„Сияйни слова” от Брандън Сандерсън

Изисква се много (само)увереност, за да започнеш всепомитащ епос като „Летописите на Светлината на Бурята” (изд. „Студио Арт Лайн”) и още с първия том от над 1000 страници да обявиш, че през идните години читателите ти ги очакват още девет такива тухли. Човек трябва да е или отявлен грандоман, или доказала се машина за истории, която да не изпитва грам съмнение нито в собствените си творчески сили и дисциплина, нито в интереса от страна на нито капка съмнение. Завършването на „Колелото на времето” трябва да е било повече от достатъчно чиракуване, нали? След „Пътят на кралете”, амбициозния проект на Сандерсън продължава (и то как!) в том втори – „Сияйни слова”.

Още

Реклами

„Необичайните заподозрени” от Доминик Карильо

„Необичайните заподозрени” (изд. „Сиела”) бе книга, за която подозирах, че ще е необичайна. И тя наистина се оказа такава. И то далеч не само заради факта, че Доминик Карильо е избрал четиринадесет годишната му героиня да е родом от София. На моменти с финес и чувство за хумор, на моменти чрез бруталност и без заобикалки, Карильо разказва съвременна Young Adult история, която макар и да се развива във международния влак по пътя към Белни, все пак отказва да се движи по предначертани коловози.

Още

„Пътят на кралете” от Брандън Сандерсън

„Как? Кога успя?” – питат колегите със зяпнала уста. Отговорът? „Постепенно и тихомълком!”. Да, преборих над 3000 страници и най-накрая съм готов да споделя впечатленията си от трите тома на поредицата на Брандън Сандерсън „Летописите на Светлината на Бурята”. Разбира се, „преборих” е доста образно казано и като се замисля – май неточно казано. Борбата обикновено е труден и мъчителен процес, изискващ влагане на усилия и преодоляване на трудности, а единствената трудност в случая беше да успея да намеря свободно време за четиво от такъв едър калибър! В четенето на Брандън Сандерсън няма нищо трудно и мъчително. Освен може би да запазите в съзнанието си всички подробности докато продължавате напред по… „Пътят на кралете” (изд. „Студио Арт Лайн”).

Още

„Мисия TATKO: Диалози” от Симеон Колев

Когато опре до обучения, курсове и наръчници за родители, майките и татковците май предимно залитат към една от двете крайности. Или изпадаме в паника, че няма да се справим както трябва ако не изгълтаме обилно количество информация от най-различни (и често противоречащи си) източници, или пък отхвърляме с неприязън всички ръководства и съвети с мисълта, че „от к`ъв пък зор тия ще ми казват как да си гледам детето!”. Е, аз не залитам нито към едната, нито към другата позиция. Доверявам се на личния си опит и инстинктите си, осъзнавам, че всяко дете е различно и се нуждае от индивидуален подход, но и не отхвърлям с лека ръка чуждите наблюдения и идеи по темата за отглеждането на децата. Неотдавна с голямо удоволствие прочетох „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” от Фредрик Бакман и когато пред очите ми попадна „Мисия TATKO: Диалози” на Симеон Колев (изд. „Егмонт”) си казах, че тази книга може би ще е българския еквивалент. Е, не бях съвсем в грешка, но все пак книгата се оказа доста различно структурирана. Останах изненадан от участието на редица специалисти от различни области, които са се включили в изданието със своя гледна точка по редица важни въпроси и осъзнах, че контекста на думата „диалози” върху корицата съвсем не се ограничава до контакта между деца и родители.

Още

„Изживей тази книга” от Том Чатфийлд

Дела, а не думи! Странен начин да започна ревюто си за книга. Все пак, книгите са преди всичко думи. Не и тази. Тази е книга не просто за четене, а за преживяване. Том Чатфийлд подтиква читателя да се надигне от фотьойла, канапето, пейката или където там се е настанил удобно с книгата си, да понапрегне малко сивото си вещество и… да действа! В каква посока и под каква форма? Зависи предимно от самия читател. Смесица от творчески задачи и мотивиращи текстове, „Изживей тази книга” (изд. „Хермес”) не е карта, която да ви доведе до определена цел, но определено може да ви бъде компас.

Още

„Мама” от Елен Делфорж и Кантен Гребан

Доскоро свързвахме името на издателство „Дъбови листа” единствено с авторските проекти на Нуша Роянова. Вече не веднъж сме писали за изпълнените с топлина, семеен уют и откривателски дух приключения на малката Вики, кучето Джак, котката Ема и останалите герои от вдъхновяващата поредица на варненската писателка и художничка. Но ето, че „Дъбови листа” разнообрази своя каталог с преводно издание – при това на една от най-нежните, с(т)илни и красиви картинни книги, които можете да разлистите на български език. Това е „Мама”, написана от Елен Делфорж и илюстрирана от Кантен Гребан.

Още

„И страж бди на пост” от Харпър Ли

Героите от класиката „Да убиеш присмехулник” се завръщат десетилетия по-късно в „И страж бди на пост” (изд. „Бард”). Веднага става ясно – ще говорим за „И страж бди на пост” от Харпър Ли, в превод от Любомир Николов-Нарви.  Още

„Зиези – острието на империята” от Андрей Петров

„Зиези – острието на империята” на Андрей Петров е книга, за която едва ли бих научил, ако преди близо три години не се бях присъединил към екипа на „Книжни Криле”. Но покрай стремежа да съм в час със излизащите в момента заглавия, придобих навика да преглеждам редовно новите попълнения в няколко онлайн книжарници и така попаднах на дебютния роман на Андрей Петров – младежко приключение, определящо себе си като „фентъзи приказка по действителни събития”.

Още

„Кралица на въздух и мрак” от Касандра Клеър

Някои автори имат муза, кацнала на рамото. Около тази писателка явно кръжи цяло ято музи. Не зная от къде Касандра Клеър черпи вдъхновението и идеите си, но източникът явно е неизчерпаем. Нямам друго обяснение за разтърстващия, спиращ дъха финал на трилогията „Тъмни съзаклятия” (изд. „Ибис”). И тъй като не съм Касандра Клеър, мога да си позволя клишето, и да кажа – „Кралица на въздух и мрак” е всичко, което исках и очаквах, и още повече! Още

„Балконът” от Калина Мухова

Понякога книгите нямат нужда от текст. Някои истории могат да бъдат разказани и без думи. Щрихи, форми, цветове и композиция са способни да предадат безброй идеи и емоции. Независимо дали говорим за зрели, изпълнени със символика картинни книги като тези на Шон Тан, или пък „безмълвни” комикси като любимата ми детска поредица „Korgi” на Крисчън Слейд, „тихите книги” имат своето място и своята публика. Нещо повече – понякога образите могат да изкажат много повече, отколкото словото. И въпреки ширещото се у нас заблуждение, че „картинките са само за децата”, все пак и на родния пазар се прокрадват артистични книги, които демонстрират как илюстраторския талант може да бъде впрегнат за създаването на пълноценен разказ. Една такава книга е „Балконът” (изд. „Точица”), в която са събрани картините на младата художничка Калина Мухова. „Балконът” е естетическо преживяване, вдъхновено от едноименното стихотворение на поета Атанас Далчев и доразвито по сценарий на Зорница Христова.

Още