Завръщане в света на Толкин с „Сивият път. Част I: Наследникът” и „Забравени сказания” от Любомир Николов-Нарви

Обичате Дж. Р. Р. Толкин, но вече сте (пре)прочели всичко негово, което е било издадено у нас? Мечтаете си за нови приключения из пределите на Средната земя? Именно там ни отвежда отново майсторското перо на един обичан български писател. Любомир Николов-Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, „Недовършени предания“ и „Децата на Хурин“, развива вълшебната вселена на Толкин. И го прави с много талант, вдъхновение и почит към оригинала. В това ще се убедите от всяка страница на „Сивият път. Част I: Наследникът” и „Забравени сказания” (изд. „Изток-Запад”).

Още

Реклами

„Комета” от Карл Сейгън и Ан Друян

Когато преди време в ръцете ми попадна романа „Контакт” от Карл Сейгън се огледах какво още има преведено у нас от този велик ум на астрономията и космологията. Връхлетя ме „Комета” (изд. „Изток-Запад”) – впечатляващ труд, който Сейгън пише в съавторство със съпругата си Ан Друян, на свой ред писател, продуцент и популяризатор на науката.

Още

„Клеймото на звяра” от Ръдиард Киплинг, с илюстрации от Петър Станимиров – в Колекция „Върхове” на изд. „Изток-Запад”

Спомням си, когато преди време художникът Петър Станимиров пусна в социалните мрежи една от своите илюстрации, изобразяваща кобра, плъзнала се току що плъзнала се през прага на някаква къща. Предположението ми веднага бе, че идва ред на Ръдиард Киплинг да се присъедини към Колекция „Върхове” на изд. „Изток-Запад”. Вече предвкусвах поредния прекрасно илюстриран луксозен том, в който щях да си припомня приключенията на Рики-Тики-Тави и останалите класически разкази за обитателите на индийската фаунана. Оказах се прав, но… не напълно. „Това е един нов и непознат за мен Киплинг” – предупреди ме Петър Станимиров, и се оказа напълно прав. „Клеймото на звяра” е сборник с общо осемнадесет жанрово разнообразни разказа на този класик, които ще разширят и обогатят представите ви за неговото творчество.

Още

„Крадци и детективи” от Ърнест У. Хорнънг и Ърнест Брама

При все всичките хай-тек трилъри, в които престъпленията се разрешават с помощта не само на съобразителност и дедукция, но и на сателитно наблюдение, електронни микроскопи, проследяващи устройства и какви ли още не джаджи на дигиталната ера, старомодната кримка всъщност си остава неостаряваща. Не само това, ами освен съспенса и мистерията, тя вече носи и усещането на ретро класика, и дори ако щете – носталгия. Ако сте закопнели по нещо подобно, то не подминавайте сборника „Крадци и детективи”, издаден от „Изток-Запад” под техния импринт „Litus”. Тук са събрани някои от най-добрите и неиздавани досега на български разкази на английските белетристи Ърнест У. Хорнънг и Ърнест Брама.

Още

Агенция „Барнет и сие“ от Морис Льоблан

Крадец и детектив може и да звучат като антоними, но не и когато става дума за Арсен Люпен. Френският конкурент на Шерлок Холмс е един от най-емблематичните персонажи на криминалната литература и има защо. С обири и убийства може да се сблъсква всеки герой. Но далеч не всеки може да се похвали с талант, харизма и неувяхващ, ироничен хумор – все качества от които Джим Барнет, така де, Арсен Люпен притежава в изобилие. А когато към тази приятна компания се прибави и гъделичкаща ума престъпна мистерия – тогава вече имаме гаранция за приятно прекарано време. Осем разказа на Морис Льоблан, неиздавани преди на български език, са събрани в Агенция „Барнет и сие“ от изд.”Litus”.

Още

„Кокошката беглец” от Хуан Сънми, с илюстрации от Ким Хуанйон

В Корея я най-голямата съвременна детска класика, но истината е, че „Кокошката беглец” на Хуан Сънми е непреходна книга. Това е една от онези истории, които не се поддават на възрастови ограничения и не знае граници – нито политически, нито културни. Издадена от „Изток-Запад” и с превъзходните оригинални илюстрации на Ким Хуанйон, „Кокошката беглец” е полет на духа, напук на система и статукво, напук на всичко злободневно и безнадеждно. Чудно, как житието на една перната твар може да те научи на толкова много за ролята на любовта и мечтите и силата на майчинския инстинкт.

Още

„Ернам” от Анатоли Кръстев и Тодор Касабов

Съвременното фентъзи черпи с пълни шепи от световната митология. Авторите най-често вървят по стъпките на Толкин и населяват въображаемите си светове с елфи, дракони, джуджета и какви ли не други същества от старите северноевропейски приказки и поверия. Все по-често експлоатирани са божествата на Древен Египет, както и пантеона на боговете и героите от Антична Гърция. Понякога ставаме свидетели на заемки от културата на коренното американско население – койоти и гарвани, духове на Земята и Небето… Мяркат се и пернати змии и летящи ягуари, наследство от фолклора на Маи, Инки и Ацтеки. Но до сега май не бях попадал на четиво, което да бъде директно вдъхновено от шумерската митология, а именно такова се оказа романът „Ернам” на Анатоли Кръстев и Тодор Касабов (изд. „Изток-Запад”).

Още

„Призрачният дилижанс” – сборник с класически хорър от изд. „Изток-Запад“

Добре дошли в едно друго време. Без хилядите проблеми на забързаното ежедневие, което днес ни е откъснало до голяма степен от първичните ни страхове и суеверия. Без телефон, интернет, сателитна навигация и всички останали джаджи и чудесии, които ни дават (понякога фалшивото) чувство за информираност, свързаност и безопасност. Един свят, в който заедно с падането на нощта и внезапния повей, угасил свещта се завръщат всички свръхестествени и подсъзнателни кошмари. Порция изтънчен, класически ужас пристига с „Призрачният дилижанс” – компактен сборник от изд. „Изток-Запад”, между чиито твърди корици са се сгушили пет разказа от началото на миналия век, плюс един от средата на по-миналия. Ще имате възможност да се насладите на разнородни произведения от жанрови пионери, писани във времето, когато хорърът е разчитал повече на готическа атмосфера и дебнещата от сенките неизвестност, отколкото на зъби, нокти и разпилени вътрешности.

Още

„Манифестът на един бог” от Стоян Авджиев

Напоследък, притиснат от недостиг на време и жажда за разнообразие, май се насочвам най-често към кратички жанрови четива. Сред тях се оказа и „Манифестът на един бог” (изд. „Изток-Запад”) – първи (и за сега единствен) роман на младия автор Стоян Авджиев. И като за под 200 страници, книгата наистина има доста какво да предложи!

Още

„Астрофизика за заети хора” от Нийл Деграс Тайсън

Като малък изяждах детска илюстрована енциклопедия за закуска, но по-късно, някъде към края на гимназията и началото на студентството нещата се промениха.  Когато човек е принуден да се бори с километрични конспекти, срокове и сесии, някак си четенето на научна литература започва да се превръща в затормозяващо задължение. Днес вече доста рядко чета нехудожествена литература. Най-често си отпочивам с истории за далечни планети и фантастични светове. Каква ирония, да обичаш научна фантастика, а да не четеш същинска научна литература, нали? И при все, че качественият sci-fi провокира и разпалва любопитството, някак си досега ми с напредъка на астрофизиката, космологията и пр. си остава единствено под формата на размяна на линкове и  спорадични прегледи на статии от няколко тематични сайта. До сега. Ето, че си намерих идеалната книга, с която да понаваксам пропуснатото, и то по един доста кондензиран, съдържателен, и честно казано, откровено забавен начин. Заглавието е „Астрофизика за заети хора”, авторът е Нийл Деграс Тайсън, а издателството е „Изток-Запад”.

Още