Има нещо тъй магнетично и вълшебно в кориците на изд. „Лютиче“, че един поглед ми стига, за да се изпълня с нетърпение да разбера какво ме очаква зад красивите илюстрации и интригуващите заглавия. Абсолютно същото ме сполетя и щом научих, че се задава младежкият фентъзи роман „Търсачите на звънчета“ на Рос Монтгомъри. Е, книгата е вече тук, а чакането наистина си струваше. Едно момче, изпълнено с ревност спрямо малката си сестричка, ще допусне фатална грешка, която ще трябва да изкупи с цената на всичко, а пътуването му ще го отведе в приказен, но и злокобен свят на феи и гоблини. Имате ли куража да го последвате?
Пристъпете в света на феите! Когато коварен елф подменя малката сестричка на единайсетгодишния Яни с дете на феите, момчето се впуска в надпревара с времето, за да си я върне. Елфите обожават да сключват измамни сделки и на Яни няма да му е лесно да я спаси. С помощта на братовчедка си Ейми и подмененото дете той се отправя към магическия свят на елфите, където ще стигне до Крепостта на гоблините и още магически места. Яни ще има нужда от всяка частица кураж и дори няколко измами, за да надхитри елфа, да разреши трите магически загадки и да спаси сестра си.
„Търсачите на звънчета“ е роман, който наистина ме спечели още от първите страници и ми напомни по много приятен начин за един от най-любимите ми филми, а именно шедьовърът на Джим Хенсън „Лабиринт“. Тук обаче ролите са разменени и получаваме перспективата на по-големия брат, който трябва да спаси своето сестриче, а и за разлика от Сара (героинята на Дженифър Конъли), Яни е значително по-млад, тъй че му е простено, че въвлича във всичко това и своята братовчедка.
Само да не си помислите, че „Търсачите на звънчета“ е някаква имитация, следваща стъпка по стъпка сюжета на популярен, но вероятно все пак малко познат на днешните деца филм. Паралелите са очевидни, и незабравимото фентъзи от 80-те със сигурност е било сред вдъхновенията на Рос Монтгомъри, който елегантно отдава почит на лентата. Но сред препратките и влиянията, които съзираме тук са и не една и две безсмъртни класики на детската литература. Останах с осезаемото усещане, че освен да разказва своя прекрасен сюжет, Монтгомъри прави и реверанс към творците, които са завладели въображението му и са му послужили като компас за добра история.
А и това не е просто поредният детски роман от типа „внимавай какво си пожелаваш“ и в романа има достатъчно ярка оригиналност, за да омагьоса и увлече дори възрастен. Вероятно на всяко хлапе, което има брат или сестра понякога му се е искало да се отърве от тях и да не трябва да дели с никого вниманието на родителите си. А истината е, че Яни не може да дели вниманието със своята сестричка дори и да иска, тъй като чисто и просто е напълно лишен от него. А нулево внимание и високи очаквания са си перфектните предпоставки за неприязън… и неприятности. В този ред на мисли, перспективата на читателите-родители към сюжета ще е една идея по-многопластова от тази на децата, които грабнат тази интригуваща книга.
Монтгомъри позволява на своя герой да премине през искрено разкаяние и решителна борбеност, за да поправи непоправимото. Неговите верни съюзници се допълват взаимно и напомнят колко е важно да имаш верен приятел до себе си в трудни мигове, но и това, че трябва да опознаем и да дадем шанс дори на тези, които ни се струват различни и враждебни. С други думи, „Търсачите на звънчета“ е смислено и сърцато фентъзи за деца от всички възрасти!
Издателство „Лютиче“ във Фейсбук: https://www.facebook.com/lutichepublishing/
knijnikrile.wordpress.com 