„Eмоциите. Вълнения… и аз във всички мои състояния!” от Сесил Лангоне

„Eмоциите. Вълнения… и аз във всички мои състояния!” (изд. „Прозорец”) е заглавие, което не оставя съмнение за областта на книгата. Опознаването на себе си и придобиването на емоционална интелигентност са целите, които си е поставила Сесил Лангоне, а аудиторията, в която се е прицелила е семейната. В това начинание й помагат цветните илюстрации на Суфи Регани. Книжката идва в услуга и на родители, и на деца, които имат нужда да проследят причините за различните емоции и настроения, които често ни завладяват. От къде идват те? И защо? Какво ги поражда? Как да ги разпознаваме и различаваме? Можем ли да търсим приятните чувства около себе си, да ги задържаме по-дълго…? И не на последно място – можем ли да се справим с негативните състояния и да не им позволяваме да вземат превес?

Прочети още

Реклами

„Зайчето, което иска да заспи. Нов метод за приспиване на децата” от Карл-Йохан Форсен Ерлин

Може би си спомняте името Карл-Йохан Форсен Ерлин от предишни наши статии? Ако името все още не ви говори нищо, то нека ви подсетим – става въпрос за автора на „Смелият Морис – Една седмица с главата надолу” и „Слончето, което иска да заспи” – две чаровно илюстрирани, но нетипични приказки, които използват четенето и разказването като механизми на детската психология. „Смелият Морис” е книжка, която помага на децата да съберат увереност, докато „Слончето…” е успокояващ текст за борба с безсънието. Но книжката с която шведския психолог привлича вниманието на родители от цял свят е дебютната му „Зайчето, което иска да заспи. Нов метод за приспиване на децата” (изд. „Хермес”), която ще ви представим днес.

Прочети още

„Как да бъда як” от Богдан Василев и Михаил Баленков

Думичката „як” отдавна се е сдобила с двояко значение. Без да броим онези рунтави, чифтокопитни млекопитаещи обитатели на Тибет, „як” може да е синоним на „здрав”, „жилав”, „корав”, „силен”, но може да е и епитет, равносилен на „готин”. Излиза обаче, че тези две употреби спокойно могат и да се припокриват. И не само това, ами и придобиването на така мечтания „як” статус може да върви в комплект с… (внимание, дръжте се!) ЧЕТЕНЕТО НА КНИГА! Това ни демонстрират Богдан Василев и Михаил Баленков в своята „Как да бъда як” (изд. „БГ Книг@”) – леко тийн четиво, което си тежи на мястото!

Прочети още

„Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес

Принципно, от цялата колегия на „Книжни Криле”, точно аз май най-рядко залитам по Young Adult, но ако кривна в тази насока, твърде вероятно е това да се окаже книга на изд. „Студио Арт Лайн”, чийто подбор е често нестандартен, а каталогът им е пълен с приятни изненади. Дали и „Ние, останалите, просто живеем тук” от Патрик Нес ще се окаже една от тях? История за обикновено момче, което осъзнава, че… е наистина, чисто и просто най-обикновено момче и няма никакви изгледи да бъде един от избраните герои, борещи се със злото. Все пак, и тоя тип хлапета също имат свой живот и своя история, нали? Младежки роман, който цели да обърне формулата на младежкия роман с хастара навън!

Прочети още

„Не плачи, Бетси!” от Наталия Чуб

През последните години и у нас се заговори повече за терапевтичната сила на приказките и използването на истории като път към изграждане на емоционална интелигентност у най-малките. Именно в тази насока работи и украинската писателка и практикуващ детски психолог Наталия Валентиновна Чуб. Нейните книги се радват на внимание както в родината си, така и извън нея, а у нас излизат те излизат с логото на „Коала Прес”. Днес разлистваме историята на едно малко лисиче, което с малко помощ ще пребори тенденцията да лее сълзи с повод и без повод. Да, има време преди нашата героиня да навири гордо носле и опашка, точно както на корицата на „Не плачи, Бетси!”.

Прочети още

„Обезкуражи злото” от Анна Цочева

„Книга за малки и възрастни деца” звучи като определението на любимия ми сорт книги. Но дори и без това обещание, илюстрациите на Анна Цочева (Rikae) за мен са предостатъчна причина да разлистя с удоволствие „Обезкуражи злото”. Черно и бяло, добро и зло, младост и мъдрост са съставните елементи на едно картинно-текстово преживяване, което ни учи, че  „Да си човек е болка. Да си човечен е постижение…” Прочети още

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света” от Фредрик Бакман

Кои са „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”? Те са съвкупност от личен опит, възгледи за света, простички практически съвети, спомени, кръжащи в главите ни мисли и бушуващи в душите ни чувства. Ние, татковците, а и родителите като цяло, май не винаги успяваме да изразим всичко това в думи. Още повече пък по начин, по който думите да не звучат като проповед или конско. Виж, Фредрик Бакман, той се е справил с тази нелека задача, при това едновременно с трогателна прямота, неподправено свеж изказ и обилно количество остроумие. И при все недвусмисленото заглавие, „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” (изд. „Сиела“) всъщност далеч не е насочена единствено към отрочетата от мъжки пол, нито пък конкретно към бащите на такива. Книгата е своеобразна изповед на един мъж, съпруг и баща, който излива душата си пред своя все още невръстен наследник, но думите са способни да докоснат и разсмеят всеки. Лично за мен, четенето на тази книга бе сякаш самият Бакман ме хвана за раменете, разтърси ме и викна в лицето ми: „Човече, не си сам!”.

Прочети още

„Формата на водата” от Гийермо дел Торо и Даниел Краус

Обичам да гледам филми по книги. Обичам да сравня нечия чужда интерпретация на истории и герои, които вече съм опознал лично, изградил съм си представа за тях, визуализирал съм ги в главата си… Виж, за книгите по филми не мога да кажа същото. В повечето случаи нямам никакво влечение да чета романизация на сценарий. Нито имам нужда от спойлери за филма (ако все още не съм го гледал, разбира се), нито пък имам нужда от подробен преразказ на вече гледаното, защото, така де – ако филмът ми е харесал, просто по-добре да го гледам повторно, вместо да посветя двойно и тройно повече време, за да го преживея отново под формата на текст. А и въпросният текст на всичкото отгоре често пъти е муден и изкуствено раздут, писан без грам вдъхновение, просто съпътстващ комерсиален продукт, част от мърчъндайза към филма. Но романът „Формата на водата” (изд. „Изток-Запад“, превод Елена Павлова) НЕ Е романизация, а истинска, страхотна литература и пълноправно произведение на изкуството. Прочети още

„Времето на Лори” от Анелия Пашова

Когато бях малък много обичах да си играя с няколко от онези книжки, в които страниците всъщност са разделени на части и можеш да си подреждаш нови и нови смешни и абсурдни картинки. Сещате се, нали? Например да сложиш глава на клоун върху тяло с полицейска униформа, а надолу картинката да продължи с обути в плавници крака от водолаз. Или пък да поставиш глава на пеликан върху тяло на лъв и крака с конски копита. Така се бях прехласнал по книжките, че дори нееднократно съм хващал ножицата и цветните моливи и сам съм си създавал такива книжки от тефтерчета и тетрадки. Интересно, дали и Анелия Пашова е минала по тези стъпки преди да сътвори „Времето на Лори”? Но още по-интересно е откъде на авторката й е хрумнала страхотната идея да добави към картинките и… текст! Така децата имат възможността не просто да редят шашави изображения, но и да получават по едно щуро изречение към всяко от тях, а възможните варианти са цели 520 комбинации!

Прочети още

„Творци на съвпадения“ от Йов Блум

Когато наближи времето да сменим календара обикновено изпадаме в особено състояние. Сякаш се стремим повече от всякога да се взрем в бъдещето си и да хванем юздите на съдбата си. Новогодишни пожелания, късмети, обещания и предизвикателства към себе си и света и какво ли не още. А доколко изобщо сме господари на собствения си живота и доколко той е подвластен на… на какво? На предначертаното, на разположението на звездите и планетите, на космическия хаос, на хилядите дребни, но вездесъщи случайности, които ни сполитат всеки ден? А дали е съвпадение, че именно с тази книга започнах 2019 година, или пък изборът ми е резултат от невидима за мен външна намеса? „Творци на съвпадения“ (изд. „Изток-Запад”) от израелския писател Йов Блум е книга, която ни среща с изкусните, но неподозирани диригенти на чувства, действия и събития. Запознайте се лично с агентите на съдбата.

Прочети още