Докато всичко живо се е втурнало в предпразнични приготовления и няма миг покой, една наша приятелка и истински книжен рицар отдели от ценното си време, за да си поговорим за хубави книги. Какво е да направиш голямата стъпка и от читател да се превърнеш постепено в преводач, редактор, издател? За големите рискове, но и за неизмеримото удовлетворение от работата по любими заглавия ще ни разкаже Преслава Колева, създателка на изд. „Лютиче“.
Помните ли миналото, изпълнено с комикси, анимации и героични игрални филми? С маски, плащове, шлемове, костюми и каквото още имахме под ръка, за да спасим света? Ако сте забравили, ще ви върнем към златната ера на супергероите със Здравко Генов. Интервю на Лора Търколева със Здравко Генов в предаването “Изотопия“: https://bnr.bg/horizont/post/101480696
Искахме да ви честитим Международния ден на детската книга с нещо специално. Какво да бъде? Представяне на нова детска книга? Че за нас това си е ежедневие, нищо по-различно от основното съдържание на блога. Вдъхновяваща картинка и пожелание? Е, хайде, стига с рутината. Решихме да споделим с вас един текст, който показва (и доказва!), че никога не е късно детските ти мечти да се сбъднат (под книжна или друга форма), тъй че… дерзайте! Това е предговорът на преводача Здравко Генов към комикса „Мегаморфни Пауър Рейнджърс/Костенурките Нинджа“. Как би се почувствало онова ококонеро, жадно за книги, комикси и кино хлапе от 90-те, ако знаеше, че след двадесетина години ще работи лично по българското издание на комикс с любимите си герои? Нека ви разкаже самото хлапе!
Още
Въпреки, че през последната година пътуваме много по-малко по света, една от последните ни преводни книги ни отведе мислено в Италия, където живее илюстраторката на „Господин Вървими“. Споделяме с вас интервюто, което Аличе Копине даде за българските читатели.
Още
Даниеле Моварели, автор на детската книга „Господин Вървими“, обича да измисля нови истории, да смесва фантастични и реални елементи от живота, да дава представа за света за своите читатели. И затова чете много книги, комикси и списания, гледа филми, телевизионни сериали и карикатури. Не на последно място – слуша хората.
Интервюто ни с него напомня на късо италианско кафе – кратко изживяване с наситен вкус.
Приятно четене.
Още
„Къде ли да изхвърля това?” е нов книжен проект, който определено не е за изхвърляне! Това е поредното заглавие от поредицата „Туй-Онуй”, която се сдоби не само с множество почитатели, но и с редица номинации за наградата „Бисерче вълшебно”. Създателка на книжната серия е художничката Мая Бочева, носител на националната награда „Константин Константинов” в категория „Илюстратор” за 2018 година. Ако вече сте проследили приключенията на сладките герои от „Защо медът е толкова сладък?”, то може би си спомняте, че тази книга имаше и подзаглавие – „Защо си тръгнаха пчеличките? – първа част”. Е, ето я и част втора! „Къде ли да изхвърля това?” е дългоочакваното продължение, но за да се появи то на бял свят, няма да му е излишна и мъничка помощ от почитателите на Уики и Любка. „Къде ли да изхвърля това?” е вече достъпна за предварителна поръчка, а какво ви очаква в бъдещата книжка, ще научите от разговора ни с Мая Бочева!
ОщеДнес ни гостува Радостина Николова. Бихме могли да я опишем с много думи – майка, писател, издател, приятел… Но за своите почитатели тя е известна преди всичко с титлата „Майката на Мотовете“. Именно малките пухкави същества с разноцветни козинки, любопитен и весел нрав и снабдени с по една рачешка щипка бяха героите, чрез които големи и малки читатели в България (а по-късно и други страни) навлязоха в света на нейното въображение. Наскоро надзърнахме и в последната й книга, „Приключенията на мотовете 4: Вълшебникът се смее последен“. Днес обаче си говорим със самата авторка и надзърваме в нейния уютен свят, където се раждат нови истории и герои…! Още
Когато опре до обучения, курсове и наръчници за родители, майките и татковците май предимно залитат към една от двете крайности. Или изпадаме в паника, че няма да се справим както трябва ако не изгълтаме обилно количество информация от най-различни (и често противоречащи си) източници, или пък отхвърляме с неприязън всички ръководства и съвети с мисълта, че „от к`ъв пък зор тия ще ми казват как да си гледам детето!”. Е, аз не залитам нито към едната, нито към другата позиция. Доверявам се на личния си опит и инстинктите си, осъзнавам, че всяко дете е различно и се нуждае от индивидуален подход, но и не отхвърлям с лека ръка чуждите наблюдения и идеи по темата за отглеждането на децата. Неотдавна с голямо удоволствие прочетох „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” от Фредрик Бакман и когато пред очите ми попадна „Мисия TATKO: Диалози” на Симеон Колев (изд. „Егмонт”) си казах, че тази книга може би ще е българския еквивалент. Е, не бях съвсем в грешка, но все пак книгата се оказа доста различно структурирана. Останах изненадан от участието на редица специалисти от различни области, които са се включили в изданието със своя гледна точка по редица важни въпроси и осъзнах, че контекста на думата „диалози” върху корицата съвсем не се ограничава до контакта между деца и родители.
knijnikrile.wordpress.com 