Две детективски поредици за подрастващите читатели стартират под логото на изд. „Авлига”. Предстои ни да се запознаем с „Трите ???” и „Трите !!!” – два отбора от сърцати и съобразителни тийнейджъри, които разгадават заплетени случаи и се сблъскват със страховити мистерии.
„Новата вълна на книгите-игри току що се превърна в цунами!” – Ненко Генов
Позволявам си да започна ревюто на „Ринглас и Боговете близнаци” с думите на колегата, който в момента рони крокодилски сълзи, тъй като му се налага да чака ред за новата книга-игра на Елена Павлова и Ателие за българска детска литература „Горната земя”. Разбираемо. И аз бих ревал. Все пак сме чакали завръщането на любимия мечоносец само някакви си двайсет и кусур години!
Вече никой няма право да ме обвини, че не смея да експериментирам с книги. Ето, че реших да тествам книгата на Илона Айнволт „Влюбена в Париж” (изд. „Гея-Либрис”). Какво би ме накарало да посегна към тийн чиклит, чиято главна героиня се прехласва по мода и се чуди с кого да флиртува? Отговорът е – надписът „Ти решаваш какво да се случи”, който заварвам на предната корица и който моментално ми дава да разбера, че не става дума за роман, а за книга-игра. При това, не единствената – двойна доза интерактивен тийн романс от същата авторка ви очаква в „Целувки в час по всичко” и „Щури свалки, як купон”.
Темата на днешното ми ревю е най-новият брой на „Списание за книги-игри”, в който летвата отново е вдигната високо. Всеки пореден брой на „Списание за книги-игри” се стреми (и най-често – успява) да надскочи предните. Покачва се не само броят на страниците, но и качеството на съдържанието. В брой 11 игрите са вече цели десет, дело на общо осем различни автора от България и света. А приключенията? Е, някои от тях се развиват в нашия свят, а други – отвъд границата му.
Продължавам маратона си с Новата вълна на книгите-игри в България с юбилейния брой 10 на „Списание за книги-игри”. В 144 страници голям формат са се сместили цели седем приключения за игра и преиграване, плюс цял куп интересни статии и допълнителни материали. А старите фенове на Самотния вълк определено не искат да пропуснат ТОЧНО това издание, тъй като в него присъстват и текстове от покойния майстор на интерактивното фентъзи – Джо Дивър.
Както наскоро споменах, Новата вълна на българските книги-игри наистина се оказа вълна, а не просто краткотраен прилив. Не е цунамито, което ни заля в края на 90-те и удави пазара, заглавията излизат на премерени интервали, а качеството на изданията се покачва с течение на времето и вече съвсем не прилича на художествена самодейност от страна на шепа носталгично настроени ентусиасти. Ако търсите доказателство на думите ми, то достатъчно е да хвърлите един поглед на „Списание за книги-игри”, което еволюира и става все по-съдържателно и внушително със всеки следващ брой. А тъй като не бързам да изиграя всичко наведнъж и да остана „на сухо” до следващото идване на Вълната, изведнъж се оказа, че имам цели три броя на списанието за наваксване. Е, започвам с брой девет!
Спомням си времето, когато книгите-игри в България излизаха с такава бясна скорост, че нито аз, нито приятелите ми успявахме да насмогнем. Не откъм четене, разбира се. Четяхме си ги скорострелно и до късна доба, но… Финансово беше трудно. В един момент се оказа, че да си скатаваш джобните и да пестиш от закуски изобщо не е достатъчно. Наложи се да действаме организирано и да се наговаряме кой коя книга-игра или страт ще си купи, а после се събирахме да играем групово или пък си ги менкахме помежду си. Е, в крайна сметка май именно тази висока честота пренасити пазара и доведе не само до спад в качеството, но и до залеза на жанра. За разлика от онези дни обаче, Новата вълна в българските книги-игри действа доста по-умерено. Толкова умерено, че чак ми се налага да си къткам по някоя и друга книга-игра „за черни дни”. Кога за отмора, кога от носталгия, страшно обичам да тествам новите предложения на родната интерактивна литература. И ето, че дойде ред на „Призвание Герой! #7”.
Книгите-игри бяха голяма мания за моето поколение. За много от нас интерактивните приключения на хартия бяха по-популярни от футбола, тамагочитата и покемоните. И когато се появяваше някоя новост вълнението беше голямо! Кодови думи, избор на герои, развитие на умения, плаващи кодировки… А най-голямата новост за нас бяха стратегическите книги-игри, които послужиха като мост между книгите и настолните игри. Папка, която се разгъва и превръща в карта на света и поле за игра, сглобяеми зарчета и пионки, различни приложения… Направо да лудне човек! Ето защо сега като си спомням това време завиждам и на днешните деца, които в още по-ранна възраст получават вълнуваща приказка, която се разиграва върху интерактивна карта и превръща читателите в главни герои! Колко от вас вече се досетиха? Днес ще ви разкажем за четвъртата приказка-игра на Никола Райков, която отново е илюстрирана от художничката Мая Бочева, но… е от съвсем ново поколение! Добре дошли в „Приказка от два свята”, която, бързаме да споменем – можете да откриете съвсем безплатно на официалния сайт https://prikazka-igra.com/ !
Продължаваме с брой 8 на „Списание книги-игри”, в който откриваме рекордните цели четири интерактивни истории! Сто страници и камара епизоди и избори, богато разнообразие от сюжети и стилове за феновете на игрално-литературната форма, която така ни зариби през 90-те. Плюс камара бонуси – интервюта, статии, новини за издания и апликации, ревюта и др.
Изключително ми е приятно сегиз-тогиз да си припомням детството, в което аз и приятелите ми жадно поглъщахме книги-игри една след друга, разменяхме си ги, дебнехме ги из библиотеките и с парите за банички, вместо училищната лавка щурмувахме сергиите за книги. Славни времена! Както за нас, така и за книгите-игри. Ето защо няма как да не се радвам на усилията и ентусиазма на хората, стоящи зад Новата вълна на родните книги-игри. Едно от техните похвални (и завидно успешни) начинания е „Списание книги-игри”. Днес ще ви разкажем за съдържанието на брой седми (от общо девет излезли до момента). Обемът е скочил, броят на историите – също!
