Ах, 90-те… Така наречената Златна ера на книгите-игри. Уви, наред с десетките авторски корици и стотиците страхотни илюстрации, след време се появиха и някои… по-малко страхотни и по-малко авторски. Представяме ви забавен поглед към една отминала епоха 🙂
Книгите-игри не са това, което бяха. Е, поне не всички. У нас се появи нещо ново и коренно различно от досегашните ни представи за интерактивна литература. Името на явлението е „Ескейп книга” и идва на български от изд. „Хермес”. Тук читателят не не чете разбъркано епизоди или номерирани страници според изборите си, както в „традиционните” книги-игри. Вместо това, тук всеки играч се явява пленник, който тепърва трябва да разплете куп пъзели и загадки, за да се измъкне от… Ами например от „Кулата на Алхимика” или пък дори от света на популярната компютърна игра „Майнкрафт”.
Вече по традиция през последните месеци на годината задължително се появява някое ново семейно забавление от майстора на приказките-игри Никола Райков. 2019 не прави изключение! Миналата година по това време ви разказахме за първата по рода си кооперативна игра за всички възрасти „Таласъмски истории”, в която с помощта на художничката Мая Бочева Никола Райков ни срещна отново със своите разноцветни пухкави създания и ни прати да дирим път до къщата на самия автор, очакващ своето вдъхновение за нови приключения. Е, вдъхновението явно е дошло, защото ето я и новата настолна игра – „Добросъците: Невидим свят”! А преживяването е толкова интересно и увлекателно, че не знам от къде да започна разказа си за него…
Две детективски поредици за подрастващите читатели стартират под логото на изд. „Авлига”. Предстои ни да се запознаем с „Трите ???” и „Трите !!!” – два отбора от сърцати и съобразителни тийнейджъри, които разгадават заплетени случаи и се сблъскват със страховити мистерии.
„Новата вълна на книгите-игри току що се превърна в цунами!” – Ненко Генов
Позволявам си да започна ревюто на „Ринглас и Боговете близнаци” с думите на колегата, който в момента рони крокодилски сълзи, тъй като му се налага да чака ред за новата книга-игра на Елена Павлова и Ателие за българска детска литература „Горната земя”. Разбираемо. И аз бих ревал. Все пак сме чакали завръщането на любимия мечоносец само някакви си двайсет и кусур години!
Вече никой няма право да ме обвини, че не смея да експериментирам с книги. Ето, че реших да тествам книгата на Илона Айнволт „Влюбена в Париж” (изд. „Гея-Либрис”). Какво би ме накарало да посегна към тийн чиклит, чиято главна героиня се прехласва по мода и се чуди с кого да флиртува? Отговорът е – надписът „Ти решаваш какво да се случи”, който заварвам на предната корица и който моментално ми дава да разбера, че не става дума за роман, а за книга-игра. При това, не единствената – двойна доза интерактивен тийн романс от същата авторка ви очаква в „Целувки в час по всичко” и „Щури свалки, як купон”.
Темата на днешното ми ревю е най-новият брой на „Списание за книги-игри”, в който летвата отново е вдигната високо. Всеки пореден брой на „Списание за книги-игри” се стреми (и най-често – успява) да надскочи предните. Покачва се не само броят на страниците, но и качеството на съдържанието. В брой 11 игрите са вече цели десет, дело на общо осем различни автора от България и света. А приключенията? Е, някои от тях се развиват в нашия свят, а други – отвъд границата му.
Продължавам маратона си с Новата вълна на книгите-игри в България с юбилейния брой 10 на „Списание за книги-игри”. В 144 страници голям формат са се сместили цели седем приключения за игра и преиграване, плюс цял куп интересни статии и допълнителни материали. А старите фенове на Самотния вълк определено не искат да пропуснат ТОЧНО това издание, тъй като в него присъстват и текстове от покойния майстор на интерактивното фентъзи – Джо Дивър.
Както наскоро споменах, Новата вълна на българските книги-игри наистина се оказа вълна, а не просто краткотраен прилив. Не е цунамито, което ни заля в края на 90-те и удави пазара, заглавията излизат на премерени интервали, а качеството на изданията се покачва с течение на времето и вече съвсем не прилича на художествена самодейност от страна на шепа носталгично настроени ентусиасти. Ако търсите доказателство на думите ми, то достатъчно е да хвърлите един поглед на „Списание за книги-игри”, което еволюира и става все по-съдържателно и внушително със всеки следващ брой. А тъй като не бързам да изиграя всичко наведнъж и да остана „на сухо” до следващото идване на Вълната, изведнъж се оказа, че имам цели три броя на списанието за наваксване. Е, започвам с брой девет!
Спомням си времето, когато книгите-игри в България излизаха с такава бясна скорост, че нито аз, нито приятелите ми успявахме да насмогнем. Не откъм четене, разбира се. Четяхме си ги скорострелно и до късна доба, но… Финансово беше трудно. В един момент се оказа, че да си скатаваш джобните и да пестиш от закуски изобщо не е достатъчно. Наложи се да действаме организирано и да се наговаряме кой коя книга-игра или страт ще си купи, а после се събирахме да играем групово или пък си ги менкахме помежду си. Е, в крайна сметка май именно тази висока честота пренасити пазара и доведе не само до спад в качеството, но и до залеза на жанра. За разлика от онези дни обаче, Новата вълна в българските книги-игри действа доста по-умерено. Толкова умерено, че чак ми се налага да си къткам по някоя и друга книга-игра „за черни дни”. Кога за отмора, кога от носталгия, страшно обичам да тествам новите предложения на родната интерактивна литература. И ето, че дойде ред на „Призвание Герой! #7”.
