„Коледата на Мог“ от Джудит Кер

Дори и да не сте любител на котките (чували сме, че имало и такива), ще ви е изключително трудно да устоите на невинния чар на „Мог забраваната“ – класическа героиня от творчеството на детската писателка и илюстраторка Джудит Кер. Спомняте си Мог, нали? Вече ви разказахме за първата история за тази пухкава, добронамерена и крайно дезориентирана душица. Тя се появи и на български преди време, с логото на изд. „Лист“ и с прекрасен превод от поетесата Мария Донева. Всъщност, с прекрасен ДВОЕН превод, тъй като освен придържащия се към оригинала текст, отпечатан в книгата, получихме и втори, римуван такъв, публикуван на блога на Мария Донева. (Виждате ли колко вдъхновяващо действа чарът на Мог?) Тъкмо навреме за Коледа пък се появява и втората книга от поредицата – „Коледата на Мог“. Не по-малко смешни и едновременно с това умилителни приключения ни очакват и тук. Плюс обилни дози носталгичен празничен уют. Уви, всичко, което ние приемаме за празнично и приказно предизвиква истинско недоумение у горкичката Мог, така че гаранция – отново ще се забърка някоя каша! И нали е време за подаръци… Мария Донева и този път ни е подарила два превода – и в проза, и в стих. Кога за последно сте имали удоволствието да преживеете една и съща книга по два различни начина?

„В нощната кухня” от Морис Сендак

Обичам издателство „Лист”! Няма как да не ги обичам след това разкошно родно издание на култовата картинна книга / комикс „В нощната кухня” на небезизвестния Морис Сендак. Да, вярно, вече видяхме у нас „При дивите неща” в чуден превод от Стефан Русинов. И се надявах от все сърце, че българските читатели ще я приемат добре и че ще я последват други. Но май и в най-смелите си мечти не си бях представял, че втората книга на Сендак в България ще е именно любимата ми „В нощната кухня”. И как няма да ми е любима? Та този красив, съновен наратив в картинки е едновременно 100% Сендак, с цялата му артистична чудатост и свободомислие, и поклон пред пионера на комиксите и анимацията, негово величество Уинзор МакКей, бащата на Малкия Немо. „В нощната кухня” е прелестна книга, която ценителите няма да пропуснат.

„Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке, с илюстрации от Анжела Минкова

Красива принцеса, зъл дракон, търси се юнак… Кралят е обещал ръката на дъщеря си и половината кралство. Приказка, стара като света. Всички знаем как ще завърши, нали? Сватба, три дни яли, пили и се веселили, и заживели честити до края на дните си. Или пък не? „Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке е едно от най-любопитните и провокиращи размисъл произведения, намерили място в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Красивите илюстрации на Анжела Минкова наистина подхождат на авторовия стил и предразполагат към една класическа приказка… Но финалът хвърля ръкавица на всичко класическо, карайки читатели от всички възрасти да се замислят за персонажите отвъд двуизмерните, вече клиширани архетипи на красавица, чудовище и герой.

„Момчета” от Антон Павлович Чехов, с илюстрации от Алисия Санча

„Еха, тези двамата са като Томек и Белю Пушилката на млади години!” – точно това си казах, когато видях тези две „Момчета” на Антон П. Чехов, които наскоро се присъединиха към колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист”. Не бях чел публикувания за първи път през 1902 година разказ, не бях чел и анотацията на книгата дори, с други думи – нямах никаква представа от сюжета… Но се оказа, че асоциацията, която е събудила в мен корицата на Алисия Санча не би могла да бъде по-точна! Е, не бях познал само кой автор точно беше вдъхновил младия господин Чечевицин да се превърне в Монтигомо Ястребовия нокът. Явно това не е бил нито Алфред Шклярски, нито Джек Лондон. „А вие чели ли сте Майн Рид?”

„Тигърът, който дойде на чай” от Джудит Кер

Благодарение на изд. „Лист” съвсем неотдавна емблематичната британска илюстраторка и авторка на детски книги Джудит Кер най-накрая достигна и до българските читатели със своята незабравима „Мог забраваната” – картинна история за патилата на една котка и нейното семейство. А ето, че на български се появява и другата голяма класика на Джудит Кер, в която пък идва ред да се запознаем и с още една голяма котка. Ама наистина… МНОГО голяма! И при все, че апетитът ѝ е огромен, струва си да я поканите вкъщи. „Тигърът, който дойде на чай” е истинска класика, която заслужава място във всяка домашна детска библиотека.

„Слонът и домашният котарак” от Йосиф Бродски, с илюстрации от Дамян Дамянов

Носител на Нобелова награда за литература увековечава любимите си котки в стихове. Не ви се вярва? Звучи като скалъпено заглавие от жълтата преса, така ли? Прочетете тогава най-новото попълнение в колекцията „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”. „Слонът и Маруся” и „Самсон – домашният котарак” от руско-американския поет Йосиф Бродски излизат на български в сборното издание „Слонът и домашният котарак”, в превод от Бойко Ламбовски и с илюстрации от Дамян Дамянов. Насладете се на двете римувани обяснения в любов към котешкия род, поднесени на родните читатели от дуото погрижило се за прекрасното звучене и вид на „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” от Даниил Хармс.

„Три приказки” от Умберто Еко, с илюстрации от Еудженио Карми

Не всички „Детски шедьоври от велики писатели” на изд. „Лист” излизат с характерните формат и оформление, познати от едноименната награждавана книжна поредица. Наскоро в това ни убеди „Дървото на желанията” от Уилям Фокнър, с илюстрации от Калина Мухова. Сега пък до нея се нарежда една друга книга, която е едновременно философска и по детски наивна, авангардна, но и интуитивно разбираема. Сивота и пъстрота, цинична реалност и човеколюбива надежда за бъдещето се сблъскват в тези „Три приказки” на италианския писател Умберто Еко, който се превърна в жив класик преди да ни напусне през 2016 година. Луксозното издание за читатели от всички възрасти е илюстрирано от любимия художник на Еко – Еудженио Карми.

„Дървото на желанията” от Уилям Фокнър, с илюстрации от Калина Мухова

Какво откриваме най-неочаквано в библиографията на Уилям Фокнър, нобелист, двукратен носител на „Пулицър” и един от най-големите американски класици? Детска книга! „Дървото на желанията” била подарък за 8-годишно момиченце, дъщеря на бъдещата му съпруга. Дали авторът е подозирал, че един ден поучителната му приказка ще бъде издадена и ще представлява своеобразна литературна рядкост, предизвикваща любопитството на възрастните и усмивките на децата? Дори и да му е минало през ума, то едва ли е подозирал, че почти век по-късно „Дървото на желанията” ще бъде издадена в далечна България с прелестните илюстрации на Калина Мухова? А логото върху корицата, разбира се, е това на изд. „Лист” – специалисти в подбирането на „Детски шедьоври от велики писатели”.

„Мог забраваната” от Джудит Кер

Знаете ли коя е поредната книжна радост, която ни споходи благодарение на изд. „Лист”? „Мог забраваната” е култова класика на британската детска литература, която наскоро отпразнува своята петдесета годишнина. Именно с тази книга  Джудит Кер поставя начало на обичаната от всички поредица за неудачите и приключенията на една най-обикновена котка и нейните стопани, семейство Томас. Известната писателка и илюстраторка ни напусна през 2019 година на преклонната възраст от 95 години, но книгите й продължават да носят радост по света, а вече и на български език. Как от обикновеното ежедневие става умилителна книга? Как прозаичното се превръща в приказка? до голяма степен базира персонажите и дома им на собствения си семеен живот, а прототипът на Мог е гальовна котка, която обичала да стои с гушена в скута на художничката, докато тя рисува.

„Манго и Бамбам: Малка тапирска беда” от Поли Фейбър, с илюстрации от Клара Вулайъми

Има нещо невероятно чаровно в необичайното приятелство между момиченце и тапир! А когато това умилително приятелство идва под формата на трогателно-хумористичните истории на Поли Фейбъл и чудно стилизираните илюстрации на Клара Вулайъми, нима може да се чуди човек, че всички очакваме с отворени обятия всяка следваща книжка от поредицата за Манго и Бамбам на изд. „Лист”? Този път обаче тапирите стават два, което увеличава пропорционално не само забавлението за нас, читателите, но и неприятностите за любимите ни герои! Дали тази „Малка тапирска беда” е наистина толкова малка?