете една и съща книга по два различни начина?

„В нощната кухня” от Морис Сендак

Обичам издателство „Лист”! Няма как да не ги обичам след това разкошно родно издание на култовата картинна книга / комикс „В нощната кухня” на небезизвестния Морис Сендак. Да, вярно, вече видяхме у нас „При дивите неща” в чуден превод от Стефан Русинов. И се надявах от все сърце, че българските читатели ще я приемат добре и че ще я последват други. Но май и в най-смелите си мечти не си бях представял, че втората книга на Сендак в България ще е именно любимата ми „В нощната кухня”. И как няма да ми е любима? Та този красив, съновен наратив в картинки е едновременно 100% Сендак, с цялата му артистична чудатост и свободомислие, и поклон пред пионера на комиксите и анимацията, негово величество Уинзор МакКей, бащата на Малкия Немо. „В нощната кухня” е прелестна книга, която ценителите няма да пропуснат.

„Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке, с илюстрации от Анжела Минкова

Красива принцеса, зъл дракон, търси се юнак… Кралят е обещал ръката на дъщеря си и половината кралство. Приказка, стара като света. Всички знаем как ще завърши, нали? Сватба, три дни яли, пили и се веселили, и заживели честити до края на дните си. Или пък не? „Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке е едно от най-любопитните и провокиращи размисъл произведения, намерили място в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Красивите илюстрации на Анжела Минкова наистина подхождат на авторовия стил и предразполагат към една класическа приказка… Но финалът хвърля ръкавица на всичко класическо, карайки читатели от всички възрасти да се замислят за персонажите отвъд двуизмерните, вече клиширани архетипи на красавица, чудовище и герой.

„Момчета” от Антон Павлович Чехов, с илюстрации от Алисия Санча

„Еха, тези двамата са като Томек и Белю Пушилката на млади години!” – точно това си казах, когато видях тези две „Момчета” на Антон П. Чехов, които наскоро се присъединиха към колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Не бях чел публикувания за първи път през 1902 година разказ, не бях чел и анотацията на книгата дори, с други думи – нямах никаква представа от сюжета… Но се оказа, че асоциацията, която е събудила в мен корицата на Алисия Санча не би могла да бъде по-точна! Е, не бях познал само кой автор точно беше вдъхновил младия господин Чечевицин да се превърне в Монтигомо Ястребовия нокът. Явно това не е бил нито Алфред Шклярски, нито Джек Лондон. „А вие чели ли сте Майн Рид?”

„Тигърът, който дойде на чай” от Джудит Кер

Благодарение на изд. „Лист” съвсем неотдавна емблематичната британска илюстраторка и авторка на детски книги Джудит Кер най-накрая достигна и до българските читатели със своята незабравима „Мог забраваната” – картинна история за патилата на една котка и нейното семейство. А ето, че на български се появява и другата голяма класика на Джудит Кер, в която пък идва ред да се запознаем и с още една голяма котка. Ама наистина… МНОГО голяма! И при все, че апетитът ѝ е огромен, струва си да я поканите вкъщи. „Тигърът, който дойде на чай” е истинска класика, която заслужава място във всяка домашна детска библиотека.

„Слонът и домашният котарак” от Йосиф Бродски, с илюстрации от Дамян Дамянов

Носител на Нобелова награда за литература увековечава любимите си котки в стихове. Не ви се вярва? Звучи като скалъпено заглавие от жълтата преса, така ли? Прочетете тогава най-новото попълнение в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”. „Слонът и Маруся” и „Самсон – домашният котарак” от руско-американския поет Йосиф Бродски излизат на български в сборното издание „Слонът и домашният котарак”, в превод от Бойко Ламбовски и с илюстрации от Дамян Дамянов. Насладете се на двете римувани обяснения в любов към котешкия род, поднесени на родните читатели от дуото погрижило се за прекрасното звучене и вид на „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” от Даниил Хармс.

„Три приказки” от Умберто Еко, с илюстрации от Еудженио Карми

Не всички „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист” излизат с характерните формат и оформление, познати от едноименната награждавана книжна поредица. Наскоро в това ни убеди „Дървото на желанията” от Уилям Фокнър, с илюстрации от Калина Мухова. Сега пък до нея се нарежда една друга книга, която е едновременно философска и по детски наивна, авангардна, но и интуитивно разбираема. Сивота и пъстрота, цинична реалност и човеколюбива надежда за бъдещето се сблъскват в тези „Три приказки” на италианския писател Умберто Еко, който се превърна в жив класик преди да ни напусне през 2016 година. Луксозното издание за читатели от всички възрасти е илюстрирано от любимия художник на Еко – Еудженио Карми.

„Дървото на желанията” от Уилям Фокнър, с илюстрации от Калина Мухова

Какво откриваме най-неочаквано в библиографията на Уилям Фокнър, нобелист, двукратен носител на „Пулицър” и един от най-големите американски класици? Детска книга! „Дървото на желанията” била подарък за 8-годишно момиченце, дъщеря на бъдещата му съпруга. Дали авторът е подозирал, че един ден поучителната му приказка ще бъде издадена и ще представлява своеобразна литературна рядкост, предизвикваща любопитството на възрастните и усмивките на децата? Дори и да му е минало през ума, то едва ли е подозирал, че почти век по-късно „Дървото на желанията” ще бъде издадена в далечна България с прелестните илюстрации на Калина Мухова? А логото върху корицата, разбира се, е това на изд. „Лист” – специалисти в подбирането на „Детски шедьоври от велики писатели”.