„Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини” от Лозинка Йорданова

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнем в света на народните приказки! Свят на неродени моми и царски синове, на златни момичета и звездочели юнаци. В него отново ни отвежда Лозинка Йорданова, този път със своята книга „Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини”, издадена като част от фолклорната детска поредица на изд. „Емас”. Един прекрасен том, в който поука и приключения вървят ръка за ръка, а сладкодумието на авторката се лее като жива вода.

Read more

Advertisements

ΠPИKAЗHИK cъбиpa пpиĸaзĸи, пecничĸи и cтиxчeтa oт ĸлacицитe нa бългapcĸaтa литepaтypa, oтбpaни oт Pyмянa Πeнчeвa и Mиpeлa Kocтaдинoвa

„Частица от българщината” – Румяна Пенчева и Мирела Костадинова с пълно право определят по този начин съставения от тях сборник с приказки, песнички и стихчета. „Приказник” излезе в края на миналата година с логото на изд. „Lexicon”, което издава единствено български автори, но това е първата им книга, насочена изключително към детската аудитория. Над двадесет от най-видните български автори, творили за деца, са включени тук със свои произведения, кои популярни, кои позабравени. А 400-те странизи на сборника са илюстрирани с оригиналните черно-бели илюстрации, с които са се появявали всички тези стихчета, песнички и приказки по страниците на детския печат от миналия век. Но това далеч не е всичко, което ще откриете в „Приказник”!  Read more

„Дивите лебеди и други приказки” от Ханс Кристиан Андерсен, с илюстрации от Марайа

Приказките на Ханс Кристиан Андерсен са магия сами по себе си, но когато към тях се добавят и илюстрациите на италианския майстор на четката Либико Марайа магията наистина оживява! След много години една от най-красивите книги с приказки от моето детство отново се завръща в книжарниците и се радвам неимоверно, че имам възможността да я споделя с децата си. Точно преди празниците издателство „Миранда” пусна ново-новеничко издание на „Дивите лебеди и други приказки” с класическия превод на Светослав Минков.

Read more

„Семейство Мейзга” от Риго Бела

Навремето, когато все още имахме „телевизор с копчета”, а не с дистанционно, се чудех и маех: „Защо са му на човек осем бутона за осем канала, когато всъщност са ти нужни само два – един за телевизията и един за видеото?”. Под „телевизия” разбирайте БТ, което по-късно стана БНТ. Е, още по-късно се появи и истинска културна революция, която ми отвинти главата – „Ефир 2”, който ми разкри тайната, че всъщност е възможно да има повече от един телевизионен канал, но това е друга история… Та, телевизорът с копчетата беше мой пръв приятел, дори съм бягал от детската градина, за да се върна вкъщи за някой епизод на „Плодчетата”, „Мишел Ваян” или „Костенурките нинджа”. Всички деца ги знаеха, и възрастните също. Всъщност цяла България гледаше едно и също, всичките деца дебнехме с нетърпение финала на „Телевизионен справочник”, та да дойде ред на „Лека нощ деца”, възрастните си сверяваха часовника с „По света и у нас”, братовчедите ми са чакали до тъмно да свърши „Панорама”, за да гледат „Студио Х”, а на мен ми се плачеше всеки път, когато проспивах „Седморката на Блейк”. От ония години са останали някои лафове, така често употребявани, че направо са се превърнали в част от осемдесетарската народопсихология на българина. „Майтап бе, Уили” и „Няма проблеми” от „АЛФ”, „Яба-даба-ду!” от „Семейство Флинтстоун”, и… „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, разбира се, от „Семейство Мейзга”. Унгарският анимационен сериал си е абсолютен ретро култ и за това свидетелства фактът, че аз вече бях „второ поколение зрител”, защото в ранното ми детство родителите ми вече добре познаваха героите. Освен това, всички махленски кучета, които не се казваха Ласи или Бенджи се казваха Бльоки, а се сещам и за поне две-три котки, които се казваха Мафия. Ами „Емзеперикс, братче мило, обади се”? Кой ти е мислел, че след четвърт век ще се поздравявам с родата по Skype със същите тия думи! Родителите ми пък използват фразата „Включ прев” всеки път, когато им се иска да разберат бебешкия език на пълзящите си внучета. Тъй! След това обширно и носталгично въведение, мисля че вече няма нужда да обяснявам защо всички посрещаме с такъв небивал ентусиазъм и вълнение новото издание на „Лист” „Семейство Мейзга” от Риго Бела!

Read more

„Бяла приказка” от Валери Петров, с илюстрации от Милена Вълнарова

Бяхме сигурни, че е само въпрос на време и някой български автор да се присъедини към световните имена, включени в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”. Мери Шели, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Даниил Хармс, Гъртруд Стайн, Марк Твен, Анатол Франс… Кой роден писател би могъл да се нареди до такива автори по-добре от класика Валери Петров? 40 години след своята първа публикация, „Бяла приказка”, първата от така обичаните “Пет приказки” на Валери Петров, излиза отново, този път самостоятелно и с възхитителни илюстрации от Милена Вълнарова.

Read more

„Шаро и Писана, за това как живееха заедно и за още много други неща” от Йозеф Чапек

Заклетите фенове на научната фантастика знаят, че думата „робот” е въведена от чешкия писател Карел Чапек в пиесата Rossumovi Univerzální Roboti (R.U.R.). А най-заклетите фенове пък знаят, че думата всъщност е измислена от брат му Йозеф Чапек, сам писател, поет и художник. С тази любопитна информация започваме ревюто на една новоиздадена детска книжка от „изобретателя на робота” Йозеф Чапек, озаглавена „Шаро и Писана, за това как живееха заедно и за още много други неща” (изд. „Матком”).

Read more

„Български народни приказки за Кумчо Вълчо и Кума Лиса, за Ежко Бежко и за още земни твари” от Лозинка Йорданова

Редица издателства пускат най-различни сборници с български народни приказки, виждали сме наистина много и всевъзможни интерпретации с вариращо качество на съдържанието. Лесно е човек да се изгуби в богатия избор, а понякога дори и да се подлъже и по примамливи корици и шарени илюстрации, защото уви, не всяка книга с народни приказки предава народното творчество в достоен вид. Но ако търсите изданията, които наистина заслужават внимание, то сред най-добрите такива се нарежда „Български народни приказки за Кумчо Вълчо и Кума Лиса, за Ежко Бежко и за още земни твари” на Лозинка Йорданова, част от поредицата „Български народни приказки” на изд. „Емас”.

Read more

„Пикник край пътя” от Аркадий и Борис Стругацки

Ако дните около Нова година са време за размисъл и равносметки, то за феновете на фантастиката няма по-подходящ роман от „Пикник край пътя”. Кратка, но изключително въздействаща, титаничната творба на Аркадий и Борис Стругацки вероятно съдържа повече слоеве, от колкото страници. Тук има всичко, от вечно глождещите ни въпроси за смисъла на живота и за мястото ни във вселената, през жлъчен социален коментар, та чак до междухорски и семейни взаимоотношения и дори вглъбен поглед към дълбините на човешката душа. Послужила за основа на шедьовъра на Андрей Тарковски „Сталкер”, книгата продължава да ме удивлява и вълнува при всеки нов прочит, а последният бе от новото издание на „Сиела“ с корица от Дамян Дамянов. Read more

„Муминтрол на Ривиерата” от Туве Янсон

Муминската долина – място на приказна идилия, обитавано от гостоприемното семейство на Муминтрол и техните всевъзможни съседи. Място, обитавано от хатифнати и филифьонки, където всеки е добре дошъл, приеман и обичан такъв какъвто си е, заедно с всички добри качества, особености на характера и въпреки (а може би и заради) недостатъците си. Неведнъж съм си мечтал да се преселя там! Или поне да се отбия за ваканцията. А за каква ваканция мечтаят обитателите на Муминската долина? Ще разберете от „Муминтрол на Ривиерата” (изд. „Жанет 45”), част от комикс поредицата на незабравимата Туве Янсон!

Read more

„Скандинавска митология“ от Нийл Геймън

От Вагнер и Братя Грим до Толкин и супергероите на Марвел, скандинавската митология е послужила за основа на неизброими произведения. Днес тя е неразривна част както от класиката, така и поп-културата. Двайсти век се характеризира с истинско преоткриване на северните митове, които са къде ли не – в основите на фентъзи жанра, в ролевите и компютърните игри, киното… Сега един сладкодумен майстор на фентъзито си е поставил за цел да ни върне към корените на всичко със своята романизация на старите легенди. „Скандинавска митология“ на Нийл Геймън ви зове!

Read more