„Муминтрол се влюбва” от Туве Янсон

Муминската долина също е в извънредно положение! Дъждът се лее безспир, домовете на много от обитателите са под вода, а някъде там, сред вълните, една красива актриса очаква своя спасител! Колко романтично, нали? Ех, любов, любов… Най-великото чувство. Според стеченията на обстоятелствата обаче може да ти навлече и най-големите главоболия. И Муминтрол е на път да се убеди лично в това. Дойде ред да прочетем отново един от класическите комикси на любимата Туве Янсон – „Муминтрол се влюбва” (изд. „Жанет 45”).

Още

„Муминтрол строи къща” от Туве Янсон

Мумините се славят със своята гостоприемност и уютният им дом е винаги отворен за всевъзможните пътници, които пристигат в долината им. Но понякога гостите идват в повече на всяко домакинство. Ето, че в стаята на Муминтрол се загнездва такава напаст, че той се вижда принуден да се изнесе и да си построи нов дом. Това, разбира се, е съпроводено с цял куп забавни премеждия, с които всички малки и големи почитатели на Туве Янсон ще се забавляват от сърце. Четем луксозното цветно издание на комикса „Муминтрол строи къща” (изд. „Жанет 45”).

Още

„Лупо и Тумба, част 2” от Петя Кокудева и Ромина Беневенти

Някои хора поставят на книгите етикети, стриктни и еднозначни – жанр, тематика, възрастова категория… Но книгите на Петя Кокудева и Ромина Беневенти се инятят и отказват да се поддават на подобни еднозначни определения. След прочита на „Лупо и Тумба, част 2” (изд. „Жанет 45”) стигнах до възможно най-краткият отговор на въпроса за кого са предназначени тези издания и каква е тяхната аудитория. „Простичко е”, казах си аз. „Това са книги за всички, които по една или друга причина все още не се нуждаят от хапчета смалидон!”. Но после ме осени друго. Всъщност, не! Техните книги СА като таблетки смалидон и вероятно тяхната употреба е способна да излекува порЕсването дори и у най-умърлушените и кисели възрастни. А ако не ми вярвате, значи все още не познавате Лупо и Тумба.

Още

„Лупо и Тумба, част 1” от Петя Кокудева и Ромина Беневенти

Дали ще поемете по стъпките й лично, грабвайки някоя синя палатка и хуквайки към приключения по знайни и незнайни пътища и друми, дали ще я „следите” онлайн, превръщайки фийд-а си в истинско „прозорче светло към света”, няма спор – струва си човек да държи под око какви ги върши поетесата пътешественик Петя Кокудева. И със сигурност си струва да обръща специално внимание на присъствието й в книжарниците! Ако някога сте се докосвали до „Лулу”, „Питанки” или „Малки същества” няма как да не сте се влюбили в нейните „детски стихотворения за възратни”. Не по-малко очарователна е и срещата с новите й герои. Кучето Лупо и енотът Тумба усмихват и замислят читатели от всички възрасти, при това във вече две книжки, илюстровани отново от италианската художничка Ромина Беневенти. Какво ни очаква в „Лупо и Тумба, част 1” (изд. „Жанет 45“)?

Още

„Петюха” от Михаил Калдъръмов, с илюстрации от Мая Бочева

„Имало едно време, много, много отдавна…”

Така обикновено започват приказките, нали? Е, не и тази. Ако щете вярвайте, но ето на – приказки се случват и в наши дни. А специално тази ни я разказват отново поетът Михаил Калдъръмов и художничката Мая Бочева. Какво ли ни е приготвило този път дуото, сътворило „Дракончето в мен“? Пригответе се за приключенията на едно сърцато петле, на име „Петюха” (изд. „Жанет 45”). Един ден Петюха се излюпва в двора на дядо Михалко. Че къде другаде да се излюпи едно петле? Но никой и не подозира дори накъде ще го отвее вятърът. При това… съвсем буквално!

Още

„Зимни слънчогледи” от Анета Дучева

„Хайди”, „Оливър Туист”, „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“… Толкова много литературни класики за деца разказват за изпълнения с терзания и перипетии живот на нещастни сирачета, които трябва да устоят на житейските бури, да запазят своята доброта и невинност, преди отново да намерят щастие. Сирачетата не липсват и в днешните детски романи, но в наши дни те най-често се оказват избраници на съдбата, носители на магически способности, наследници на чудни дарби или тайнствени имения… Уви, реалността далеч не е толкова романтична, нали? Именно тази реалност ни припомня Анета Дучева в своята книга „Зимни слънчогледи” (изд. „Жанет 45”) – поднесена с усет и внимание към младите читатели, това е историята на едно малко момиче, което остава само на света, за което постепенно угасват и последните лъчи надежда…

Още

„Пиано от картон” от Анета Дучева

„Пиано от картон” на Анета Дучева е приказка, но една по-необичайна и различна приказка. Измежду куп определения, с които се канех да я опиша в увода на този текст бе и думата „съвременна”. Съвременна, защото четейки я неволно си представях днешните деца в ролите на малката Алекс, нейните съученици и тайнствената й приятелка Рея. Но когато се замислих, осъзнах, че макар и наистина съвременна (защото „Пиано от картон” излиза през 2016 г.), всъщност това е една история извън времето, която спокойно би могла да се случи и с деца от моето поколение, би могла да се случи на родителите ни, или пък на нашите баби и дядовци… Защото любовта към красивото не знае възраст. Защото мечтите и копнежите не са чужди на никого. И защото борбата и стремежът за тяхното постигане неизменно са част от живота на всички ни. Ето защо ми се струва, че и нежната и затрогваща книжка на изд. „Жанет 45” също е за всички.

Още

„Съчко” от Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър, в превод от Мария Донева

Всички сме си играли с пръчки. Въобразявали сме си, че са какво ли не – въдица или диригентска палка, светлинния меч на Люк Скайуокър, шпагата на Зоро, магическата пръчица на Хари Потър… Колко често обаче пръчката е одухотворен главен герой? При това горд глава на семейство, който преминава през куп премеждия, за да се завърне у дома навръх Коледа? С общи усилия, детската писателка Джулия Доналдсън и художникът Аксел Шефлър ни разказват именно такава история! След „Грузулак”, „Патилата на метлата” и „Разбойникът плъх”, знаменитото дуо вече съвсем не се нуждае от представяне на родните читатели, а по традиция преводът и адаптацията на римите е поверен на талантливата поетеса Мария Донева. „Съчко” (изд. „Жанет 45”) е вълнуваща и умилителна история, която ще забавлява малки и големи читатели и ще сгрее сърцата ви в празник и делник.

Още

„Къде е мама?” от Джулия Доналдсън и художника Алекс Шефлър, в превод от Мария Донева

„Къде е мама?” – няма дете, което да не е задавало този въпрос. А май няма и възрастен, който да не си спомня някой миг на притеснение от детството, когато се е събудил на непознато място или пък се е заплеснал и отклонил неусетно в голям магазин… Ето с такъв миг на страх и несигурност започва и „Къде е мама?” – новата детска книга на изд. „Жанет 45”, приветствано попълнение към поредицата на писателката Джулия Доналдсън и художника Алекс Шефлър. Но вместо с изгубило се момченце или момиченце, популярното дуо ще ни срещнат с една симпатична маймунка, заблудила се из гъстата джунгла.

Още

„Книгата на всички неща” от Хюс Кайер

Ако сте имали щастието да прочетете нещо на нидерландеца Хюс Кайер, то най-вероятно вече сте прочели и всички останали негови книги, до които сте се добрали. Чисто и просто така действа неговото писане. Първата ни среща с книгите му бе „Заедно завинаги, амин!” (изд. „Ергон”) и тя ни бе напълно достатъчна за да обикнем автора и да го наредим сред фаворитите си. Защо? Ще разберете малко по-нататък. Сега обаче няма да говорим отново за тази първа среща, а за последната.  „Книгата на всички неща” (изд. „Жанет 45”) ни остави без дъх във всяко едно отношение – от топлия, но безкомпромисен наратив, през майсторския превод на Мария Енчева до уникалните илюстрации на Люба Халева. Българското издание е самото савършенство.

Още