„Трансформации” от Благой Иванов

Серия от лоши избори, живи трупове, древни талисмани, подкожни паразити, гигантски червеи и лутащи се из безкрая космически кораби, събрали на борда си последните остатъци от затъналото в упадък човечество… Богата селекция от поджанрове на ужаса ви очаква в „Трансформации” (изд. Orange Books) – дебютния сборник с разкази на Благой Иванов.

Read more

Advertisements

„Реално и нереално” от Урсула Ле Гуин

На 22 януари тази година, на 88 годишна възраст ни напусна майката на Гед, богинята на Землемория, великата Урсула Ле Гуин. Едно от най-големите имена в съвременното фентъзи и фантастика, тя ни остави богато наследство от истории, различни по дължина, жанр и усещане, но обединени от темите за всичко онова, което ни прави хора – в този свят и отвъд пределите на въображението. Днес си припомням Урсула Ле Гуин и нейния човеколюбив, философски мироглед с „Реално и нереално” – общо издание на двутомника „Къдe, зa бoгa?” и „Външeн кocмoc, вътрeшнa зeмя”, част от поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на изд. „Бард”.

Read more

„Призрачният дилижанс” – сборник с класически хорър от изд. „Изток-Запад“

Добре дошли в едно друго време. Без хилядите проблеми на забързаното ежедневие, което днес ни е откъснало до голяма степен от първичните ни страхове и суеверия. Без телефон, интернет, сателитна навигация и всички останали джаджи и чудесии, които ни дават (понякога фалшивото) чувство за информираност, свързаност и безопасност. Един свят, в който заедно с падането на нощта и внезапния повей, угасил свещта се завръщат всички свръхестествени и подсъзнателни кошмари. Порция изтънчен, класически ужас пристига с „Призрачният дилижанс” – компактен сборник от изд. „Изток-Запад”, между чиито твърди корици са се сгушили пет разказа от началото на миналия век, плюс един от средата на по-миналия. Ще имате възможност да се насладите на разнородни произведения от жанрови пионери, писани във времето, когато хорърът е разчитал повече на готическа атмосфера и дебнещата от сенките неизвестност, отколкото на зъби, нокти и разпилени вътрешности.

Read more

„Сказанията на стрикса, Том 1” – нов сборник с български фантастични разкази

След като миналата година дадоха заслужен шанс на фентъзи творчеството на Кръстю Мушкаров и издадоха неговия роман-сборник „Сълзите на дракона”, сега от изд. „ИвиПет” ни зарадваха с ново жанрово четиво. „Сказанията на стрикса, Том 1” е сборник за български научно-фантастични и фентъзи разкази, чиято амбиция е да положи началото на периодичен тримесечник. Дай Боже начинанието да потръгне и да получи подкрепата на българските читатели на фантастична литература. За нас ще бъде радост и удоволствие да отразяваме редовно подобни издания, демонстриращи таланта и разнородните стилове на ентусиазирани български писатели. Но до тогава… нека видим какво се крие в том първи от „Сказанията на стрикса”.

Read more

„Да опожаряваш е наслада” от Рей Бредбъри – сборник с разкази, предшестващи „451 градуса по Фаренхайт”

Рей Бредбъри е име, което винаги изричам със смес от благоговение и носталгия. Благоговение, защото към такъв титаничен талант не мога да изпитвам нищо друго, освен дълбоко уважение и възхищение. Носталгия, защото тя е една от основните теми, залегнали в творчеството му, а и защото същото това творчество неизменно предизвиква у мен носталгични спомени. Книгите на Бредбъри ме връщат във времето, когато открих този автор като малко момче. В летните дни, когато по една или друга причина не карахме велосипедите си на село и не се щурахме из дворове и улици, ровех из ухаещата на старост библиотечка в антрето у баба и дядо. Там имаше немалко от томчетата на библиотека „Галактика”, които аз просто хващах и отварях за да намеря нещичко за себе си, а кориците и заглавията ми даваха само най-бегло обещание за съдържанието. И така открих някои автори, за които с ентусиазъм исках да разкажа на всички наоколо и малко ме дразнеше фактът, че за другите май моите открития съвсем не бяха новост и посрещаха разпалените ми разкази с усмивка. Горе-долу по същото време се запознах с Рей Бредбъри и почти лично – той редовно се появяваше на екрана, когато по телевизията се завъртя „Театърът на Рей Бредбъри”. Ненадминат илюзионист на думите, той кара словото да оживее, а заедно с него оживяват марсианци, вампири и динозаври, циркът идва в града или пък настъпва Хелоуин. С годините за мен очарованието на неговите разкази и романи не само, че не е отслабнало, то се разпалва все повече и повече. А като стана дума за разпалване… Обект на днешното ревю е „Да опожаряваш е наслада” – сборник с разкази, предшестващи „451 градуса по Фаренхайт”, част от поредицата „Велики майстори на фентъзи и фантастика” на изд. „Бард”. Read more

„Немски сказания” от Братя Грим в Колекция „Върхове“ от издателство „Изток-Запад“

Свикнали сме да възприемаме Братя Грим като приказници, разказвачи на омайни и мрачни приказки, съчетаващи вълшебното и страшното, поуката и приключението. И докато всеки от нас често е слушал или чел с интерес техните „детски и домашни приказки”, то доста по-рядко се сещаме за труда на братята от Ханау като етнографи и фолклористи. Преди близо година от издателство „Изток-Запад” допълниха своята уникална Колекция „Върхове” със сборно издание на двата тома на „Немски сказания” от Братя Грим, в майсторски превод от Цочо Бояджиев. А благодарение на художника Петър Станимиров, изданието, освен всичко останало, е и истинска радост за окото.

Read more

„16 страховити истории“ от Робърт Шекли

Имам навика да редувам по-обемните фентъзи и сай-фай книги с нещо по-леко и разтоварващо, а ако ми попадне под ръка някой сборник с разкази – още по-добре! Кратките форми са едновременно бързи за четене и разнообразни откъм стил и сюжети. Винаги, когато ми се прииска нещо неочаквано или разнородно откъм концепции най-доброто решение е да посегна към някоя компилация от кратки истории. А когато те са от майстор като Робърт Шекли, то подхождам с особено високи очаквания!
Read more

„Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини” от Лозинка Йорданова

Няма нищо по-хубаво от това да се завърнем в света на народните приказки! Свят на неродени моми и царски синове, на златни момичета и звездочели юнаци. В него отново ни отвежда Лозинка Йорданова, този път със своята книга „Български народни приказки за царе и царици, за царски синове и царкини”, издадена като част от фолклорната детска поредица на изд. „Емас”. Един прекрасен том, в който поука и приключения вървят ръка за ръка, а сладкодумието на авторката се лее като жива вода.

Read more

„Семейство Мейзга” от Риго Бела

Навремето, когато все още имахме „телевизор с копчета”, а не с дистанционно, се чудех и маех: „Защо са му на човек осем бутона за осем канала, когато всъщност са ти нужни само два – един за телевизията и един за видеото?”. Под „телевизия” разбирайте БТ, което по-късно стана БНТ. Е, още по-късно се появи и истинска културна революция, която ми отвинти главата – „Ефир 2”, който ми разкри тайната, че всъщност е възможно да има повече от един телевизионен канал, но това е друга история… Та, телевизорът с копчетата беше мой пръв приятел, дори съм бягал от детската градина, за да се върна вкъщи за някой епизод на „Плодчетата”, „Мишел Ваян” или „Костенурките нинджа”. Всички деца ги знаеха, и възрастните също. Всъщност цяла България гледаше едно и също, всичките деца дебнехме с нетърпение финала на „Телевизионен справочник”, та да дойде ред на „Лека нощ деца”, възрастните си сверяваха часовника с „По света и у нас”, братовчедите ми са чакали до тъмно да свърши „Панорама”, за да гледат „Студио Х”, а на мен ми се плачеше всеки път, когато проспивах „Седморката на Блейк”. От ония години са останали някои лафове, така често употребявани, че направо са се превърнали в част от осемдесетарската народопсихология на българина. „Майтап бе, Уили” и „Няма проблеми” от „АЛФ”, „Яба-даба-ду!” от „Семейство Флинтстоун”, и… „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел!”, разбира се, от „Семейство Мейзга”. Унгарският анимационен сериал си е абсолютен ретро култ и за това свидетелства фактът, че аз вече бях „второ поколение зрител”, защото в ранното ми детство родителите ми вече добре познаваха героите. Освен това, всички махленски кучета, които не се казваха Ласи или Бенджи се казваха Бльоки, а се сещам и за поне две-три котки, които се казваха Мафия. Ами „Емзеперикс, братче мило, обади се”? Кой ти е мислел, че след четвърт век ще се поздравявам с родата по Skype със същите тия думи! Родителите ми пък използват фразата „Включ прев” всеки път, когато им се иска да разберат бебешкия език на пълзящите си внучета. Тъй! След това обширно и носталгично въведение, мисля че вече няма нужда да обяснявам защо всички посрещаме с такъв небивал ентусиазъм и вълнение новото издание на „Лист” „Семейство Мейзга” от Риго Бела!

Read more

„Приказките на господин Кабода” от Елена Алексиева

„Приказките на господин Кабода” (изд. „Факел Експрес”) от Елена Алексиева действително съдържа приказки, но не какви да е. Подобно на приказките на Андерсен и Оскар Уайлд, и тези на господин Кабода са специални. От онзи вид приказки, които докосват дълбоко както слушащите ги деца, така и четящите ги възрастни.

Read more