„Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини” от Лозинка Йорданова

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнем в света на народните приказки! Свят на неродени моми и царски синове, на златни момичета и звездочели юнаци. В него отново ни отвежда Лозинка Йорданова, този път със своята книга „Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини”, издадена като част от фолклорната детска поредица на изд. „Емас”. Един прекрасен том, в който поука и приключения вървят ръка за ръка, а сладкодумието на авторката се лее като жива вода.

Read more

Advertisements

„Семейство Мейзга” от Риго Бела

Навремето, когато все още имахме „телевизор с копчета”, а не с дистанционно, се чудех и маех: „Защо са му на човек осем бутона за осем канала, когато всъщност са ти нужни само два – един за телевизията и един за видеото?”. Под „телевизия” разбирайте БТ, което по-късно стана БНТ. Е, още по-късно се появи и истинска културна революция, която ми отвинти главата – „Ефир 2”, който ми разкри тайната, че всъщност е възможно да има повече от един телевизионен канал, но това е друга история… Та, телевизорът с копчетата беше мой пръв приятел, дори съм бягал от детската градина, за да се върна вкъщи за някой епизод на „Плодчетата”, „Мишел Ваян” или „Костенурките нинджа”. Всички деца ги знаеха, и възрастните също. Всъщност цяла България гледаше едно и също, всичките деца дебнехме с нетърпение финала на „Телевизионен справочник”, та да дойде ред на „Лека нощ деца”, възрастните си сверяваха часовника с „По света и у нас”, братовчедите ми са чакали до тъмно да свърши „Панорама”, за да гледат „Студио Х”, а на мен ми се плачеше всеки път, когато проспивах „Седморката на Блейк”. От ония години са останали някои лафове, така често употребявани, че направо са се превърнали в част от осемдесетарската народопсихология на българина. „Майтап бе, Уили” и „Няма проблеми” от „АЛФ”, „Яба-даба-ду!” от „Семейство Флинтстоун”, и… „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, разбира се, от „Семейство Мейзга”. Унгарският анимационен сериал си е абсолютен ретро култ и за това свидетелства фактът, че аз вече бях „второ поколение зрител”, защото в ранното ми детство родителите ми вече добре познаваха героите. Освен това, всички махленски кучета, които не се казваха Ласи или Бенджи се казваха Бльоки, а се сещам и за поне две-три котки, които се казваха Мафия. Ами „Емзеперикс, братче мило, обади се”? Кой ти е мислел, че след четвърт век ще се поздравявам с родата по Skype със същите тия думи! Родителите ми пък използват фразата „Включ прев” всеки път, когато им се иска да разберат бебешкия език на пълзящите си внучета. Тъй! След това обширно и носталгично въведение, мисля че вече няма нужда да обяснявам защо всички посрещаме с такъв небивал ентусиазъм и вълнение новото издание на „Лист” „Семейство Мейзга” от Риго Бела!

Read more

„Приказките на господин Кабода” от Елена Алексиева

„Приказките на господин Кабода” (изд. „Факел Експрес”) от Елена Алексиева действително съдържа приказки, но не какви да е. Подобно на приказките на Андерсен и Оскар Уайлд, и тези на господин Кабода са специални. От онзи вид приказки, които докосват дълбоко както слушащите ги деца, така и четящите ги възрастни.

Read more

„Приказки за чудатите” от Рансъм Ригс, с илюстрации от Ендрю Дейвидсън

Трилогията за Дома на мис Перигрин за чудати деца може и да е завършена, но това не значи, че Рансъм Ригс няма още истории за разказване, с които да зарадва многобройните фенове на този фантастичния свят на Чудатите. А ето ги и тези истории! Сборникът „Приказки за чудатите” (изд. „Бард“) е съставен лично от невидимия Милърд и е събрал в себе си невероятни истории, легенди, градски фолклор, които чудатите деца сигурно си разказват с шепот край огъня от поколения.

Read more

„Ние, врабчетата“, „Малки жабешки истории“ и „Шарена черга“ – детското творчество на Йордан Радичков

Драги ми господине, ако следиш блога ни, то със сигурност знаеш, че точно преди месец започнахме серия от ежедневни ревюта на български автори по случай Деня на народните будители. Успяхме да поддържаме темпото през целия ноември и днес, за своеобразно затваряне на цикъла сме ви запазили нещо наистина специално. Един будител с главно „Б”. Той съвсем не се нуждае от представяне, а каквото и да кажем за книгите му – все ще е малко. Днес издателство „Нике” се е заело с мисията да популяризира творчеството му и да го направи достъпно за всички читатели. А ние пък ще се спрем на детските му книги. Това е той – плетачът на шарени черги, хроникьорът на жабешки истории и гласът на всички врабчета. Негово величество Йордан Радичков.

Read more

„Човекът, който търси” – сборник с разкази от Светослав Славчев, Антон Дончев, Любен Дилов, Димитър Пеев и др.

Днешното ревю на „Книжни Криле” от поредицата статии за книги на български автори, с които честваме Деня на будителите е посветено на научната фантастика. А писателите-фантасти винаги са били едни от най-будните умове, своего рода пророци, взиращи се в бъдещето на човечеството. Шестнадесет разказа роден ретро сайфай ви очакват в юбилейното издание на сборника „Човекът, който търси” (изд. „Лексикон”).

Read more

„Сказания за Ледената планина” от Александър Драганов

Старая се да следя неспирния поток на статии и ревюта, които Александър Драганов поддържа със завидна енергия в „Цитаделата”. Редовно „сверявам” мнението си с неговото и установих, че двамата имаме доста сходен вкус за редица неща. Това ме провокира да не подминавам неговата книга „Сказания за Ледената планина” – беше ми много интересно какво би излязло „изпод перото” (така де, клавиатурата) на един събрат-geek, който не само има голяма и непрестанно разширяваща се база за сравнение с литературни произведения от всякакъв вид, но и може да се похвали със завиден опит като преводач на фантастика и фентъзи. При все зимния хлад, който лъха от заглавието, „Сказания за Ледената планина” се оказа едно сгряващо душата фентъзи, което със сигурност не искате да подминете.

Read more

„Последните българи” от Делиян Маринов

„Последните българи” на Делиян Маринов е толкова много неща, че ми е трудно да започна да пиша за него. Още ми е трудно да повярвам, че човек на възрастта на малкия ми брат е способен да пише по този начин и на такива теми. „Последните българи” може и да е дело на все още развиващ се писател, но е и адски адски зрял. Не знам дали да съм горд, че в България има такива млади таланти, или пък да се разплача, че съвремието в същата тая България е „вдъхновило” горчилката, която Делиян Маринов излива в разказите си, които вече можете да прочетете и безплатно.

Read more

„Градът на скелетите” от Анна Гюрова

Клуб „Лазарус”. Колекция „Дракус”. Познавачите вече си знаят. И фактът, че „Градът на скелетите” е дебют не само, че няма да ги уплаши (я пробвай изобщо да уплашиш фен на хоръра!), ами и ще ги настърви с любопитство да открият на какво е способна Анна Гюрова. Особено за такива като мен, които все още не са наваксали с разказите на авторката от предни издания като „ПО крилете на гарвана” и „451 градуса по Бредбъри”, изненадата е пълна и повече от приятна!

Read more

In-universe книгите на Дж. К. Роулинг: „Приказките на барда Бийдъл”

Завършваме цикъла статии за достигналите до нас книги от вселената на Хари Потър с „Приказките на барда Бийдъл”. Появил се за първи път като заглавие в  „Хари Потър и Даровете на Смъртта”, този сборник съдържа пет приказки, които колкото приличат, толкова и се различават от класическите приказки, с които сме израснали ние, мъгълите. Завещана от Дъмбълдор и с руни, преведени лично от Хърмаяни Грейнджър, поколения магьосници са приспивали децата си с тази книга.

Read more