Каква беше реакцията ви, когато разбрахте, че ще излиза първи брой на ново списание „Дъга“? Радост? Носталгия? Ентусиазъм? Нов български комикс, завръщане към традициите на формата от класическото списание с „разкази в картинки“! Или пък раздразнение? Песимизъм? Предварително изградено мнение и стигматизация на нечии опити да направи печалба, използвайки името, логото и добрите ви спомени от знаменитата родна комикс антология от 80-те? Аз лично не реагирах по никакъв начин. Просто изчаках изданието да попадне в ръцете ми, за да го прочета с отворено съзнание и без каквито и да било очаквания и предварителна нагласа.
Дали сте от лагера „Наистина ли?! Ура!“, „Ох, пак ли? Не можеше ли да измислят нещо друго?“ или „Самозванци! Как смеят?!“ – няма значение. В крайна сметка имаме ново списание със заглавие „Дъга“, част от чийто екип са хора, участвали и стартирали с втората версия, „Дъга“-та от 2003-2005. И аз искам чисто и просто да коментирам неговото съдържание и да споделя откровеното си мнение, без да се натоварвам с асоциации и сравнения с оригинала или втората инкарнация.
Започвам с уговорката, че новата „Дъга“ не е нито kid freindly, нито има образователна стойност. Има кръв, има „лоши думички“… Правена е за батковци и какички, но не е 18+. Лично аз бих предпочел списанието отново да има детско-юношеска насоченост, но уви.
Първата история е „БОНЗАЙ“ (Bonzai Origins) а небезизвестния Сатанасов. Фен съм на неговия арт. Като стил, рисунък, оцветяване, режисура на действието, динамика, оформление, разположение на панелите, хореография на битките… Сатанасов е голям майстор! Ама наистина ГОЛЯМ! Не винаги е умел сценарист, и лично аз предпочитам „Бион“ хиляди пъти пред тоя келеш Гентацо, който вършееше из Дъга v2. Този път обаче съм се хилил на глас! Историята е наистина забавна, хуморът на Сатанасов е много готин, пиперлив, без да избруталява прекалено, всичко тече плавно, и няма претенции за нищо повече от една яка тупалка с пародиен привкус.
„Пирамидата“ на Андрей Андров и Джулиано Димитров задържа вниманието ми. Хареса ми, че е кратка и стегната история, която не обяснява света и логиката на художествената действителност, но загатва достатъчно, за да ти стане интересно. Като цяло нелоши рисунки и оцветяване, виждал съм далеч по-калпав арт в броеве на Dynamite comics и други западни издателства. Но не е моя тип комикс. Не търся прекалена бруталност, нито имам нужда от кървави сцени.
„Разни фантасмагории“ на Мартин Черногорски е опит за интерактивен комикс, който лично аз не бих включил изобщо в „Дъга“. Не представлява никакъв интерес за мен и смятам, че единствено смъква нивото на списанието и разваля цялостното впечатление. Струва ми се, че дори щеше да е по-добре да имаме по-малко страници и комикси, отколкото да има комикси, които ми идват нечетими.
„Без титла“ на Калоян Томов също ми се струва по-скоро като художествена самодейност, отколкото като нещо, достойно за подобна антология. Чисто и просто артът не е на професионалното ниво, което хората очакват от съвременен, конкурентноспособен комикс.
В „Прокълнатият сапфир“ на Емануела Кръстева и Антонино Стефанов има нещо интересно, притегателно. Харесва ми сивата атмосфера, харесват ми зловещите безмълвни паяци, които играят ролята на помощници на Съдбата… Но няма да претендирам, че изобщо разбрах какво се случва и накъде отива историята.
„Лехаш“ на Лъчезар Стоянов и Калоян Томов също не е на нужната висота откъм сюжет и арт. Вероятно бих чел този комикс през 90-те, когато живеехме в комикс суша и сме се радвали на всякакъв досег с рисувани истории, вкл. на езици, които не говорим… Но 90-те отминаха. Днес едва ли има читател, който да се впечатли от стандартна фентъзи история, реализирана по подобен начин.
„Русалии“ на Мая Бочева и Тихомир Петков е сред най-силните истории в този том. Това определено е най-интригуващия и литературен комикс сред включените тук девет. Именно в повечето описателен текст и елементите на роден фолклор намирам нишка към традициите на старата „Дъга“. Усещането е приятно ретро, без да е архаично и скучно за съвременния читател. Тук има интересно начало на истинска история, с интересни персонажи и сцена. Виждаме и Мая Бочева в по-различно амплоа – далеч от хумористично-закачливата пъстрота на Уики. Съвременен инди комикс със свой собствен стил.
Завършваме със „Заповеди“ и „Гонитбата“ – две истории от поредицата „Вековници“, сътворени от сценариста Марко Стоянович и художника Иван Беров. Тук всичко е от класа. Визуално пипнати истории, наистина добра работа. А аз си падам по painted art комикси. Проблемът е, че родните читатели (в това число и аз) не познават добре „Вековници“ и тези откъслечни епизоди не значат много за тях. Липсва ни основата, за да се наслаждаваме истински на подобни кратки spin-off епизоди.
Общо взето, получих от новата „Дъга“ не всичко, което исках, но горе-долу точно това, което очаквах – hit and miss. Няма как всичко в една антология да ти харесва еднакво. Проблемът тук е, че няма достатъчно ударна сила и качествено съдържание, за да грабне читателите още от първи том. А разликата в нивото на отделните истории е наистина огромна. Друг проблем е, че половината от историите започват и свършват в нищото, не подмамват читателя в света си и не будят желание да прочетеш продължението.
И все пак, не е редно да се слагат всички включени творби под общ знаменател. Обидните и негативни определения и коментари, които се сипят в социалните мрежи относно сборника са крайни, злостни и несправедливи. Защото и тук има проблясъци. И със сигурност всеки от хората, работили по този първи том, е вложил любов и доста труд. И едва ли някой го е участвал от меркантилност и с цел да излъже нечии очаквания.
А относно очакванията… Да, реално погледнато, когато си чел достатъчно комикси, знаеш, кои ще са участниците в „новата нова „Дъга“ и следиш редовно какво се случва на родната комикс сцена, не е трудно да си представиш какво горе-долу ще те очаква на страниците. Знаеш също, че още от самия избор на заглавието въпросното издание няма как да не стане обект на критика и вероятно няма да му се разминат нито жлъчните коментари, нито разочарованите читатели, които не са предварително информирани и ще установят пост фактум, че „тази „Дъга“ не е онази „Дъга“.
Какво да се прави. „Дъга“ е нож с две остриета. Заглавието и логото, създадени навремето от покойния Георги Гаделев, привличат голяма аудитория, но и създават големи очаквания. Очаквания, които честно казано, едва ли могат да бъдат напълно оправдани, тъй като няколко декади са истинска пропаст. Не само, че през годините са се променили и технически възможности, и изразни средства, и вкус и чувствителност на съвременната аудитория, и базата за сравнение, и достъпа до комикси, и пазарната среда, и какво ли не още… Ами старите фенове са имали около три десетилетия да дестилират идилични спомени за доброто старо време и да си представят триумфално завръщане на любими герои, а представата на всеки поотделно какво трябва или не трябва да бъде една нова „Дъга“ е поне леко различна от представата на другите.
Ако аз създавах подобно списание, със сигурност нямаше да гоня преки сравнения с оригиналната „Дъга“, камо ли да използвам същото име. Щях да се стремя да създам нещо оригинално и ново, евентуално следващо донякъде модела и черпейки вдъхновение от старото. И до там. Дали изборът това ново списание също да се нарича „Дъга“ е смел или безразсъден, внимателно планиран или напълно необмислен? Отново, колкото хора, толкова и мнения. Дали всичко е коректно или юридически изчистено, отново не се наемам да коментирам, защото лично говорих с не една и две от замесените в казуса личности и всеки има свои собствени убеждения, гледна точка и версия, и всеки звучи логично и обосновано, и всеки е прав за себе си.
Що се отнася до цената, която е 28 лева… Голям формат цветен печат в наши дни не е нещо евтино. Лошото е, че това не е оправдание за бедния читател да отдели тези пари от бюджета си. Особено при положение, че срещу подобна сума може да се сдобие с ред други комикси, които са далеч по-изпипани, или направо от световна величина.
Обобщението е следното: първи том на третата „Дъга“ допуска редица грешки. Значителна част от съдържанието му не е на нужното ниво. Но е грешно изданието да бъде определяно като пълен провал и с леко махване на ръка да се омаловажава труда и таланта на хората, които участват със свои комикси тук.
Лично аз приветствам ако не избора на заглавие, то желанието за продължение. Приветствам опита да се постави ново начало, пък макар и със старо лого, което доста ще възприемат като маркетингов трик. Приветствам, че някой изобщо има силите и нервите да издава български комикси. И тъй като обичам комиксите, готов съм да прощавам грешки и грешни стъпки. Имаше доста кофти страници, но и достатъчно неща, които да ми дадат надежда за бъдещето. Ще следя с интерес по-нататъшното развитие на проекта. Искрено се надявам, че шумът, който се вдигна около този първи брой ще привлече още кадърни и интересни сценаристи и художници, които да се включат в следващите томове и да вдигнат нивото.
Книжни Криле 