„Дедпул убива Дедпул” от Бън и Еспин

Ако си падате по Дедпул – това може би не е комиксът за вас. Никой не обича да гледа как любимите му герои умират, нали? От друга страна, ако си падате по Дедпул, то това със сигурност е комиксът за вас, защото тук има не един, не двама, а цяла мултивселена Дедпуловци, които да се млатят и майтапят. Затова пък Бън и Еспин са се развихрили не на майтап. Това е началото на края! Това е „Дедпул убива Дедпул” (изд. „Студио Арт Лайн”).

Още

Реклами

„Дедпул убива класиката” от Кълън Бън и Матео Лоли

След като видя сметката на цялата вселена на Марвел, Дедпул все още е жив. И му е дошло до гуша! Защо проклетите супергерои се оказват така трудни за заличаване от вселената? Оказва се, че колкото и да вилнееш с косачката през плевелите, те продължават да растат отново. Нужно е да ги изкорениш. А къде са корените на днешните супергерои? Класиката, разбира се! Е, в такъв случай, крайно време е да й видим сметката и на нея! „Студио Арт Лайн” продължават безпардонната касапница с „Дедпул убива класиката”, и както гласи надписът на корицата – „Внимание! Не е за деца!”.

Още

“Лук$” и “Любовен квадрат” от Джудит Парк

Джудит Парк е европейска художничка с южнокорейски корени, творяща комикси в стила на японската манга. Пуритните сред манга феновете веднага ще ме поправят, че правилният термин в случая е Manhwa, но да не изпадаме в чак такива подробности 😉 Общо четири тома, написани и нарисувани от Парк са издадени у нас от “Гея Либрис” и те до един са пълни с красив черно-бял арт и се четат “отзад напред” и “от дясно наляво”.

Още

“The Kong Crew” от Ерик Еренгел

„Имам история за теб: Ами ако Конг – горилата, всъщност печели през 1933 година? Какво ли ще остане от Ню Йорк четиринадесет години по-късно?”.

Думите принадлежат на Ерик Еренгел, талантливият автор на комикса “The Kong Crew” (изд. „Студио Арт Лайн”). Идеята, че огромната маймуна от Островът на черепите всъщност е сразила самолетите и не се е сгромолясала от върха на Емпайър Стейт Билдинг е вълнуваща. Прибавете към нея чаровни типажи, ретро приключенска атмосфера, и брилянтен рисунък и “The Kong Crew” се превръща в абсолютно задължително четиво за комикс феновете!

Още

Комиксите за Пипи Дългото чорапче от Астрид Линдгрен и Ингрид Ванг Нюман

Днес, 14 ноември 2018, се навършват точно 111 години от рождението на всеобщата ни любимка, незабравимата и неповторима Астрид Линдгрен. Отбелязваме този светъл ден със статия, посветена на една по-малко позната част от нейното творчество. Всички сме чели романите и приказките на Астрид Линдгрен, но знаете ли, че нейните герои оживяват и в комиксите? Още

“Малки и големи истории за изчезналите животни” от Елен Ражкак и Дамиен Лавердюн

Чували сте за птицата додо, нали? Може би дори сте я виждали? Не жива, разбира се. Само на картинка, или може би като макет-възстановка в някой природонаучен музей. Аз например се запознах още като дете с нея, но единствено под формата на причудлив герой от „Алиса в Страната на чудесата”. Защото тъжната истина е, че от 1662 година насам Raphus cucullatus се числи към безвъзвратно изчезналите от лицето на нашата планета животински видове. А още по-тъжно е, че птицата додо съвсем не е изключение. Уви, със своите безразсъдни действия хората са успели да превърнат не един и двама представители на фауната в далечен спомен. За 27 такива създания четем в книгата “Малки и големи истории за изчезналите животни” (изд. „Прозорец”) на Елен Ражкак и Дамиен Лавердюн.

Още

„Познавате ли Пипи Дългото чорапче?” и „Пипи в големия парк” от Астрид Линдгрен, с илюстрации от Ингрид Ванг Нюман

Да поиграем на асоциации. „Детска литература?” – „Пипи Дългото чорапче!”. С рижите плитки, обсипаното с лунички лице и маймунка на рамото, любимка на милиони, тя идва отново, за да зарадва децата от всички поколения! И дали вярвате или не, но ето че все още има история за Пипи Дългото чорапче, която едва сега се публикува за първи път на български език! „Познавате ли Пипи Дългото чорапче?” и „Пипи в големия парк” са сред най-новите издания на „ПАН” – оригинални текстове на единствената по рода си Астрид Лингрен, но този път насочени към най-малките читатели и слушатели.

Още

„Жената-чудо: Вестител на войната” от Лий Бардуго

След първата поява на Супермен през 1938, супергероите се превръщат в явление за отрицателно време. Не минава дълго преди те да напуснат страниците на книжките с комикси и да се появят във всевъзможни други формати и интерпретации – от радио драматизации и ТВ-сериали до спектакли на живо и дори пропагандни материали. И все пак, ако ще ЧЕТЕМ за приключения на маскирани отмъстители и борци за правда със свръхчовешки сили, то логичният избор е да четем комикси, нали? Именно там са се родили повечето персонажи от пантеоните на големите издателства DC и Marvel, които днес са завладели киносалоните и представляват огромна част от съвременната поп-култура. Там можем да ги видим зрелищно нарисувани панели и бляскаво оцветени екшън сцени. Там следим брой след брой епичните развръзки в тези въображаеми вселени. Но… белетристиката също не е подминала супергеройския жанр. Макар и значително по-рядко, на култовите комикс персонажи им се случва да се окажат протагонисти в проза. Когато през 2016 Random House и DC Comics си стиснаха ръцете и обявиха поредица от Young Adult романи новината моментално ме развълнува. Четири заглавия, все от големи YA имена, фокусирани върху най-централните персонажи на DC – триадата Батман, Супермен и Жената-чудо, плюс енигматичната и провокативна Жена-котка! Какво по-хубаво от това? Ами… става още по-хубаво, когато от изд. „Сиела” решат да издават поредицата DC Icons и у нас! А тя започва с „Жената-чудо: Вестител на войната” от Лий Бардуго.

Още

„Сказанията на стрикса. Том 3”– сборник с родно фентъзи и научна фантастика

„Сказанията на стрикса. Том 3” се появи на 15 септември, и аз го глътнах на екс! При това съвсем скоро след като успях да прочета втория сборник от похвалното начинание на изд. „ИвиПет” да ни радва на всеки три месеца със сборник от родна фантастика и фентъзи. А съвременните ни жанрови автори може и да не са свръхпопулярни имена от бестселър класациите и витрините на лъскавите книжарници, но това пък съвсем не значи, че нямат какво да ни предложат. Стига да бъдат забелязани, разбира се. За щастие, очите на стрикса са силни в мрака и талантът не убягва на зоркия му поглед.

Още

„Елайза и нейните чудовища” от Франческа Запия

Когато наскоро се разделих с Лара Джийн на Джени Хан съвсем не допусках, че ще срещна новата си книжна любов така скоро, при това – отново чрез изд. „Ибис”. че плени по начин, по който малко книги успяват да го направят. Може би е малко рано да се казват подобни неща за току-що излязла книга, но „Елайза и нейните чудовища” на Франческа Запия, поне за мен, е една съвременна класика. Наблягам на думата „съвременна”. Докато четях за живота на едно младо момиче, люшкащо се между мечтите и отчаянието, осъзнах, че всъщност до огромна степен чета собствената си история. Чета историята на моето поколение. И на поколението след мен. „Елайза и нейните чудовища” е книга, която се чете невероятно леко, но и тежи на мястото си с всяка дума.

Още