„Платон Чечел беше доста уморен от четирите години на скитническия си живот, нощуващ под случайни покриви и върху легла на други хора. Отначало, когато трябваше да побърза да напусне Киев, далеч от греха, си помисли, че ще е за кратко. Но се показа, че това е илюзия. Той се превърна в нежелана личност. Близкото общуване с изгнаника беше опасно за другите хора. Чечел можеше да бъде арестуван всеки момент. Обявяването му извън закона бе въпрос на минути. Само ходатайството на хора, думата на които имаше определена тежест, му позволи засега да диша свободно, но все пак не забравяше, че това е балансиране по ръба на острието. Някакво неписано правило, никъде и от никого неутвърдено решение, правеше престоя на Платон в големите губернски градове нежелан. Най-малкият повод, леко да стъпеше накриво – и това щеше да позволи на полицията или жандармерията да го задържи. Като следваща стъпка щяха да го обявят за политически ненадежден, щеше да последва съд и заточение в Сибир.“
Ето такъв го срещаме, този път в Харков, на връх Коледа през 1913, бившият полицейски агент следовател Платон Якович Чечел, безкрайно уморен от бездомното скиталчество, не можещ да напусне Руската империя, тъй като за това му е необходим паспорт, какъвто по обясними причини той не може да получи. И още нещо в допълнение – доживотната емиграция в чужбина съвсем не би била достатъчно задоволително наказание за петербургските врагове на „наглият разследващ полицай, който смъртно бе обидил близки на императора лица, а следователно и самия император. Така че наказанието, което те предпочетоха за него, бе да го гонят от място на място, да бъде държан под дамоклев меч, всеки ден да се озърта и да не намира покой.“
Присъединете се към нас, за да продължим по стъпките на Изгнаника в третия том от криминалната поредица на украинския писател Андрий Кокотюха и изд. „Архипелаг“ („Златното пате“).
Още