„Очилата на вълшебника“ (изд. „Светулка 44“) е заглавие, което събужда очаквания и асоциации. Някои вероятно биха посегнали към книгата, очаквайки тя да ги отведе във фентъзи свят на магии и митични създания. Аз пък се сетих за „Чудният вълшебник от Оз“. Сетих се за зелените очила, които всички посетители на Изумрудения град задължително трябва да си сложат, преди да прекрачат портите на града. И за загадката дали наистина градът е бляскав и богат, или това е един от триковете на хитроумния мним вълшебник. Оказва се, че асоциацията ми всъщност не е била чак толкова далеч от сърцевината на книгата. Дали триковете са достатъчни, за да направят трудното ежедневие шарено и пъстро? Или всъщност вложите намерение, грижа и любов, превръщат тези трикове в истинска магия? В „Очилата на вълшебника“ известната португалска писателка Мария Тереза Майя Гонзалеш („Приятна ваканция, Мигел!“, „Гашпар и Мариана“ и др.) ни среща с едно десетгодишно момиче и нейното семейство, чието единство постепенно се пропуква. Дали всеотдайният баща-фокусник ще успее да предпази децата си от бурите, или те са неминуема част от порастването?
