„Игра на живот” от Кен Гримуд

Какво би направил героят на Бил Мъри в „Омагьосан ден“ (Groundhog Day), ако вместо да преживява отново и отново едно и също денонощие съдбата най-напред го срещаше със смъртта, а след това го запращаше в далеч назад в тийнейджърските му години? Къде са 24 часа, къде са 25 години! Отговорът откриваме в „Игра на живот” (изд. „Orange Books”). До какво може да доведе вторият шанс? А третият? Знанието за бъдещето е и освобождаващо, и оковаващо, и благословия, и затвор, както ни демонстрира и Кен Гримуд в този страхотен фантастичен трилър.

Още

Реклами

„Дяволски устройства” от Филип Рийв

„Дяволски устройства” (изд. „Егмонт България”) е книга трета от квартета „Смъртоносни машини” на Филип Рийв, по който съм луднал в последно време. Бях подготвен за какви ли не сюжетни изненади, предимно под формата на нови стиймпънк зрелища и покачващи адреналина екшън сцени, от които предишните две книги изобилстват. Но… Рийв отново успя да ме сгащи! Действието в това продължение се развива сума ти години след края на „Хищническо злато”, а Том и Хестър не само, че са прехвърлили тридесетте, но са се сдобили и с достоен наследник, който да поеме руля на приключението! Още

„Тъмна дарба”, „Неизчезваща”, „По залез” и „Тъмен завет” – завладяващата поредица на Александра Бракен

Страната на неограничените възможности се е превърнала в страна с ограничен достъп. Вирус. Диктатура. Концентрационни лагери. Апокалиптичният сюжет се развива с пълна сила. Кой е врагът този път? Собствените ни деца! Добре дошли в смразяващата дистопия на Александра Бракен – поредицата „Тъмна дарба” (изд. „Егмонт Бълтария”), чиято четвърта част, „Тъмен завет” е вече и на български.

Още

„В търсене” от Милен Колев

Ако си падате по сборниците с родни фантастични разкази от поредицата „Сказанията на Стрикса”, но не ви се чака до излизането на следващия том, то от изд. „ИвиПет” имат книга, която остави у мен доста сходно усещане, пък макар и историите, включени в нея да са дело на един-единствен автор. Това е „В търсене” на Милен Колев – над 200 страници, изпълнени с богато жанрово разнообразие и още по-богато въображение.

Още

„Примигване на екрана” от Тери Пратчет

Сборник с кратки творби на уникалния Тери Пратчет! Съдържание, което е идеално както за дългогодишните почитатели на един от най-големите майстори на фантастичното перо, така за хора, които винаги са искали да се запознаят с творчеството му, но изправени пред десетките романи от Света на Диска, не са знаели от къде да започнат. Това е „Примигване на екрана”! Прекрасна колекция от разкази, обхващащи различни периоди от творчеството на Пратчет – както ранните години, така и по-уверените, в които маестрото вече е напипал разпознаваемия си стил и продължава да се гъбарка, както с всичко на света, за което можете да се сетите, така и със… самия себе си. Изданието идва с логото на „Сиела”, в първокласен превод от Светлана Комогорова-Комата.

Още

„Хищническо злато” от Филип Рийв

Том Натсуърти и Хестър Шоу някак си съумяха да оцелеят сблъсъка с всички „Смъртоносни машини”, които немилостивият Филип Рийв им бе приготвил. Но да си отдъхнат няма време, защото постапокалиптичният стиймпънк екшън продължава „с пълна пара” в „Хищническо злато” (изд. „Егмонт България”).

Още

„Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес

Принципно, от цялата колегия на „Книжни Криле”, точно аз май най-рядко залитам по Young Adult, но ако кривна в тази насока, твърде вероятно е това да се окаже книга на изд. „Студио Арт Лайн”, чийто подбор е често нестандартен, а каталогът им е пълен с приятни изненади. Дали и „Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес ще се окаже една от тях? История за обикновено момче, което осъзнава, че… е наистина, чисто и просто най-обикновено момче и няма никакви изгледи да бъде един от избраните герои, борещи се със злото. Все пак, и тоя тип хлапета също имат свой живот и своя история, нали? Младежки роман, който цели да обърне формулата на младежкия роман с хастара навън!

Още

„Артемида”от Анди Уеър

Китайците кацнаха на тъмната страна на Луната, но преди там да покълнат техните памучни семена, една готина лунна идея покълва в главата на Анди Уеър и се превръща в научнофантастичния трилър „Артемида” (изд. „Бард”).

Още

„Обсидио: Досието Illuminae_03” от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Когато през 2016 от „Егмонт” пуснаха „Илумине: Досието Illuminae_01” книгата веднага привлече вниманието ми с абсолютно нестандартното си художествено оформление, което обещаваше наистина различно преживяване. Технократски епистоларен сай-фай роман, чийто наратив е изграден от логове, мейли, доклади, статии и всевъзможни извадки от секретни документи? Определено нямаше шанс да го пропусна. Спомням си обаче, че преди да я започна имах известни опасения относно сюжета. Дали авторите Ейми Кауфман и Джей Кристоф не са отделили повече време на представянето на историята под такава новаторска форма, отколкото на самата история? „Илумине” бързо успя да разсее всякакви подобни съмнения, защото се оказа пиперлив, динамичен Young Adult, който ме накара да разлиствам страниците с френетично темпо. Продължението, „Гемина”, бе не по-малко наелектризиращо, и макар да се придържаше към вече установената от първата книга форма, премести фокуса върху съвсем нова група главни герои, поставени на ръба на оцеляването в управляваното от безскрупулни корпорации бъдеще. „Обсидио: Досието Illuminae_03” вече е факт. Дойде краят на чакането. Трилогията е завършена. Време е за крайната присъда!

Още

„Формата на водата” от Гийермо дел Торо и Даниел Краус

Обичам да гледам филми по книги. Обичам да сравня нечия чужда интерпретация на истории и герои, които вече съм опознал лично, изградил съм си представа за тях, визуализирал съм ги в главата си… Виж, за книгите по филми не мога да кажа същото. В повечето случаи нямам никакво влечение да чета романизация на сценарий. Нито имам нужда от спойлери за филма (ако все още не съм го гледал, разбира се), нито пък имам нужда от подробен преразказ на вече гледаното, защото, така де – ако филмът ми е харесал, просто по-добре да го гледам повторно, вместо да посветя двойно и тройно повече време, за да го преживея отново под формата на текст. А и въпросният текст на всичкото отгоре често пъти е муден и изкуствено раздут, писан без грам вдъхновение, просто съпътстващ комерсиален продукт, част от мърчъндайза към филма. Но романът „Формата на водата” (изд. „Изток-Запад“, превод Елена Павлова) НЕ Е романизация, а истинска, страхотна литература и пълноправно произведение на изкуството. Още